Може ли да изпусна увода и направо да се насоча към темата? Изнервена съм, болна съм и трябва да ходя на урок по математика след .. малко.
Значи, искам да започна с най-голямото, най-емоционалното, най-силното и най-великото ми изживяване, и това е именно концерта на Металика миналото лято. Нормално, след като концерт на Металика ми е мечта от ... откакто се помня. Тогава за първи път се почувствах наистина жива. Усещах всеки удар на сърцето ми по цялото ми тяло, треперех от вълнение, плаках толкова много от щастие, не можех да спра да се усмихвам в продължение на 2 часа, краката ми омекваха всеки път щом чуех невероятния глас на Джеймс Хетфийлд. А и фактът, че най-любимата ми група е точно пред мен, че ги виждах, направо ме влудяваше ... беше най-силното ми изживяване!
Друго силно изживяване - отново концерт ... първия ми голям концерт, всъщност, отново на любима група - Ин Флеймс. Не знаех къде отивам, какво ще представлява всичко, бях малко притеснена ... но тръпката от концерта ме държеше сигурно година, ако не и повече.
Силно изживяване беше и когато отидох на връх Шипка по случай 3ти март (да, бях с мис Понеделник). Беше толкова красиво (и студено)! Почувствах българската кръв да бушува във вените ми! Тогава се почувствах толкова горда, че съм българка. Качваш се на върха, поглеждаш надолу, но не виждаш нищо от мъглата и снежната виелица, но отново се вълнуваш толкова много!
Първата ми изява на сцена почти самостоятелно (бях с още едно момиче) и с китара ... помня, че бях притеснена as fuck, но всичко мина повече от добре (освен смотаните микрофони), и цялата зала, която беше препълнена с хора, ръкопляска толкова силно, чак не можех да повярвам! Беше изключително вълнуващо и не можех да се отърся от чувството, бях превъзбуден и пълна с енергия!
Силно изживяване беше и първата ми любов. Несподелена, разбира се, затова беше и толкова силно изживяване за мен. Не се бях чувствала толкова наранена никога ... и продължаваше години наред ... 3 и половина, почти 4. По принцип, не съм фен на любовта и се съмнявам в нейното съществуване, но както една моя съученичка обича да ми казва: "За почти 4 години няма да е било само харесване"
И със сигурност имам още силни изживявания, но тези просто са останали запечатани в съзнанието ми и ме побиват тръпки всеки път щом се сетя ... а и поста ми стана endless, за това оставям нещата до тук. Мерси за вниманието!
Няма коментари:
Публикуване на коментар