събота, 23 април 2011 г.

Честитка

Вече съм в празнично настроение! Обичам яйцата, боядисани от мама. Обожавам козунака на баба. Това е най-хубавото нещо на Великден!!! Искам само да Ви пожелая весел празник, да не преядете с козунака и яйцата и биачът да е Ваш!

петък, 22 април 2011 г.

Music is cult



     Вчера попаднах на един хейтърски пост относно любимата ми група. Момичето казваше, че са повърхностни и музиката им е за 12 годишни момичета, които мислят, че са депресирани. Първоначално наистина бях като ударена с мокър парцал, но после реших, че просто момичето не разбира от музика. 
    Хората, които подценяват въздействието на една група върху фен наистина не заслужават да казват, че обичат музиката. Мислят си, че "те промениха живота ми", "спасиха ме" или "означават всичко за мен" са само преувеличени думи, използвани просто ей така. Може би когато не си преживял нещо толкова силно не знаеш колко много може да означава една група за един фен. 
    Разказах на момичето история, ще я разкажа и на вас. Имало едно 17 годишно безкрайно несигурно момиче, което се чувствало недостойно, грозно и ужасно. Сполетяли я неприятни неща. Имало приятели, но те не го разбирали, всеки път когато се опитала да сподели с тях те само казвали "стегни се, всичко ще се оправи". Не се чувствала достойна за този свят и просто искала да изчезне. Това я накарало да започне често да обмисля да посегне на живота си. Един от тези дни обаче, докато си проверявала папките с музика забелязала песен наречена "Pain", не могла да се сети кой и' е пратил и защо не е обърнала внимание, но още от първото слушане тя се влюбила в песента, текста и самата група. Бързо свалила всичко възможно свързано с тази банда - музика, интервюта, снимки и историята им. Веднага почувствала връзка помежду им. Скоро открила не само текст и музика, а също така и личност, подкрепа, приятел. Песните им я вдъхновили, възродили желанието и' за живот и вярата в себе си. това момиче никога не посегна на живота си, независимо колко близо беше до това. Момичето вече е почти на 20 години и не минава и ден без да чуе поне една тяхна песен, която да я кара да продължи. В момента те са всичко за нея, без тях тя не може да живее и това факт. Те промениха живота и' и никой не може да противоречи на това.

    Иска ми се повече хора да можеха да оценят групите, които си заслужават. Има много повече от една песен зад тях - има личности. Тези личности вдъхновяват феновете си, може би дори те самите не осъзнават колко много. Вдъхновяват ги да бъдат по-добри хора, да вярват в живота и никога да не се предават. В действителност не групата е повърхностна, а човека, който твърди това, защото съди само по няколко песни, а не по останалите неща, които се крият в един такъв култ. Тези хора подценяват любовта на феновете и връзката между тях и групата. 


сряда, 20 април 2011 г.

еко сряда

Първо да кажа, че съм собственик на пост номер 60 в този блог! Не знам защо сметнах, че това е нужна информация, с която трябва да натъпча главите ви, но ... нейсе ... обичам да си говоря просто.
Също така съм горда, защото днес засадих няколко иглолистни дръвчета! По принцип съм последовател на екологията, не използвам найлонови торбички, не оставям чешмата пусната, не оставям лампите да светят, не изхвърлям боклуци по земята и etc. (end of thinking capacity, дИмек) ... но сега, след като положих малките все още неразвити коренчета на бъдещия красив висок бор, почувствах, че наистина правя нещо значимо за Земята! Не ме е срам също да призная, че когато е имало разни почиствания я в училище, я из града, винаги съм ходела с желание! Много дълбоко вътре в себе си искам тая красива Земя да я направим по-добро място за живеене ... защото съм виждала колко е мръсен града ни, а за въздуха не искам да споменавам ...
Затова, да ви кажа, когато чувствате, че не принадлежите никъде ... отидете и посейте едно дръвче ... ще помогнете и на себе си, и на майката природа.

А, и извън еко-темата. Просто, защото напоследък ме вдъхновява една определена жена, искам да постна едно нейно живо изпълнение ... колкото и да е ненормална and stuff, има страшен глас! Your argument is invalid.

вторник, 19 април 2011 г.

обожавам

Ама наистина я чуйте



Не виждате ли просто запушения бар, късно през нощта, с хора които сами се опитват да си удавят проблемите и не им се получава. И на сцената някой пее със затворени очи и цигара в ръка и си мисли за момичето, което го е оставило.
Lies, lies, lies ooooh lies.

Обожавам песни, които чрез звука си създават картина. Някаква представа, която дори може да няма нищо общо със същността на песента, но просто изниква и е толкова ярка, че все едно си там.

Имате ли такива песни и какви представи ви създават те?
Напишете ми коментар(:

понеделник, 18 април 2011 г.

Смесен понеделник

Такаааааа… Бетута днес много я мързи да си пише поста, не че няма време.
Всъщност наскоро започнах да използвам Tumblr и този сайт започна твърде много да ми заема времето. Днес също ми го зае, а пък трябваше да си седна да си напиша за утре за училище, защото имам три неща за писане, но не! Дори поста си оставих за края на деня. И понеже е краят на денят, а на мене не ми е особено идейно ще споделя моята мъдрост и още неща, които ми дойдат постепенно наум. И мъдростта ми... До сега имам две „поговорки”:
1.      Едно парче двуцветен кекс никога не прилича на друго парче двуцветен кекс! – Ха! Не е ли вярно! Следващият път като ядете двуцветен кекс се загледайте. Така е!
Заради тази ми мъдрост си изкарах прякора „Кекс”. Също така заради тази моя мъдрост до две години трябва да направя лилаво-жълт кекс…
2.      Когато много ти се спи и заспиш, то винаги ще се намери някой, който да те събуди. – в това бъдете сигурни. Спеше ми се в понеделник. Заспах. Събуди ме мама за да уча. Спеше ми се и във вторник. Заспах. Тати ме събуди за да уча. Спеше ми се и в сряда. Тогава дори не получих шанса да легна да спя, защото отново имах работа свързана с даскалото. В крайна сметка се отказах да лягам да спя.
И тези случки са една малка част от случаите. Винаги ще се намери някой, който да те събуди.
Имам и още една мъдрост, която съчиних, защото преди две години си нямах работа (не че сякаш сега имам):
На първият ден ти беше гладна и си направи закуска, но я загуби по пътя за училище.
На вторият ден някой открадна твоята закуска.
На третият ден АЗ откраднах твоята закуска!!!
На четвъртият ден вече нямаше никаква храна у вас за да си направиш закуска и отиде на на училище гладна.
На петият ден.....ти вече беше мъртва......
Поуката от тази история е: Грижи се за закуската си! Тя може да те убие!!! БУХАХАХАХАХАХАХАХА!!!!
Това беше моята мъдрост за днес.

Сега е време за един роден от лигавщини куплет. Внимание! В него няма никакъв смисъл:
Паяк в нощница
и светеща тетрадка го преследва.
Малки цветя излизат от вулкан
и света се превръща в пън!

Сега ще напиша два цитата, които наистина харесвам:
1.                 ‘I belive whatever doesn’t kill you simply makes you… stranger.’ цитат от песен (The Playah – Wht So Serious?). Доста ми хареса. Беше супер яко сложен в песента.
2.                 „Когато се изморя… наистина се изморя… е, мисля, че тогава просто ще си поседна.” – цитат от книга (Стивън Кинг – Дългата разходка), с който ви съветвам. Когато се наистина се изморите си поседнеш. После има-няма как ще се изправиш.

 Завършвам с картинка на един от любимите ми цитати на сериал, с който се пообсебих  - Doctor Who. Хаха... Всъщност с тази картинка и честитя рождения ден на  брилиантния актьор David Tennant.
Дано някой разбере каквa е: 
Това тука беше всичко от днешния смесен Понеделник.

П.С.: Малко преди да публикувам тази смесица от всичко уинапа и пусна Nightwish и реших да ви поздравя. Та, ето поздрав с една песен ,която ме е вдъхновявала: