И днес ще си говорим за....филми

Днес е събота... и със събота моят ред да Ви говоря. Чудих се за тема- Трети Март мина, Баба Марта , и за нея е късно да ви говоря. Тъй като музата не ме спохожда, реших да ви "рекламирам" Агент XXL 3: Еволюция (Big Mommas: Like Father, Like Son). Мисля, че хората, които не са гледали първите две части са много малко. На мен лично ми бяха харесали. Беше забавно, не прекалено скучно. Мога да кажа и същото за третата част. Нека първо обясним за какво става дума във филма, а след това и личното мнение. Агентът Малкълм Търнър (Мартин Лорънс) продължава да си живее с любимата жена. Доведеният му син (поне такъв се води във филма, аз не си го спомням от първите две части) вече е пораснал и е влизане в колеж. Младият момък обаче има други планове - иска да бъде рапър. След като момъка става свидетел на убийство и започват да го преследват, добрият доведен татко заминава заедно с него в училище за Изкуства, къде задачите са две: да опази сина си и да намери доказателства, за да вкара лошите в затвора. Маскиран като Голямото Мамче, а синът му като "нейна" племеница, двата попадат в много и различни комични ситуации. Филмът има в себе си смях, комедия, екшън, любов...общо взето следва линията на съвременните американски филми. Като цяло филмът ми хареса, имаше наистина смешни моменти, но най-"великото" в целия филм беше музиката - иска ми се да ви споделя песните, но пък така Ви "отнемам" поне една причина да изгледате филма. Ако не съм Ви убедила поне за малко да отделите 1.60 мин., за да го изгледате...ще направя и последен опит като пост-на и трейлъра на филма:

Приятна събота и неделя!

Преклон пред тебе Българийо!

Всъщност когато го четете ще е вече петък, но понеже не мога на самия ден да го напиша, поста ми подранява с написването си с ден, но при вас ще пристигне навреме. Както и да е, не това е важното в момента.

Аз съм голяма националистка и може би това не е останало като нещо скрито за повечето ми приятели и познати. А днес е 3 март, националният ни празник, денят в който празнуваме свободата си, в който се прекланяме пред всички дали живота си, за да може това да бъде постигнато - всички знайни и незнайни момчета, мъже и старци, а и не малко жени. Всъщност нужни ли са ми думи? Всяка година на този ден ставам емоционална, защото примемам празника за много личен и не мисля, че съм единствената. Е, може би съм единствената, която плаче от факта, но това не ме притеснява особено. Самата мисъл какво празнуваме е достататъчна, за да ме трогне до сълзи, а любовта ми към България ме разчувства още повече. Всъщност няма какво да кажа освен ... радвайте се, че сте българи, никога не съжалявайте за това, обичайте родината си, ценете миналото си и дръжте спомена жив.

Явно днес сме четвъртък... добре че беше мис Понюделник да ме подсети, щяхте да останете без пост днес (не че е голяма загуба)..
Така първо:
Честит празник, българи! and I'll just leave this here..

Второ.. то няма второ определено..

Относно чая... не обичам... много. Мразех като малка, когато бях болна да ме карат да пия чай с мед и лимон. Та оттогава не съм фен на напитката, но се случва от време на време да пия липов със захар.
О, и да, честита баба Марта. Аз още си седя накичена с мартеници и им се радвам. :> Иначе здраве ви пожелавам, другото сами си го заслужете.
Съжалявам.. Извинете ме, просто I don't feel like talking, не точно че нямам муза просто не ми се говори.. в случая пише. Днес ми е един от онези дни, в които просто не искам да говоря, излизам, ден да обмислям шитните около мен and stuff. Предполагам, че знаете за какво говоря. Та игнорирам гостите и си седя в стаята... и се опитвам да напиша нещо. Дали да не се откажа да пиша в блога? И без т'ва губя ден, в който някой друг може да напише нещо по-интересно и смислено.

Ба'а ти оная

Спомняте ли си как преди години се качулихте с толкова много мартеници, че имахте дори по краката? Спомняте ли си как се състезавахте кой повече мартеници ще си накачули?

И аз бях така, да, спомням си. Спомням си доста добре, защото беше миналата година. Тая година хич не ми е баба-мартенско. Носих мартеничките, който ми подариха, точно 2 дена и не издържах. Какво се е случило?

Направо чувствах как на безпомощната ми ръчичка й спира кръвообращението заради тия ... вЪжета.

И се разболях. Естествено, че ще се разболея. Кой друг, ако не аз? Ба'а ти Марта много не ме харесва, се оказа. Още не си е заминала и не е оставила всичките си мартеници и вече ме разболя! Добре, че истинската ми баба не е такава ...

Та общо взето нищо не мога да кажа, нито да препратя, защото не съм гледала оскарите (предполагам поради причината, че съм пълен идиот), интересувам се какво се случва в Либия и Австралия, ама какво по-точно мога аз да направя? А, поне обичам чай. И днес също пих чай! Беше хубав, топъл чай ...

И се отплеснах. Исках да ви пожелая много здраве и щастие, и късмет ... и всичко най-хубаво ... и дано Ба'а ви Марта ви обича, защото иначе ... горко ви!

ОСКАР

За тези, които са напълно неадекватни, нямат фейсбук или пък са пълни идиоти и не знаят, че света на филмите е много по-прекрасен от реалността, вечерта 27 срещу 28 февруари (европейско време) се проведоха 83тите Оскари.

Водещите бяха прекрасната Ан Хатауей (а знаете ли, че жената на Шекспир се е казвала така) и секси Джемс Франко, в същото време номиниран за 127 часа (оня филм по истински случай за един тип заседнал в една скала, който си реже ръката, за да оцелее).

Поради това, че в последно време съм станала някво скучно смотано момиче аз имах намерението да си легна и да проспя това невероятно събитие, с идеята да си го сваля после. Само че като си пуснах лайв-а от червения килим и си закоментирах в скайп с едни хора и схванах, че няма да се спи. Откарахме до 5-6, и аз не помня вече колко. Беше якоооо.

Началният монтаж...не беше лош, но можеше и по-добър да е. Хареса ми монолога (като един водещ го прави е монолог, като са двама диалог ли се води?), в който вкараха майките и бабите си :D

Всъщност от оупънингите, които съм гледала до сега най-много ми харесва този на секси Хю Джакман (Ан Хатауей яко го спомена в нейната песничка).

Радвам се, че секси Колин Фърт спечели Оскар, щеше да е много тъпо той да не е печелил, а Джеси Лузърбърг да го вземе.

Секси Крисчън Бейл трябва да се обръсне, но и на него браво за Оскара.

Инсепшън и Крис Нолан трябваше повече да ги уважат!

А защо толкова набутваха Играта на играчките 3 навсякъде, може ли някой да ми обясни? Дори не беше толкова добра анимация. Тая Академия понякога ме учудва много.

Освен това се радвам, че видях секси Робърт Дауни Джуниър и секси Джейк Джиленхал.

Някой ден, ако съм номинирана за сценарии не знам как бих понесла обаче събитието. Толкова много камери и гледащи хора, ще си умра от параноя. Затова сигурно ако не съм номинирана никога за Оскар, това ще е защото ще искам да го избегна заради сценичната ми треска. Не за друго.

Кърк Дъглас ме застреля. Ю ноу, кога стана толкова стар бе, защо хората остаряват?! Нищо не може да запази един човек така, както филмите. Дори и след като теб те няма на екрана се движиш и говориш. Какво друго е това, ако не магия...

Мисля, че това е горе долу от впечатленията ми за Оскарите. Вие гледахте ли ги? За кой стискахте палци? Съгласни ли сте с избора?

п.с. Честита баба Марта.

Чай в тенджера

 

Здравей!

Пия си чай и си мисля за какво да говоря. Днес започвам седмица №3. Твърде е рано да коментирам колко неща са казани в този блог. Също така не ми е говорливо за празниците. Пък и днешния ден е обикновен. Ето защо с леко разбъркан мозък решавам, че ще пиша за ЧАЯ. И не, не избирам тази тема, защото няма за какво друго да пиша, а защото харесвам чай. И не, не говоря за зеления чай, а като напитката като цяло.

Добре, първо на първо знам, че чаят на картинката горе не е в тенджера както казва заглавието. Второ, пиша в зелено, защото този цвят е подходящо свеж за тази тема.

Чаят е открит преди хилядолетия, а впечатляващо все още се прави по един и същи начин. Вода, билки, чайник и работещ котлон. Може вместо котлон да си направиш истински огън с дървеното дюшаме от хола и върху него да си свариш чая, не знам. Всъщност може да използваш вместо билки - чай в пакетче, който според мое мнение не може да стане така вкусен както първият. Твое превъзходство също може вместо чайник да използва тенджера, а вместо вода - бира, но това не променя факта, че чая се прави от почти едно и също, и че е адски вкусен. Ала ако събереш всички изброени неща до сега, то ще имаш сварена бира в тенджера с няколко пакетчета чай плуващи по повърхността, а хола ти ще е запушен и без под. Хаха… След като си свариш чая можеш да го налееш в чаша. Понякога аз си слагам сламка към тази чаша, защото така ми е по-забавно и пия през нея. Предпочитам сламката да е розова. Или не, можеш да си пиеш чая направо от тенджерата.

Чаят, който пия сега е сварен в нормален жълт чайник на котлон и е направен от вода с шипки, липа и други билки. Подсладих го с малко мед. Има прекрасен вкус и аромат. Обичам си чая. Не го пия със сламка.

Всъщност това беше всичко, което успях да измисля за тази напитка. Може би тази тема не е най-добрата за говорене, уви! Превърнах цялото днешно писане в ненужно боклучесто описание и сега съм разочарована от себе си. Мисля, че за да преглътна това ще отида да си налея още една чаша с чай, защото го обичам. Дамм…

Това беше всичко от днешния Понеделник с Betutii, сварен в чаена тема. Чао!

П.С.: Честит утрешен първи март!!!

"I'm the most completed fighter in the world!"

Нямах идея за какво да пиша, докато не гледах Undisputed 3. Накратко ще ви разясня филма: Един затвор, 8 бойци, един победител. Главния ни герой се казва Юри Бойка и репликата "I'm the most completed fighter in the world!" е негова. Той е сред тези 8 бойци, които се бият за свобода.
 Честно ви казвам, след като видях стила на Бойка останах с отворена уста! В филма участваха и  други бойни изкувства - капоейра, киокушин, уйн чун и още няколко, които не ги знам.
 Сега малко филма да коментирам. Ефектите бяха добре направени само от време на време си личеше, че не удряха наистина (нищо ново), но все пак това е филм. В затворите в реалния живот едвали оргонизират такива състезания (иначе до сега половината затворници да са навън :D). Сюжета ми хареса и филма не е като онези, които ти доскучават след 10-тата минута и ги спираш, също така не бяха толкова предвидими действията на героите, което го прави още по-интересен филма.
 И за накрая и аз ще кажа нещо - I will be the most completed fighter in the world... май малко прекалих. :D