събота, 26 март 2011 г.

Music = life



Музиката..най-прекрасното „изобретение” на човека. Винаги е била до мен. За всяко едно настроение, което ме е завладявало винаги се е намирала перфектната песен. За моментите, когато съм била тъжна, била съм щастлива, влюбена, разлигавена. За всеки момент Я ИМА НЕЯ – МУЗИКАТА. Не знам за вас, но за мен ако нея я няма това щее  равносилно на самоубийство. Случвало ми се хората да ги няма – следователно няма на кого да „излея” мъката  си и тогава от черните дупки е способна да ме извади само хубавата мелодия. Текстът също е от значение...всъщност красотата на песните е в самия текст. Може би и затова толкова много обичам рок, метъл и всякакви такива производни – текстът е винаги смислен, „изразява” думи, които на теб самия ти е трудно да изразиш. Всяка песен, която слушам песните или ги публикувам (фейсбук, форуми и т.н.) винаги има своя скрит смисъл....признавам понякога даже са насочени към определени хора...но това и е хубавото на музиката, те ти „харесват” песента без да се досетят, че е адресирана до тях. Сега да не се вкарате във филма..тези мой  музикални „послания” са твърде рядки. В повечето случаи пускам песните, защото ги ОБОЖАВАМ. Имало е моменти, в които толкова много да съм харесала някоя група/ песен, че започвам да цикля на нея/ тях докато не ми омръзне...но до този момент могат да минат дни, седмици, месеци. Сега се замислям и се сещам за поне 100 любими заглавия на песни, но ще ви постна само една от тях. Очаквам и от вас да споделите  и публикувате  любимата си песен. Да отдадем заслужено внимание на нашия вечен спътник и приятел – музиката.
                                

петък, 25 март 2011 г.

Random Friday is random

    Този път си нямам ни най малка идея за какво да ви говоря. Предполагам, че не изгаряте от огромно желание и да ме слушате. Имам предвид петък е, кой ще седне да чете постове, когато дискотеките и баровете преливат от свежа плът. Хаха. 
    Всъщност аз ще се занимавам с културни дейности тази така приятна и надявам се топла вечер. На кратко ще ходя на театър. И да се надяваме след това на суши. Ммм сурова риба, как да не ти стане едно такова приятно на коремчето .. 
    Ох действително не знам какво още да добавя, за това просто ще пусна една много приятна песничка на една прясно заформящата се група ... и то в youtube. Айде със здраве и да не се напивате много довечера.

четвъртък, 24 март 2011 г.

Сряда срещу четвъртък

Почти 1 през нощта е, защото отново бях заспала над учебниците си.
Напоследък ми се случва прекалено често, започвам да се притеснявам. Обаче цял ден ми е едно продуктивно - на училище бях, карах цели 6 часа, един от които нулев. След това отидох на урок по математика и реших толкова задачи, колкото не бях решавала за 16 години общо. Даже успях да се прибера вкъщи след урока, нищо че мозъка ми се беше разширил от толкова много знания и беше натежал, и си написах и нарязах прецизно пищовите по немски. И какво остана, какво остана ... английски! Аз обичам английски. Решавам да си прочета нещата, които сме взели, докато по едно време се осъзная, че съм заспала в не чак толкова топлите и удобни прегръдки на учебника по английски.
И ето дойде уж време за лягане ... и в секундата, в която си мисля вече как се мушвам под топлото ми юрганче, се сещам, че от толкова продуктивност днес (и спане върху английския) не съм си написала поста!
И тогава се роди той ... каква красива история, а?
Сигурна съм, че когато поста порасне, ще разказва на приятелите си ...

П.С. Чудех се дали да слагам песен днес. После се замислих и защо пък да не сложа.
Тая седмица съм на вълна ПИФ. Затова поствам любимата ми тяхна песен, защото правят изключително красива музика!
'Обилният сняг потъва в морето ... каква тишина ...'

вторник, 22 март 2011 г.

итс май лайф

Понеже не мога да се занимавам с това аз да съм ви забавна, избрах нещо, в което някой друг успява да бъде...ако не забавен поне по-успешен в креативността си от мен.



Виж хората, какво правят, а ние само си губим времето.
*цъка с език и разочаровано клати глава*

понеделник, 21 март 2011 г.

Имам си тераса под краката, а над главата ми има небe...



Йоооо, мен, к’во ста’а?!
Добре де, няма да се лигавя много.
Такаааа, първо да кажа съжалявам за пропуснатия понеделник миналата седмица. Мозъкът ми е толкова зает в мисли кога да си изплета кълбото с прежда, което ме чака да го изплета, че забравих. Даде, всъщност наистина забравих.
Сега да говоря по същество. Някога вглеждал ли си се в небето. Но по онзи начин, пълен с мечти, въображение и забрава за настоящето? Обожавам да се вглеждам по този начин в това невероятно местенце, намиращо се точно над заоблените ни черепи. През летните нощи обожавам да изляза на голямата тераса на къщата ми, на терасата, на която мога да легна и да виждам абсолютно цялото небе, побрано в малките ми очи. Дори и да не са само летните нощи, по принцип обожавам да изляза и да се вгледам, да гледам нагоре. Защо? Ами… Невероятно!
Обичам и да разсъждавам, да си представям колко малки и колко огромни неща има във Вселената, колко издръжлив може да е един човек и колко лесно може да се предава, колко е странно, че човек не може да се оправи с нещо просто като парите, а успява да погледне огромната планета Земя от страната на Луната. Та… за хората и Космоса.
Може и да си разбрал, а може и да не си, но следващият месец (12 Април) се навършват 50 години от полета на Гагарин в Космоса. Не знам дали вярваш, че Гагарин наистина е излетял, но аз приемам, че е. Представяш ли си? Можеш ли да го обмислиш? Човек… Човек? Тази твар, която има такава тънка кожа, че една хартийка може да я прореже, човек – това същество, която цял живот търси своето щастие, депресира се, плаче и е слабо, се е мотивирало да влезе в горящата ракета и със своята тънка кожа да понесе напрежението, налягането, страха, за да види как Луната вижда земното кълбо. Когато през летните нощи съм легнала на терасата си и гледам небето със звездите и лицето на Луната, разсъждавам за това – има шепа хора, които са били горе, били са над Земята, видели са невероятното. Можеш ли да осъзнаеш, че някаква си еволюирала маймуна е видяла планетата? Аз съм толкова малка, незначителна и дребна когато гледам небето от моята тераса, от терасата в малкия ми незначителен град и звездите са така далечни… А всъщност могат да бъдат достигнати! Други, смехотворно дребни хорица работят по въпроса с пътуванията в Космоса. Има над 430 космонавта! Малки хора, лежали като мен на терасата си в малкия си незабележим град и гледали небето, сега успяват да погледнат Земята отгоре. Защото са упорити! И всичко това се случва, наистина е даденост! Просто е невероятно!
Наскоро гледах и сериала “Doctor Who”, който ми отвори доста въображението и сега с нетърпение чакам следващото лято, в което да легна нощем на терасата си и да гледам нагоре, да мечтая, съчинявам  и измислям странни истории със странни твари. Изгледай сериала, ако не си и се опитай да развиеш с негова помощ още малко въображението си за Космоса.
О, човеко, о, Космосе!!!
Това беше всичко от днешния Понеделник с Betutii.
Лека космическа вечер!