Не съм сигурна, че напълно знам значението на думата конспирация, и не съм сигурна, че е напълно вярно ... ама ... actually, who cares, huh?
Минавам през ужасна седмица. Всички са решили да ми скачат по нервите и да спорят с мен защо мечката минала през реката и се изакала ... примерно. Не знам защо продължават черните сили да ме следват неотлъчно, не знам какво толкова лошо съм направила, че такива неща да ми се стоварват на главата, обаче е повече от отвратително и не мога да издържам на това още дълго. Остават два дена до края на седмицата и не искам да се събуждам сутрин, защото ме е страх от каквото следва.
but again, who really cares?
така че, да, мислех си, че ако споделя, ще ми стане по-леко и спокойно ... грешка.
ка' да е, песен искам да оставя да не изглеждам толкова отчаяна и нещастна
И няма връзка заглавието с каквото и да е от темата, ама защо пък да не се направя на оригинална и цапната ... ?
Предните седмици не съм писала и не съжалявам. Ама сега като има тема уж и си викам 'аре бе, кво пък толкова'. И тъй като нямам идея кой ден е кога, си мислех, че днес е сряда ... нейсе ... не е сряда. Ама ще се направя на приятно разсеяна и ще пиша. Пък.
Това, което искам да не ми се беше случвало? Много неща. Новата ми философия, обаче, върви в противоположната посока на седмичната тема. Разбрах колко е лесно да кажеш 'Минало' и да спреш да се ядосваш за въпросното нещо ... никакви усилия, сам се убеждаваш, че няма смисъл да се тръшкаш и мрънкаш за всичко, което се случва около теб. Млад си още, дори не си почнал работа, нямаш деца ... защо, аджеба, да се тровим с детски глупости? Каза 16-годишната, нали? Слабо ме вълнува какво мислят всички, наистина.
Все пак, иска ми се да не бях срещала определени хора ... и моя, и техния живот щеше да е много по-лесен и без препятствия. Ама във живота на всеки един има поне един човек, когото съжаляват, че са срещнали, не? Не съм единствена. Минало. Дори вече не поддържаме контакт, нито ми пречи, нито аз на въпросния. Минало.
Иска ми се да не ме беше блъскала кола преди не-знам-си-колко-години. Не, защото ми донесе някаква безумно голяма физическа и/или психическа травма ... само 3-4 шева на крака, нищо особено ... но като видях лицето на мама, когато видя раната, страхуваше се повече от мен ... кой знае колко съм й забавила пулса ...
Иска ми се да не бях толкова мързелива и да си вършех нещата както трябва, ама пак ... такава съм си, опитвам се да се поправя, не съм единствена.
И това лято също ми се иска да не ми се беше случвало. Беше ужасно, тъжно в края и пропиляно. Но пък го изпращам подобаващо, както го посрещнах:
Bye bye, summer.
сряда, 24 август 2011 г.
Много ми е жега, компа ми се разпада и ми прави стари, изтъркани номера, и общо взето нямам к'во да ви кажа .. нищо ново.
Ами да ... никога не знам как да започна. Да давам направо, а? Добре, така да е. Миналата седмица се върнах от море. Докато бях там ми липсваха приятелите и времето, в което не съм постоянно с родителското тяло, но сега като съм вкъщи ми липсва да съм на плажа. Навън е мрачно, обичам мрачно време, но е лято ... и не ми е лятно. От почти седмица слушам само дъбстеп и нищо друго. Праща ме в други измерения ... Лап-топа ми се развали ... не мога да влизам в някои сайтове и не знам в какво се крие проблемът. Вчера свърших четвърти сезон на Доктор Ху и си изплаках очите, беше много тъжно. Започнах отново да гледам Али Макбийл ... толкова спомени ми носи ... Расте ми мъдрец и много боли ... ... и не знам още какво да ви кажа, затова пускам трака, който ме съпровожда цяла седмица, и който само като чуя изтръпвам.
А ето и песента, която не ме остави на мира 10 дена, докато бях на море. Слушах много неща, но тази песен просто се беше закачила на някой неврон в мозъка ми и се събуждах с нея, и с нея заспивах.
Не, че ми и пречеше, де ...
сряда, 13 юли 2011 г.
Отменях цял ден тоя пост, ама реших, че вече е време да го напиша. Седнах пред лап-топа и се взирах около 15 минути в него. Разбира се нямам какво да ви кажа, защото лятото е гаден сезон и не го харесвам! Разлагам се от жега и ... се разлагам от жега, общо взето. Все повече и повече губя вяра в човечеството, защото просто няма по-долна сган от човека!
Преоткрих Металика след доста дълга почивка, след това преоткрих отново Лейди Гага и сега си ги менкам. Контрастът е удивителен!
Ей така, като по чудо, се сетих, че днес е сряда и 'еййй верно бе! ма аз имам пост да пиша!' Последните дни са натоварени и напрегнати и наистина се изненадах, че се сетих от нищото какъв ден сме днес ... тъй да съм била горда със себе си, нивга. И не знам к'во става, братче. Не ми е ваканционно, не ми се завършва ... сутринта беше зима, а сме почти юли ... не знам, не знам. Ей така, периодично, успяват хората да ме дразнят, нали, 'щото са хора, но толкова им свикнах на свинщините, че чак вече не обръщам и толкова внимание. Иначе нищо интересно, ти как си? През последната седмица дори успях да се опитам да се откажа от порока Лейди Гага и да продължа с обичайната музика за мен, но не. Лесно ли се отказва от порок? Ка' да е, на мен лично не ми пречи. Забелязах, че последните ми параграфчета нямат нищо общо помежду си, и общо взето целия ми пост е осеян с глупост. Обаче ми е студено, 'щото е почти юли! И не знам к'во става, братче, за това оставям песен. Да бе, споко, не е Лейди Гага (макар че ... абе, айде, няма да влизам в конфликти пак за нея).
Значи, здрасти. Май отдавна не сме си писали ... прекалено много време отделям за учене и сериали май, а? Съжалявам. Какво ново ли? Ами ... забелязах, че хората не знаят как да се държат един с друг, не знаят как да си говорят, не могат да изразят каквото и да е чувство и казват 'обичам те' на вятъра, без да знаят какво означава. Но най-тъжното е, че хората не знаят как да си говорят ... На мен лично често ми се случва да ми е кофти, отсрещният да го вижда и да ми каже просто 'ам, да, ок, виждам, че ти е гадно, оставям те'. Окей, mate, представи си, че замислям самоубийство, убийство, пр. Как бих могла да реагирам на 'окей, оставям те'? До вчера ми говориш как ти пука, как винаги ще си до мен, а днес ми викаш 'окей, оставям те'. Rude. Всъщност, кога за последно беше до мен? Да, и аз не си спомням. 'Окей, виждам, че ти е гадно, оставям те' не можеш да го наречеш 'Ще бъда то теб вовеки'. Знам, че е трудно да си преглътнеш достойнството, да си прекараш път през огромното си его и да ме попиташ просто как съм. Но и аз какво искам ... кой съм аз, простосмъртната ... Не знам даже защо се занимавам с това и защо се ядосвам, след като няма никакъв смисъл от нищо. Нито нещо ще се промени ... Хората ще продължават да не знаят как да се държат един с друг и да си казват 'окей, оставям те'. Well, sure. C u.
Преди да започна с ... whatever ... искам да кажа колко много обичам групата и песента, която мис вторник е пуснала. Поздравявам всички ... ей така, щото е 1ви юни. А аз не мога да спя от 2 месеца и съм парцал постоянно. Ставам късно, дори да си легна рано, въртя се цяла нощ, след като се събудя се чувствам повече от ужасно физически. И адски много сънувам ... не е нормално просто в продължение на седмица и половина всяка нощ да сънуваш. Ка' да е, отивам на урок по математика.
А, щях да забравя! Честит празник на децата и на тези, които още не са пораснали и нямат още планове да го правят! (аз съм с вас и ви подкрепям!) Решавам, че няма да постна песен тип 'Детство мое' или 'Детски спомени', защото е банално ... аз не обичам банални работи ... освен Металика, 'ма не говорим за това в момента. Ето една друга песен вместо това. Не поздрав ... просто поста да си има песен.
