Из падам в някаква депресия, летаргия. Последен изпив на 4-ти ,а нищо не съм чела. Имам да пиша за Шенген и никак не върви.Чувствам се адски демотивирана за всичко. Дано мине по-бързо. Понеже просто нямам време за някой дълъг сърцераздирателен пост и тази седмица ще ви поздравя с песен. Тази вечер: Stone Sour - Say You Will Haunt Me

Не знам к'во става, братче

Ей така, като по чудо, се сетих, че днес е сряда и 'еййй верно бе! ма аз имам пост да пиша!'
Последните дни са натоварени и напрегнати и наистина се изненадах, че се сетих от нищото какъв ден сме днес ... тъй да съм била горда със себе си, нивга.
И не знам к'во става, братче. Не ми е ваканционно, не ми се завършва ... сутринта беше зима, а сме почти юли ... не знам, не знам.
Ей така, периодично, успяват хората да ме дразнят, нали, 'щото са хора, но толкова им свикнах на свинщините, че чак вече не обръщам и толкова внимание. Иначе нищо интересно, ти как си?
През последната седмица дори успях да се опитам да се откажа от порока Лейди Гага и да продължа с обичайната музика за мен, но не. Лесно ли се отказва от порок? Ка' да е, на мен лично не ми пречи.
Забелязах, че последните ми параграфчета нямат нищо общо помежду си, и общо взето целия ми пост е осеян с глупост. Обаче ми е студено, 'щото е почти юли!
И не знам к'во става, братче, за това оставям песен. Да бе, споко, не е Лейди Гага (макар че ... абе, айде, няма да влизам в конфликти пак за нея).

I'm Old GREEEEEGG

Хората не знаят за съществуването на The mighty boosh, а трябва!
Всеки, който се радва на британската култура (като мен), на фантастични филми (като мен), на идиотски неща (като мен), които не се взимат много насериозно (като мен), трябва да гледа The Mighty Boosh (като мен!)!
Това е един сериал с Ноел Фийлдинг (обичам го, прекрасен е, перфектен е) и Джулиън Барат. Разказва за двама много различни приятели и техните приключения.
Съдържа говорещи животни, морско чудовище с интересни полови органи, говореща луна, духът на джаза с горяща шапка, един зелен стопаджия с гигантски палец, лисица със спринцовки за пръсти, хора с врати в косите си, демони, шамани, извънземни, танцуващи вълци, маймунския ад, песнички, пънк групи и Гари Нюман.
А да ви кажа не много сериали предлагат всичко това на куп...

Ако се интересувате можете сами да си намерите информация. Ако не се интересувате, значи не ви харесвам.
Ето едно клипче с луната:


А ако искате да видите двамата създатели на шоуто на какво приличат, ето на това прекрасно нещо:

Равносметка

(ахахаа... да, слагам моя си снимка, защото освен, че е яка снимката, ми е подходяща за темата xD)

Повечето хора правят равносметка за себе си по Нова година. Аз обикновено правя равносметката си в края на учебната година и по време на лятната ваканция, поради редица причини. Новогодишното време ми е твърде из нищото. Тогава не мисля трезво.

Сега е краят на моя 10-ти клас и си правя равносметка (Не го очаквахте, а? Изобщо не говорих за равносметки преди малко…). Обичам този мой 10-ти клас, обичам цялата последна година. Юни 2010 – Юни 2011 беше толкова красива! И… мина толкова бързо! Неприлично! (Не мисля носталгично в момента. Пиша това с усмивка, защото се сещам за приятните спомени.)

Преди година бях сякаш същата. И тогава, както сега, се радвах на всяка промяна на времето, на малките срещи, на усмивките, на приятелите, но сега съм толкова по-самоуверена, по-сигурна в действията си, в бъдещето си. Не, днес съм по-голяма, променила съм се безспорно. Днес чувствам, че съм щастлива, че мога да съм щастлива винаги, когато желая, че е лесно да пусна ума си да се рее. През последната година се научих още малко как да бъда себе си, да вярвам в талантите си, да приема ума и външността си. Започнах лека-полека да „хващам живота си в ръце”. Нима не завися от самата себе си?

Наскоро разглеждах снимки от миналия юни. След това се погледнах, колкото и очаквано да звучи, се погледнах в огледалото. За този период промених косата си, почнах да нося червило, да си пускам ноктите, започнах да се грижа за себе с, замених тъмните дрехи с по-шарени. Не винаги се чувствам добре с тези ми промени, често се чувствам, че тези външни промени дразнят хората, но най-накрая установявам, че те имат значение само за мен. Затова ми е весело. Ето защо ще продължа да се меня.

Наскоро разгледах и стари мои записани мисли. В ума си, в мисленето си, не съм много по-различна, но днес определено съм по-усъвършенствана.

През последната година освен промяна във външния и вътрешния вид, започнах да гледам сериали, намерих нови любими групи, станах по-активна в училище, оформих си идеали, намерих нови познати и най-вече, се почувствах истински щастлива с това, което съм. Да, също съм плакала, депресирала съм се, крещяла съм, но бях и толкова весела! Колко се смях през тази ми прекрасна година, през 10-ти клас! Съжалявам и за някои неща. Особено, че не обръщам внимание на близките и по-старите познати, но всеки прави тази грешка, така че… Съжалението настран!

Та, беше красива година! Прекрасна! Обичам я! Не искам да се разделям с нея, но пък е време за една по-добра да започне, така че, ще кажа „Сбогом лято 2010, сбогом 10-ти клас!!!”. Време е да поема пътя на следващото…

Ето песен с як текст: