Боря се с чувствата си... и побеждавам!

wait....

Тая па! Пак се е размисила!

                 Искам да поговоря малко повече за Doctor Who. Не мислех да ви занимавам с това, но преди малко е сетих една от причините, поради които обожавам шоуто. От малка съм си мечтателка или си съчинявам разни небивалици. Има разни неща, които още оттогава са в главата ми и искам да се сбъднат, като това да се телепортирам на далечни места, да опознавам въпросните места, да открия магията им. Май мама ми е чела твърде много приказки. Но все пак,  нещата така се развиха, че попаднах на много истории отварящи въображението и прочее... И стигнах до Doctor Who. Обичам този сериал, защото ми дарява чиста свобода (да де, и заради други работи го обичам, но сега се концентрирам върху свободата). Тази свобода, при която оставяш всички, преживяваш различни приключения, пътуваш далече и накрая не нараняваш с решенията си никой от близките си (освен себе си, разбира се). Откакто започна да гледам сериал, вече повече от година, започнах да мечтая за свободата на TARDIS-а. Често ми се случва, докато гледам или чета National Geographic, да изгарям от желание да отскокна до показаното или описаното място и време. Да опозная. Много искам. Последно днес хванах по главния ТВ канал на NG за Амазонка и горите покрай реката... Иска ми се да можех да отскоча до там, точно сега. Да докосна големите кори на дърветата, да чуя звуците на животните там да усетя острата миризма на вода и зелено, да изкачвам и слизам по хълмовете... Или пък когато чета за някой автор или събитие, да прескоча и до него. Искам и това. Например да се запозная с младата Роулинг и прочета тийнеджърските ѝ съчинения, да видя работата на Менделеев по периодичната система, да се разходя из Версайския дворец с някоя херцогиня, или пък защо не да не станем приятелки със Сократ. Писна ми само да слушам колко велик бил той в часа по Философия. Та, за това кратко любовно описания към сериал май исках да ви пиша днес. За свободата на въображението, а с него и на тялото. Ей така. Щрак. Ала вместо да пътувам през времето и пространството, аз си стоя в стаята, пия си кафе и пиша по здрачаване, за да изпробвам копчетата на един лаптоп, който е за малко в ръцете ми.
              Също така, следващата събота тръгвам на частни уроци по химия и то чак в Търново, което е на 40-50 км от Севлиево. Вълнувам се доста, "Бетинини вълнения". Това означава, че нещата вече са наистина сериозни с моето учене за прием в университет, пък и не искам да изляза едно глупаво момиче пред учителката ми, за която вече преди няколко месеца споменах. Затова след малко ще се мъча да не заспя и да понауча нещо. Ала май кафето ми е слабо.
               Вълнувам се и за АКТА, но сякаш не достатъчно, съжалявам, за което. Просто напоследък в главата ми е: "ХИМИЯ!!!!... О, неее, искам да погледам още малко How I Met Your Mother, а защо не пък да допрочета за втори път книгите на Хари Потър... Неее, я по-добре да попиша книгата си, че искам да напредна. Искам вече да покажа на света шедьовъра си... Но пък от друга страна - ХИМИЯ!!! Трябва да назубря две теми до събота! Оооо, ама не и това... Сценария за шоуто за свети Валентин изобщо не е направен и никой не се захваща. Пак ли аз трябва?!?!?! Ала това ще го отложа, трябва да си довърша нещата за сертификата по информационни. И СЪЩО ТАКА ХИМИЯ!!!" и т.н. И от тея всичките мисли ми става нещо. Затова и сега ще ходя. Химия. Трябва да уча малко днес. 
П.С.: Вече съм стара.