People always leave. Everybody lies.

People always leave. Everybody lies. Фрази, които мисля са познати до болка на всеки. Не само, защото са верни, а защото и феновете на двата сериала, от които съм заимствала тези изречения, това са култиви реплики. А колко е истина това...Не знам за вас, но аз се убеждавам непрекъснато, че за хората ти си НИЩО. Твърде малко са онези, на които им дреме за теб,. за това какво представляваш. Под всяко "Как си", "Притеснявах се за теб" в повечето случаи стои само едно огромно лицемерие. Всички ние гледаме собствените си интереси, общуваме с хора, които могат да ни бъдат полезни т.е. максимилизираме печалбите си. Колко често ви се е случвало да има в живота ви някой, който да смятате, че е искрен с вас, че ви е истински приятел, но всъщност се оказва една стъклена фасада, зад която се крие само тъмнина и лъжи...? На мен често..и благодарение на тези хора се научих, че не трябва да се доверявам лесно, да бъда честна с хората, които наистина са доказали това, че мога да разчитам на тях. Че не думите са тези, от които трябва да се впечатлявам, делата също. Просто някак си го усещаш. Разбира се, има и лъжливи моменти - мяташ някой, че те харесва, че си му симпатичен, но в действителност говори зад гърба ти. На тези хора бих казала следното:"Не ме интересува защо мислиш така за мен. Това, че имаш проблем с мен и моето поведение е за твоя сметка. За разлика от теб аз съм осъзнала факта, че живота е твърде кратък, за да лицемернича. за разлика от теб аз знам каква съм и каква искам да бъда. Нито ти, нито мнението ти ще променят този факт. Ако приемаш това добре, ако не си свободен да се махнеш." И хората понякога наистина си отиват...Спомняте ли си болката от тяхното "бягство" Онова задушаващо чувство на самота и безпомощност...знаете ли..то винаги минава. Мислила съм как никога няма да мога да преудолея подобни хора, които са ме предавали, но и това стана. За мен те вече са  един далечен, мъгляв спомен. Дори да се върнат това, което съм изпитвала никога няма да е същото. Ще бъда като тях - безчувствена, лицемерна и злобна. Имаше една фраза нещо от типа на:  "Ако някой те напусне и се върне, ти няма да забравиш, че някога си е отишъл" (нещо от този тип беше!) И това е така, предполагам случвало се е на вас - скарвате с някой, той губи Вашето доверие и вече подозирате всичко казано от него като театър, за да ви използва...Хора като тези са много - те винаги или лъжат или си тръгват. винаги нараняват, но истински важното е да  оставим в ЖИВОТА си онези, които трябва да са там....

детска сряда

Преди да започна с ... whatever ... искам да кажа колко много обичам групата и песента, която мис вторник е пуснала. Поздравявам всички ... ей така, щото е 1ви юни.
А аз не мога да спя от 2 месеца и съм парцал постоянно. Ставам късно, дори да си легна рано, въртя се цяла нощ, след като се събудя се чувствам повече от ужасно физически. И адски много сънувам ... не е нормално просто в продължение на седмица и половина всяка нощ да сънуваш.
Ка' да е, отивам на урок по математика.

А, щях да забравя! Честит празник на децата и на тези, които още не са пораснали и нямат още планове да го правят! (аз съм с вас и ви подкрепям!)
Решавам, че няма да постна песен тип 'Детство мое' или 'Детски спомени', защото е банално ... аз не обичам банални работи ... освен Металика, 'ма не говорим за това в момента.
Ето една друга песен вместо това. Не поздрав ... просто поста да си има песен.


п.с. и мислех да ви сложа нещо от новия албум на (ми)Лейди Гага, ама айде от мен да мине, няма да ви подлагам на психически тормоз (макар и албума да е супер як.)

yeah, think it was june

Мислех днес да ви оставя без жизненоважната ви доза Криси-пост във Вторник, но реших, че тази песен е прекалено прекрасна и си заслужава да бъде постната.



Other than that I don't really give a fuck about you, so bugger off.

ДЪЖД

            ХАААААААААААААЙЙЙ!!!

Днешният понеделник е супер красивият! Е, не целия, но към 6 часа стана такъв.

Сутринта се събудих, погледнах през прозореца си и черешата (да, имам череша точно до прозореца. На съседката е и има гаден вкус, затова няма да ви черпя с череши) беше започнала да узрява и червените плодове бяха толкова усмихнати. После денят ми не беше нещо особено. Направо си беше заспал. Имах много работа за вършене и това не беше приятно (даде, още имам да я върша тази работа). Естествено вместо да направя нещо, аз реших да изгледам последните два епизода на Doctor Who. После следобедът ми премина в гледане на още епизоди на сериала. Просто не успях да се спра. Към 5 и половина се ядосах на мудността си и реших като никога да си направя кафе и да се захвана със задачите си, които отлагам цял ден. И (тук започва красивото на понеделника) тъкмо кафето ми стана и го сложих пред себе си когато навън закапа. Всъщност не. Закапа е слаба и неподходяща дума. Навън се изля порой! Един прекрасен порой! Бях прекарала деня си вътре в отлагане на всичко. Беше ми тъпо и грозно. Като заваля просто не успях да се стърпя да не изляза и подишам дъждовният въздух. О, миризмата на горещата земя и прахта омесена с дъжда… Обожавам! И валеше толкова силно! Еми, не успях да се стърпя и обух първите джапанки, които намерих и както си бях със старите грозни дрехи и коса в прическа „зле”, излязох на малката си уличка. И валеше, и тичах, и шляпах из огромните локви и реки от мръсна вода по улицата, които не бяха никак малко. Цялата улица беше наистина плувната. Като един огромен океан за мравките, както с мис Сряда (Яунау) наричахме тези водни образувания в града, когато бяхме малки. Имаше и светкавици и гръмотевици. Чувах само нежният звук от удара на капките със земята и звука на гръмотевиците. Нямаше почти хора (или поне нямаше по моята улица). Дъждът беше толкова много и силен, че успя да намокри цялата ми коса (което наистина е трудно), грозната ми огромна ярко оранжева тениска прилепна по мен, а от голямото шляпане в локвите дори мини гащетата ми бяха във прашна вода като се прибрах. Но има ли значение колко мокра станах? Беше толкова омайващо… Магия!!! След заспалия ми ден усетих какво е да живееш! Наистина, колко малко му трябва на човек за да е щастлив. Някаква жена в кола ме гледаше странно, а една съседка ми се усмихваше на щастието. Наистина, толкова, толкова малко е нужно за да си щастлив!

В момента си пия направената преди дъжда чаша кафе, косата ми още е мокра и облякох дълга синя рокля (не, че роклята има някаква връзка. Исках просто да си кажа, ей така…). И ми е прекрасно и удобно. Небето е още тъмно, а скучните градски цветове все още са ярки и наситени, сещате се… Дъждовно ярки и наситени. Дори все още ръми с малко светкавици. Обичам дъжда, обичам живота си сега, не съжалявам за грешките от миналото или за това, че съм станала старица на 16 години, не съжалявам, че раста, защото виждам толкова нови неща. Светът не свършва. Толкова още имам да откривам!

О, и една птичка туко що се скри в черешата на другите съседи, които умряха (да, и другите съседи имат череша. Не знам тя каква е на вкус. И също да, хората си умряха, какво да се прави).

Наскоро, преди едва няколко дни, шляпах боса в калта. Беше също така прекрасно и вълнуващо!

Съветвам който и да си ти. Пробвай да направиш нещо такова детско действие и ще видиш колко е яко! А ако вече си го правил, то при следващата възможност пак да отидеш да шляпаш из калта и мръсните улични локви.

Хайде чао, че пак станах дълга в поста! ^__________________________^

Ето тази песен ми беше през цялото време в главата, докато си шляпах в локвите: