"Агенти на Съдбата"

Темата съдба ме преследва - волно или не волно. Дълбоко в себе си смятам, че нещата, които ни се случват, хората, които срещаме са част от нашата съдба. В зависимост от избора ни, ни се случват различни неща, срещаме и въпросните хора. Да, съдбата ми е любима тема, затова ще споделя с вас един филм точно на тази тема.
Името на филма е "Агенти на Съдбата" и е с участието на Мат Деймън и Емили Блънт. За мен Деймън не е от актьорите, които като видиш, че ще вземат участие във филма веднга да ти се прииска да го гледаш, защото разбираш ли той е хипер-мега-ултра сладък...но признавам актьорската му игра е доста добра. Режисьор на продукцията е Джорд Нолфи. За какво всъщност става дума във филма? Амбициозния политик Дейвид Норис (Мат Деймън) среща красивата балерина Елис Селасжена, като никоя която е познавал. Точно когато осъзнава, че се влюбва в нея, мистериозна организация решава, че двамата не трябва да бъдат заедно. Дейвид е изправен срещу самите агенти на Съдбата – хората от Бюрото по Нагаждане, които ще направят всичко по силите си, за да държат влюбените разделени.
В лицето на малкия шанс, Дейвид или трябва да забрави за нея и да приеме (пред)определения си път, или да рискува всичко, за да прекърши Съдбата и да бъде с Елис. Филмът е базиран по разказ на Филип К. Дик. Препоръчвам го горещо на всички. Няма да казвам какъв е краят, защото няма да е интересно. Отдолу ще сложа постера и трейлъра на филма. Хубав уийкенд изпълнен с филми!

УУпс

Пропуснах да пиша вчера...но понеже мога да пътувам във времето се върнах и написах поста си.
Здравейте хорааа.
Та... Ейми Уайнхаус, а?
Страхотна си беше.
Англия като цяло е страхотна. Вчера си говорех с едно английско семейство, докато работех в бара. Хвърлих доста погледи на сина ;)
Ммм...гледайте The Mighty Boosh и IT Crowd.
Кафе.
Това е всичко.

Някакви никакви неща

Хееееййййййй!!! Нов понеделник, стара Бетута. Ето разни факти и случки с мен:

~ На последния 3-ти март бях на Шипка. Поради обема на косата ми не носех шапка, както всички останали. Беше мега студено, ветровито, мъгливо, снежно и влажно. Заради времето къдравата ми коса буквално побеля. Ето  снимка, на която се вижда малка част от реалното бяло. Отзад приличаше на пейзажа (лицето… наистина няма нужда да ми виждате лицето).  Забавното беше, че когато влизах в едно заведение, на вратата няколко жени ме спряха и ме помолиха да ме снимат. Почувствах се като някаква нова атракция на Шипка.

~ Зимата си топля компотите в микровълновата, защото са ми студени.

~ С една приятелка ходихме до Стария гробищен парк на Севлиево, защото никога не бяхме стъпвали там. Поне разгледахме гробището. Не бях очаквала да е толкова оредено.

~ Имам забита спринцовка във вратата на стаята ми – спомен от брат ми.

~  Веднъж си гладих вързанките на обувките.

~ А веднъж един стол ме захапа за гащите. Трудно се отървах от него. Двама човека трябваше да ми помагат.

~ Веднъж стълбите ми изядоха химикала. Беше грубо от тяхна страна. Той тъкмо се беше разписал хубаво.

~ Трябва да направя лилаво-жълт кекс за един съученик.

~ Веднъж ми се случи в 3 през нощта да си лежа в леглото, да плета като бабичка и да слушам… Suicide Silence…Беше толкова неправилно!

~ Родена съм петък 13-ти.

Имам и списък с шнолите, които съм притежавала:

Имах Емил. Той беше гей.

Имах Люси. Тя беше хетеросексуална.

Имах Сали. Тя е би-сексуална.

Имам Том. Той е педофил.

~ В 6-ти клас нарекох по грешка господина по математика „тате”.

~ Като малка си мислех, че Iron Maiden е стил в музиката.

~ Когато бях на 8-9-10 години следях най-различни детски филмчета по телевизията и по някакъв странен начин си бях съчинила историйка, в която героите на всичките филмчета, включително и аз, участваха.

И това е засега, което се сещам. Ето песен: