I'm lonely lonely lonely
I'm lonely lonely in my life
I'm lonely lonely lonely
God help me help me to survive!

...and it's true: I'm lonely, lonely, lonely...

бах шибаната вечер (:

сетих се да пиша, 'щото не мога да си измисля есето, тряскам си главата и се дразня колко малко остава и как сички са вече айляк, а нас още ни мъчат. писна ми от шибаното ставане в 6 часа, от тъпите копелета в даскало, от шибаните даскали, които сега се сетиха да ни юркат за оценки. писна ми. дразни ме факта, че не мога да си напиша шибаното есе, което се нацаках да пиша заради шибаната италианска пиеса. дразня се, че мърлата по италиански чак сега реши да ме изпитва за 6, а аз се бях примирила с 5. дразня се, че още има вероятно да се размина със стипендията, а ако тва стане всичките ми напъни последните седмици ще да били напразни и съвсем ще се отчаям. майната му на сичко, утре след 2рия час се изнасям и въобще не ме ебе.

ай със здраве. и приятно на сички, които ще идат да гледат 30стм, завиждам ви, изпълнена със злоба. (:

Героиня от една история… но не наистина

Нощ е, един часа минава, но моята личност още не е легнала. Споменах ли, че е един часа неделя срещу понеделник? Ммм… не. Още ходя на училище и това късно лягане ще ми е проблем утре, но… О, какво ми пука!

Освен, че е нощ (както вече споменах) е и юни месец (което е известно също на всички). Тази юнска нощ има топъл, но и силен летен вятър. Мирише на разцъфващи липи. Има и Луна,но тя се е скрила до хоризонта и дори не ме гледа с пълното си лице. Има и облаци на небето, които силният вятър бързо отвява. Сега, в тази юнска нощ, седя на терасата. Плочките, на които съм седнала, са били нагрявани от Слънцето и сега затоплят приятно тялото ми. Нося сатенена нощничка, чиято една презрамка е паднала от рамото ми, заради вятъра. Пиша това под оскъдна светлина, а малка паяжинка се развява наблизо.

Разказах ти всичко това не за да разбереш, че съм по сатенена нощничка, а за да ти споделя. Точно сега, в този момент се чувствам като героиня от книга, или песен, или театър, или филм, че и оперета, ако искаш. Няма значение. Защо като героиня? Амиии… представи си ситуацията точно както я описах: „Юнска нощ, вятър, оскъдна Луна, аромат на липи и млада девойка по малка сатенена нощничка стои на тераса и под слаба светлина пише в бяла тетрадка. Косите ѝ се развяват безпощадно от вятъра, а тя пише ли, пише…”. Ако не знаеше, че с наклонените думи описвам себе си, щеше да си помислиш, че момичето в нощницата е част от история, че не е истинска. Поне аз така бих си помислила.

Често имам мигове, като този, в които съм в така да се каже красива ситуация и тогава си мисля „Колко е перфектно! Сякаш е приказка! Ситуацията и аз в нея сме като магия!”. Понякога ми се иска някой да заснеме или опише момента, когато съм „героиня от една история, която никога не е била истинска”. Или поне някой да забележи колко съм… колко съм епична! Ала и така съм доволна, когато магическият момент на моето „геройство” остава само за мен.

Всъщност, сигурна съм, че всеки има понякога моменти, в които се чувства като герой/героиня от история. Ще ми е приятно, ако някой реши да ми сподели. *весело човече*

Та, това е всичко от днешния Понеделник, мен и нощницата ми. Букетче от нощни мисли…