Предните седмици не съм писала и не съжалявам. Ама сега като има тема уж и си викам 'аре бе, кво пък толкова'. И тъй като нямам идея кой ден е кога, си мислех, че днес е сряда ... нейсе ... не е сряда. Ама ще се направя на приятно разсеяна и ще пиша. Пък.
Това, което искам да не ми се беше случвало? Много неща. Новата ми философия, обаче, върви в противоположната посока на седмичната тема. Разбрах колко е лесно да кажеш 'Минало' и да спреш да се ядосваш за въпросното нещо ... никакви усилия, сам се убеждаваш, че няма смисъл да се тръшкаш и мрънкаш за всичко, което се случва около теб. Млад си още, дори не си почнал работа, нямаш деца ... защо, аджеба, да се тровим с детски глупости? Каза 16-годишната, нали? Слабо ме вълнува какво мислят всички, наистина.
Все пак, иска ми се да не бях срещала определени хора ... и моя, и техния живот щеше да е много по-лесен и без препятствия. Ама във живота на всеки един има поне един човек, когото съжаляват, че са срещнали, не? Не съм единствена. Минало. Дори вече не поддържаме контакт, нито ми пречи, нито аз на въпросния. Минало.
Иска ми се да не ме беше блъскала кола преди не-знам-си-колко-години. Не, защото ми донесе някаква безумно голяма физическа и/или психическа травма ... само 3-4 шева на крака, нищо особено ... но като видях лицето на мама, когато видя раната, страхуваше се повече от мен ... кой знае колко съм й забавила пулса ...
Иска ми се да не бях толкова мързелива и да си вършех нещата както трябва, ама пак ... такава съм си, опитвам се да се поправя, не съм единствена.
И това лято също ми се иска да не ми се беше случвало. Беше ужасно, тъжно в края и пропиляно. Но пък го изпращам подобаващо, както го посрещнах:
Bye bye, summer.
Няма коментари:
Публикуване на коментар