Здрастиииииии! Как сиииииииии!!!
Не съм писала тук от седмици. Затова си казах, че е време. Пък и искам да поопиша какво се е случвало напоследък.
Значи, от вчера сутринта ми е много добре. Времето се отпусна и първите знаци на пролетта се показват. Юпиииии!!! Това ми повдига настроението. Пък и тея твърде дълго ниски температури ми такова таковата… Така де, изстудиха ме. Вкъщи никога не е било много топло (което е добре от една страна) и този факт никога не ми е бил проблем, но факта, че последният месец се движих из коридорите на „палата” ми като клошар, ми дойде много. И докато вчера си пекох лицето на слънце, че пак кожата ми е станала на призрак, и слушах капките от снега, установих, че света отново ми харесва. Обичала съм пролетта много. Тя е като мекото легло на баба, след като съм отишла и съм се върнала пеша до язовира (забравих колко километра беше това, но има много хълмове!).
Първо, вече не съм в моята стая. Да де, това ще да е за малко. Сега си живуркам в пребоядисаната, вече розова стая на кака ми, която сега е ужасно приветлива. Бледо розовото (преди беше отровно червено... Неописуем цвят.), повечето светлина и по-хубавото време я правят много красива. И ми е по-добре. Сякаш с преместването си в тази стая започнах някаква промяна. И също, по случай преместването си в другата стая и ремонта си направих сбогуващо клипче за моята стая, но трябва да го обработя преди да го покажа на света.
Второ, тръгнах на частни уроци по химия при учителката, за която вече съм писала. Естествено, както очаквах, чак сега, когато вече съм на уроци, се захванах сериозно с ученето. Особено времето между първите ми два урока (тогава 4 дена) си таковах таковата. На риъл, не бях учила толкова усилено. Сега го давам малко по-неглиже, но пак все уча, уж. Тези уроци създадоха толкова емоции в мен, че мие е трудно да ги опиша. Затова, ще използвам доброто старо: аджхгдгдгътуфгф!!! Най-особеното беше, чувството когато разбрах основите на химията, които са fucking физични! Брат! Мега якото е! И точно заради тези уроци всяка сряда след даскало съм на Търново (50 км разстояние) и тати ме кара като принцеса с колата. И това е защото автобусите са fucking смотани. Но ми е добре. Това, че уча ме кара да се чувствам завършена по някакъв weird начин. Лошото е, че станах твърде сериозна в тоя живот, но знам, че с оправянето на времето и аз ще се оправя.
Окей, чао!
Едит: Бай дъ уей, много ми е забавно да слагам абсолютно несвързани заглавия. Съжалявам ако някои се е прелъстил да прочете всичко това, защото е търсил някакви ъгли.
