Плаче

Сърцето ми днес нададе вой. Чувства се предадено. Иска да плаче. Чувства се самотно. Писна му да слуша съвети, които са безполезни, просто защото другите не знаят какво чувства. Плаче. Иска да върне времето назад. Да забрави хора, чувства, спомени. Да се промени. Иска да пренапише историята. Плаче. Не може да бие, защото все едно нещо му пречи. Плаче. Крещи от болка. Иска да избяга надалеч. Плаче, чувства се виновно. Плаче. Чувства се предадено. Плаче.

Завършен момент

Трети час. Топло е. Всички са приятно тихи, а учителят наглежда шестимата ученици, които изпитва писмено. Затова съм спокойна и разтоварена, няма напрежение. Навън е бяло от мъглата и от време на време златни листа падат от липите. Стаята е скоро превърната в приятен кабинет по история и по прозорците има рисунки. Ушите ми са леко приглъхнали и така чувам тишината по-особено. Чувствам се страхотно, непритеснена, непритисната, защитена, чувствам се себе си, щастлива съм.

Този момент трая за кратко, не повече от 20 минути. Беше днес. Чувствах се онзи човек, който обичам да съм. Бях въодушевена. Беше красив момент във всеки един аспект. Затова трая кратко.

Напоследък трудно намирам такива минути дори във въображението си. Един толкова завършен момент. Винаги ще намеря за какво да се притеснявам или ще мисля за несъвършенствата, или ще съм уморена. Дори през уикенда не мога да се отпусна напълно, а ето дойде днес такъв миг… <33

Сега малко секси Мат Смит: