Бързи мисли на една чиклит героиня

           Чувствам се като героиня в някой чиклит. Точно поредното "коравосърдечно копеле" се е подиграл снея и тя седи пред компютъра/телевизора с пакет чипс и сладолед. Гледа едно ядосано и се успокоява с типичните женски реплики:"Той е кретен. Не ме заслужава. Един ден ще разбере колко съм била значима, но вече ще е късно. Не съм по-грозна от жените, с които излиза..Трябва да е луд, за да не го забелязва."
            Разбира се, този сценарий би бил напълно истински и достоверен, ако не бяха следните няколко уговорки:
1."Коравосърдечното копеле" не ми е откраднал сърцето. Нарани ме, но аз визирам съвсем различен аспект от любовния (може би)
2. Не гледам ядосано, някак безразлично ми е.
3. Дали е кретен или не, това е въпрос, който не мога да коментирам. Не аз съм човекът, който съди хората и да оценява техните грешки.
4. Ям чипс и сладолед, защото ми е кеф. Защото днес е ден за въглехидрати и мога да си го позволя.
Както сами виждате моята чиклит-героиня е адски разбрана. Такава си е от малка-винаги се стреми да помага на хората, да ги изслушва, да им е в помощ. И може би това е нейната голяма грешка. За да е стигнала до ситуацията, в която "чупи" своите шипенца с дъхчета... Може би грешката ми да ме възприемаш такава, каквато съм в твоите очи е само моя. Не мога да чета мисли, но предполагам, че аз съм онази , която ти е "адски добра приятелка, винаги на среща. Човек, с който да си приказваш и да споделяш...който те познава." Може би твърде размитите граници на отношенията ни доведоха нещата до тук. Самата аз, дори да не съм била доволна от дадена ситуация винаги си мълчах, защото не исках това да прецака работите...Е, грешката ми беше в това...нещата отдавна се бяха прецакали. Опитвах се да избегна неизбежното. Може би така е по-добре. Този край го изживявах твърде дълго. Преди болеше, сега вече не. Жалко е, че за мен ти значеше толкова много, а аз за теб толкова малко. Жалко е, че исках да вярвам в думи без покритие. Жалко е, че се надявах наистина да можем да бъдем близки. Жалко е, че изплаках толкова сълзи, преживявах всяка случка толкова много..без да има смисъл. Ноо животът продължава. Знам, че това е краят. Ще ми мине. Ще забравя. Ще живея. Има ли желание, има и начин. След време няма да се сещам..обещавам.

нямам какво да кажа

Започнах и почти свърших нов сериал
Being Erica.
Има психотерапия и пътуване във времето, харесва ми.
И понеже ми остават само няколко серии до края цял ден седя с пижама и гледам.


I regret nothing(:

Понеделник от нищо

Не съм креативна, изобщо. Затова ето само една песен за да не е празно. 

Мелодията ѝ е супер приятна.