Ей така, като по чудо, се сетих, че днес е сряда и 'еййй верно бе! ма аз имам пост да пиша!'
Последните дни са натоварени и напрегнати и наистина се изненадах, че се сетих от нищото какъв ден сме днес ... тъй да съм била горда със себе си, нивга.
И не знам к'во става, братче. Не ми е ваканционно, не ми се завършва ... сутринта беше зима, а сме почти юли ... не знам, не знам.
Ей така, периодично, успяват хората да ме дразнят, нали, 'щото са хора, но толкова им свикнах на свинщините, че чак вече не обръщам и толкова внимание. Иначе нищо интересно, ти как си?
През последната седмица дори успях да се опитам да се откажа от порока Лейди Гага и да продължа с обичайната музика за мен, но не. Лесно ли се отказва от порок? Ка' да е, на мен лично не ми пречи.
Забелязах, че последните ми параграфчета нямат нищо общо помежду си, и общо взето целия ми пост е осеян с глупост. Обаче ми е студено, 'щото е почти юли!
И не знам к'во става, братче, за това оставям песен. Да бе, споко, не е Лейди Гага (макар че ... абе, айде, няма да влизам в конфликти пак за нея).
Няма коментари:
Публикуване на коментар