п.с. и мислех да ви сложа нещо от новия албум на (ми)Лейди Гага, ама айде от мен да мине, няма да ви подлагам на психически тормоз (макар и албума да е супер як.)
значи всички много ме дразнят, мозъка ми не работи, не искам за нищо да пиша затова поствам една от любимите ми песни на любимата ми група от любимия ми албум. ай', със здраве.
Не искам да завършвам, деца. За щастие имам още 2 години ... които, всъщност, са толкова малко време!
Ка' да е, не ми беше това идеята на поста ... всъщност, нямам никаква идея на поста.
Просто днес изпратих випуск 2011, в който беше и най-хубавия и задружен клас, който някога съм виждала ... повечето хора от тоя клас ги познавах - някои от месец, други от няколко месеца, трети от няколко години, а един определен човек от цял живот. Толкова много ще ми липсва ...
Та, исках да кажа, че днес беше много емоционален ден и съм толкова изморена от емоции и сълзи, че не искам да си помислям какво ще става, когато дойде и моят ред!
Нямам какво друго да кажа, освен да пожелая на добър час на всички абитуриенти и да ви оставя новата супер яка песен на Лейди Гага.
Може ли да изпусна увода и направо да се насоча към темата? Изнервена съм, болна съм и трябва да ходя на урок по математика след .. малко. Значи, искам да започна с най-голямото, най-емоционалното, най-силното и най-великото ми изживяване, и това е именно концерта на Металика миналото лято. Нормално, след като концерт на Металика ми е мечта от ... откакто се помня. Тогава за първи път се почувствах наистина жива. Усещах всеки удар на сърцето ми по цялото ми тяло, треперех от вълнение, плаках толкова много от щастие, не можех да спра да се усмихвам в продължение на 2 часа, краката ми омекваха всеки път щом чуех невероятния глас на Джеймс Хетфийлд. А и фактът, че най-любимата ми група е точно пред мен, че ги виждах, направо ме влудяваше ... беше най-силното ми изживяване! Друго силно изживяване - отново концерт ... първия ми голям концерт, всъщност, отново на любима група - Ин Флеймс. Не знаех къде отивам, какво ще представлява всичко, бях малко притеснена ... но тръпката от концерта ме държеше сигурно година, ако не и повече. Силно изживяване беше и когато отидох на връх Шипка по случай 3ти март (да, бях с мис Понеделник). Беше толкова красиво (и студено)! Почувствах българската кръв да бушува във вените ми! Тогава се почувствах толкова горда, че съм българка. Качваш се на върха, поглеждаш надолу, но не виждаш нищо от мъглата и снежната виелица, но отново се вълнуваш толкова много! Първата ми изява на сцена почти самостоятелно (бях с още едно момиче) и с китара ... помня, че бях притеснена as fuck, но всичко мина повече от добре (освен смотаните микрофони), и цялата зала, която беше препълнена с хора, ръкопляска толкова силно, чак не можех да повярвам! Беше изключително вълнуващо и не можех да се отърся от чувството, бях превъзбуден и пълна с енергия! Силно изживяване беше и първата ми любов. Несподелена, разбира се, затова беше и толкова силно изживяване за мен. Не се бях чувствала толкова наранена никога ... и продължаваше години наред ... 3 и половина, почти 4. По принцип, не съм фен на любовта и се съмнявам в нейното съществуване, но както една моя съученичка обича да ми казва: "За почти 4 години няма да е било само харесване" И със сигурност имам още силни изживявания, но тези просто са останали запечатани в съзнанието ми и ме побиват тръпки всеки път щом се сетя ... а и поста ми стана endless, за това оставям нещата до тук. Мерси за вниманието!
аз съм се изнежила от петък насам и не знам за какво да пиша, за това ще се доизнежа с една изнежваща песен, която мисля да постна ... за да се изнежат всички
Първо да кажа, че съм собственик на пост номер 60 в този блог! Не знам защо сметнах, че това е нужна информация, с която трябва да натъпча главите ви, но ... нейсе ... обичам да си говоря просто.
Също така съм горда, защото днес засадих няколко иглолистни дръвчета! По принцип съм последовател на екологията, не използвам найлонови торбички, не оставям чешмата пусната, не оставям лампите да светят, не изхвърлям боклуци по земята и etc. (end of thinking capacity, дИмек) ... но сега, след като положих малките все още неразвити коренчета на бъдещия красив висок бор, почувствах, че наистина правя нещо значимо за Земята! Не ме е срам също да призная, че когато е имало разни почиствания я в училище, я из града, винаги съм ходела с желание! Много дълбоко вътре в себе си искам тая красива Земя да я направим по-добро място за живеене ... защото съм виждала колко е мръсен града ни, а за въздуха не искам да споменавам ...
Затова, да ви кажа, когато чувствате, че не принадлежите никъде ... отидете и посейте едно дръвче ... ще помогнете и на себе си, и на майката природа.
А, и извън еко-темата. Просто, защото напоследък ме вдъхновява една определена жена, искам да постна едно нейно живо изпълнение ... колкото и да е ненормална and stuff, има страшен глас! Your argument is invalid.
Тази сутрин станах рано. Дори успях да прекарам известно ценно време с родителите. Изпих едно 3 в 1 и всичко беше окей. Отидох рано на кафе, играх билярд, всичко беше окей.
Към 1 на обяд всичко започна да става маааалко изнервящо. Доста, добре, няма да лъжа. Имах разни планове за деня ... но биват провалени, защото двама човека днес ми обещаха нещо, но не си изпълниха обещанията и заради това изгубих целия си ден в чакане, вместо да свърша това, което трябваше да свърша. И да, беше много по-важно. И, разбира се, важната работа оставихме за утре, а аз от 17:30 обикалям из вкъщи, чакайки да ми се обади я единия, я другия, за да заимам някаква яснота поне по единия въпрос. Но не - ни вест, ни кост. Адски съм разочарована ... а уж денят ми започваше добре ...
Ето малко БГ метъл, защото никой не очаква някой българин да прави хубава музика. Ето, тука даже са трима! А аз обичам да давам шанс на стойностни български групи.
Моите пиянски истории са ... доста ... за едно 16-годишно момиче.
Но ще се огранича с може би най-интересните. Като например една Нова година. 2008 срещу 2009, родителските тела си бяха на тяхното пенсионерско пАрти, а аз се възползвах от това и събрах народа вкъщи. Беше доста забавно, докато не достигам до бялото петно, което и до сега не си спомням. Спомням си, че имаше едно червено вино, което беше странно сладко, та ми се ослади достатъчно, че да .. глътна две стабилни чашки и да ми се дослуша "Планета". Това последното нямам спомен да съм го правила, но всички ми разказват как съм търсела дистанционното и съм казвала "Ай пусни ми "Планета", ай пусни ми я". Всичко продължава със "задяването" ми с едното от момчетата, на което предложих брак. Съгласи се горкото, нямаше друг избор. И най-цветущото, когато вече ми беше изключително лошо и прекарах остатъка от времето си в тоалетната, молейки се да спре да ми е лошо. По едно време, обаче, се чуват около 698 човека пред тоалетната да хлопат и да викат "Излизаааай, излизай, че ни се пикае" и следната реакция от моя страна "Ма'айтИ сА, шА повръщам".
И последствията - на следващия ден ми беше лошо цял ден и оттогава не близвам вино! Виното оплеска цялата работа!
Какво да ви разкажа сега ... о, да ... хижа 2009 - Априлци
Тия деца от моя клас много водка имаха. А аз си го давах на биричка (стереотипи, стереотипи, нали съм "металяга") и седях отстрани и се смеех. И тъй като нямах, да не кажа никакъв опит с водката, ама от любопитство реших да опитам. Абе, т'ва много ми хареса, я дай пак. И така, както сестра ми казва "започнах да се усмихвам романтично", да обичам всички, дори се обадих на госпожица четвъртък и 7 минути съм й говорила колко я обичам и как ми било неудобно леглото. И какво стана, събрахме се в най-най-най-малката и тясна стая в цялата вила и започнахме да играем на "Истина или предизвикателство" и тъй като аз съм човек на приключенията минавах все с предизвикателството. Едното от, да кажем, двете трезвени момичета в стаята каза, че ще ми налива водка в устата, и когато спре - да гълтам. Аз, естествено, се съгласих. Налива, налива, налива, започна да прелива и аз с жестове й казах да спре и глътнах ... тогава света ми се преобърна. Беше ... вече не особено романтично, а по-скоро противно. И 'айде пак обичам всички.
Пропускам няколко пиянски истории, защото не са най-интересните ... а пропускам една друга, доста цветуща, ама ме е срам да си я призная.
Затова продължавам с най-скорошната - събирането вкъщи на 12ти март.
Пак много водка .. и то събиране за 8ми март, само момичета сме ... и като се започна с разговорите за момчета ... добре, че не помня какво и за кого съм говорила (но все пак разбрах от другите). Много водка, продължихме на бира, но не толкова много - колко мъдро от наша страна, и много песни изпяхме. Аз вече бях на градус и не си спомнях почти никой от акордите на китарата, които по принцип да ме бутнеш на сън - ще ги изсвиря. И текстовете на песни, които съм обичала цял живот започнах да забравям и беше много весело.
И ... колко пропаднало звуча. Ама друго си е да се събереш с приятели на по чашка, две. Поне, както в моя случай, развивам социалния си живот.
Почти 1 през нощта е, защото отново бях заспала над учебниците си.
Напоследък ми се случва прекалено често, започвам да се притеснявам. Обаче цял ден ми е едно продуктивно - на училище бях, карах цели 6 часа, един от които нулев. След това отидох на урок по математика и реших толкова задачи, колкото не бях решавала за 16 години общо. Даже успях да се прибера вкъщи след урока, нищо че мозъка ми се беше разширил от толкова много знания и беше натежал, и си написах и нарязах прецизно пищовите по немски. И какво остана, какво остана ... английски! Аз обичам английски. Решавам да си прочета нещата, които сме взели, докато по едно време се осъзная, че съм заспала в не чак толкова топлите и удобни прегръдки на учебника по английски.
И ето дойде уж време за лягане ... и в секундата, в която си мисля вече как се мушвам под топлото ми юрганче, се сещам, че от толкова продуктивност днес (и спане върху английския) не съм си написала поста!
И тогава се роди той ... каква красива история, а?
Сигурна съм, че когато поста порасне, ще разказва на приятелите си ...
П.С. Чудех се дали да слагам песен днес. После се замислих и защо пък да не сложа.
Тая седмица съм на вълна ПИФ. Затова поствам любимата ми тяхна песен, защото правят изключително красива музика!
'Обилният сняг потъва в морето ... каква тишина ...'
Чудех се за какво да пиша днес, когато един бивш мой съученик ми прати клип с разни катастрофи и ... това е ужасно ... дори нямам думи, наистина.
По принцип съм чувствителен и адски емоционален човек и това, което видях, ме съсипа. Наистина.
Не искам да си помислям колко много хора загиват в катастрофи. Колко майки, колко бащи, колко деца ... не искам да си помислям.
Дори да си пешеходец не е безопасно. Пресичаш по правилен начин - има шанс да те блъснат, пресичаш по неправилен начин - има шанс да те блъснат, вървиш си по тротоара - има шанс да те блъснат. Пазаруваш от супермаркета отсреща - има шанс някой пиян шофьор да влезе в магазина с колата и да, има шанс да те блъснат. Няма безопасно място.
Мислех да ви покажа въпросните клипове, които гледах, но реших, че не искам да ви причинявам това, което аз изпитах. Сринах се ...
Просто ще кажа ... шофирайте внимателно, не карайте пили, не надвишавайте скоростния лимит, не изпреварвайте ако нямате видимост и ... просто внимавайте!
Напоследък съм доста натоварена психически и физически и не мисля, че мога да пиша за нещо изобщо.
За това ще сложа песен.
БГ рап, колкото и странно да е, но изключително смислен текст и приятна мелодия.
Слушаш текста и се замисляш .. замисляш се колко истини има в това, което казват и на какво дередже е шибаното ни общество.
"Мислите са тежести, уморих се да ги нося. Легнах си богат, но се събудих просяк. Бях като слушател, просто изпълнител. Легнах победен, но се събудих победител."
