A dumb person talkin'

Yes, it's me again. хе-хе-хе
Нямам абсолютно никаква идея какво да ви напиша тази неделя, ама грам...
I'm just fuckin' happy right now! :)
Затова ето ви една песен:

LOKI!!

    НЯМА НУЖДА ОТ СМИСЪЛ И ПРИЧИНА! BECAUSE I'M : 

Не ме гледайте така! This blog needs more Loki/Hiddleston! 

um .. yeah ... 

Една Неделя с...

 вашият идиот по неволя - АЗ! 'cuz I'm an 

Много хаотични мисли ми се моткат из болната глава и честно казано не знам за какво да ви говоря днес.
Снощи се случи нещо интересно.
Отивам си аз като пич към 00:10 към магазина ('щото разбирате ли, ОТНОВО ми се прияде шоколад и какво да се прави - here I go again :D ) и на гишето на супермаркета (понеже след 23:30 се обслужва на гише) се разиграва следната ситуация между продавачката и мъж и жена:
"Добър вечер, какво ще желаете?" - продавачката (съкратено по-надолу като П. :D )
"Искам да ми донесеш няколко вида вина да си изберА." - въпросната жена
"Как да ви донеса да си изберете, след като асортимента е прекалено богат и няма как да знам какво вино точно искате?" - П.
"Ми аз как да влезна да си изберА, иди и ми донеси!" - жената, доста ядосано, странно защо?
В крайна сметка за да не ви отегчавам, продавачката й донесе 2-3 бутилки да си избере.
Мисълта ми е, че доста рядко поне аз наблюдавам елементарно възпитание, което в случая на въпросната жена липсваше, пък и едва ли продавачката заслужава такова отношение?
 И понеже аз без музика не мога да живея, ето ви един уникален кавър на една готина песен: 

Надявам се харесахте днешната идиотска неделя, до другата седмица!Бай Даньо out!

За някои глупави хора

Значи, късмет ще да е това аз все да ви пиша рандъм.

Здравейте, аз съм Бетута и днес с неделя. Приветствам с хубаво промените в блога и също така нека кажа „сбогом” на старите Понеделници.

„Сбогом.”

И понеже тъкмо видях, че темата ми е нещо като за dumb-хората, нека кажа нещо за тях. Макар, че май изобщо не е такава. Нищо, все пак:

Знаете, много такива хора си има. Глупци. Понякога като се разминавам с разните деца по коридорите в училище и обичам да ги оценя: ще са умни, ще са глупави, ще търсят талантите, etc. Напоследък една седмокласничка (мисля, че е най-много такава) ми е хванала окото. Всеки път като я видя, мога да преценя на какво ще прилича няколко години по-късно. И се съмнявам, че ще сгреша в преценката. Мисля, че точно тя ще да е издънка. Детската физиономия с грим; косата, губеща формата си от обработка, жълто-русият кичур; късите поли и потници с гол пъп... Гледам я и се чудя кога ще спре да ме дразни с лекомислието си.

После се сещам, че не само тя е виновна за това, което е и ще да е.

Преди няколко седмици, поради химията, вуйчо ми и семейната кола, се оказах в разговор с един родител. Той носеше зелено палто и притежаваше загоряло лице, бяла коса. Притежаваше и син в осми клас. Та, този родител се чудеше в кое от двете най-пропаднали училища в града да прати своя син, че да изкара гимназия. Ококорих се. „Той е любовчия, не му е до ученето” – ми каза. Гледах го този човечец с бяла коса и се чудех… Как може да се примири? Вместо да търси най-доброто за сина си, да му помогне в бъдещето, той желаеше детето да учи, с извинение, с циганчетата?! Защото точно там, където родителя желая да прати сина си, ако 20 ученици влязат в час общо толкова пъти, колко аз съм влиза през последната година, ще завършат и 20-тимата с отличие. И човека казваше тези си думи, докато аз се връщах от урока си по химия и говорех за бъдеще!

После се сетих, че той просто е глупав.

Преди няколко дни спорих и с едни други родители, един от които не прояви кой знае какъв интелект. Той беше така високомерен и сляп. Потреперах. „Дано не стана като него.”

Random enouhg?

Random enough.