Thriller Night

Чшш ей за малко да пропусна петъка си .. отново :D Понеже няма какво толкова да кажа, просто ще ви постна няколко снимки от Хелоуин и клипче от флаш моба, който се състоя в СОФИЯ!  Айде, радвайте се :D

КЛИП:

Sex is in the air

    Яхнала съм хормона! Вие не сте ли яхнали хормона? Само аз? Странно, аз си мислех, че е от времето, ама явно не е. Сега ще ви подам и на вас метла и вие да го яхнете. Просто толко съм се извратила последните няколко дни, че направо ме е срам от мене си. Онази вечер сънувах еротичен сън .. не исках да се събуждам, защото беше изключително страстен ... Ах ако някой като момъка от съня можеше да ме сграбчи и да ми покаже що е то истински секс. Ако ви карам да се чувствате неудобно - не се извинявам! Значи има нещо сбъркано във вас, не сте българин! Не знаете ли? Българите сме известни с това колко носим на алкохол и че са ни доста разпасани задръжките относно сексуалните теми - демек лафим си за секс, все едно си говорим за храна. А всъщност и говорим за храната все едно е секс - с такаава страст. 

   Не знам дали знаете, но имам мания по еротично бельо. Ами другите момичета имат по обувки, дрехи, аз имам по бельо. Желая да имам един отделен огромен гардероб само с бельо, чорапи, жартиери, сутиени и т.н. ... всякакви костюми и т.н. Ако до сега мислехте, че ми няма нищо, сега със сигурност си мислите, че съм извратена .. oh well, you are right. Да не забравяме и за фантазията ми със стената. Ако не знаете за нея, занчи не се познаваме достатъчно добре, защото почти всеки я знае. 

    Не мога да разбера защо тези дни просто желая някой да ме сграбчи и страстно да изпълни всичките ми фантазии. Просто някакво огромно желание гори в мен. Проблема е, че няма как да го потуша. 

    Та, момичета, като за финал искам да ви покажа нещо, което повдига моето либидо, не знам за вас:

Halloween

    Няма да ми се измъкнете, да знаете! Мислите си, че ще пропусна и този петък, но няма! Както винаги не знам за какво да ви говоря, но това не може да прекърши желанието ми. О, сетих се! Наближава Хелоуин. Вече е време да се стегнете и да започнете обработката на костюмите си. Решили ли сте какво ще бъдете? Всъщност това ви е най-малкият проблем казвам аз от личен опит. Например на мен ми е много лесно да определя костюма си .. да го направя вече е мнооого по-сложно. Искам да съм ТАРДИС. Проблема обаче е, че трябва или да си купя синя рокля и да я усъвършенствам, или да си ушия такава. Опитах с шиене и мога да ви кажа, че този вариант доста бързо отпадна. Просто не ме бива в шиенето. А имам такова желание. За това сега трябва да търся рокля, която ще направя на нещо прекрасно. Предполагам, че накрая нищо няма да стане, но ... все тая, поне имам като резервен план костюма си от миналата година. Та споделете какво обмисляте да сте вие? =]

So random

   Нередовната аз се завърнах. Поне за тази седмица. Всъщност не знам за какво да ви пиша (между другото има някакво обновление в писането на нови постове .. не ме кефи). Бях се намузила по-рано да пиша, обаче ме мързеше, пък и имах да доглеждам сезона на Мелиса и Джоуи (Melissa & Joey), много хубаво и забавно сериалче между другото, ако имате време го вижте, само един сезон е за сега :3

   Хората миналата седмица писаха за неща, които са искали да не им се случват, а аз пропуснах, защото чествах 22ри Септември във Велико Търново - подобаващо. Просто исках да кажа по въпроса, че има много неща, които щяха да е дорбе да не ми се бяха случвали, но не бих променила нищо, защото всичко това ме направи човека, който съм днес. Явно вярвам доста в съдбата и във всички тези неща и наистина не бих променила нищо. Доволна съм, макар и разочарована в доста аспекти. 

   За финал искам да ви поздравя с една песен. Покрай всички размирици последната седмица, ще е хубаво да си припомним какво всъщност е от значение.

А колко важен всъщност е сънят.

    От няколко дни страдам от нефонкционираща правилно опция 'сън'. Да ви кажа - въобще не е приятно.

    Като за начало самата липса на сън ви кара да се чувствате изморени 24/7 и да зомбясвате доста здраво. Може би ако благоволите да излезете от къщата (ако имате енергията по-скоро) и съседите ви видят, ще се изплашат и ще се опитат да ви разчленят или да ви напъхат обратно в земята, от където сте дошли. 

    Освен въшния зомби вид получавате и бонус краткотрайно увреждане на психиката, което се изразява в остро биполярно разстройство, калпава психика и нервен срив при най-малкото нещо. Например ако видите сляп гълъб пред входа ви първо ще ви се стори сладко, после ще се разсмеете, а накрая ще изпаднете в плач и ще питате заобикалящите ви хора защо живота е толкова несправедлив. 

    Лек - няма. Освен ако не знаете какво причинява тази аномалия в сънните ви навици. Аз не знам от какво се е получила и за това продължавма да мизерствам и се моля съседите да не ме издебнат и закопаят някъде в двора докато се прибирам вечер. 

Забравих-си-петъка (-отново) Петък

Извинявам се. Просто съвсем бях изключила. И защото вече няма за кога да мисля и да пиша, вече взимам от деня на Съни, просто ще ви се извиня с песен, както само ние, децата на музиката, си го можем.

Блахахаъх

It's Friday Friday gotta get down on Friday. Съжалявам, пак се подсетих за тази песен ... докато този блог съществува съм обвързана завинаги с нея! Не се сещам нещо хубаво да ви кажа, за това ето ви една картинка .. I suck at paint xDDD

Skins

    Започнах да гледам поредния британски сериал, чието име е Skins. Тъкмо приключих втори сезон, но ви го препоръчвам горещо, защото е доста истински. Какво имам в предвид с истински? 
    Гледали ли сте Glee? Ако не сте, може би няма да ми схванете много идеята, но ще се опитам да съм най-разбираема за всички. Та Glee трябва да представи колко е тежък живота на тийнейджърите и колко тежък е живота в училище .. и най-вече колко е тежък на лузърите, на тези, които не принадлежат никъде. Имат гей, който непрекъснато е тероризиран, мажоретки, една от които е изключително глупава, другата е лесбийка, третата беше бременна, има момче в инвалидна количка, готик азиатка, дебеличка девойка и т.н., разбирате за какво става въпрос. И всички тези се събират в училищния клуб по пеене и .. еми пеят. Проблема с това шоу е, че се случват прекалено много неща за много кратко време. Имам предвид да, хубаво е да има действие, а да не е заспало като някоя сапунка в която за 5 епизода излизат от едната стая и влизат в другата, но е прекалено много. Не ме разбирайте погрешно, харесвам сериала, просто има недостатъци. 
    Skins обаче е нещо реалистично. Като живота ви е развалина не отивате да попеете и потанцувате в училищния клуб, а или се преебавате повече или се напушвате. Дорбе де може и да не се напушвате, но има и такива които го правят. Та в Skins също си имат гей, но не е толкова пресилен, имат си и нърд, имат си и леко откачена девойка. Има смърт, има трагедия, има много тежки моменти. Като цяло сериала не е за всеки, защото е наистина тежък. Може да не се случват толкова много неща и да не изглеждат толкова трудни за продоляване, понеже сме гледали толкова филми и сериали в които не е обърнато такова внимание на тези емоции, но този сериал ги ресъздава прекрасно и точно. Като голяма фенка на романтичните филми мога да кажа, че въпреки, че има клиширани взаимоотношения (е, то как да не са клиширани, като могат да са само няколко), те са направени по уникален начин. Наистина настръхвах на доста от романтичните сцени, макар да не са толкова много. Всъщност дори и те са направени по някакъв доста драматичен и тежък начин. 
    Та сериала не е за всеки, но ако мислите, че ще го понесете и ще ви е интересен - горещо ви го препоръчвам, наистина си заслужава. И понеже сме музикален форум нека пусна и песничка (чуйте я, заслужава си да я видите в тази версия). 

The End of an Era

Както всички знаете днес е 15.07.2011 ... краят на Хари Потър ... краят на детството на много от нас. Не мисля, че има думи с които да го опиша, за това ще постна саундтрака, който вечно ще остане в сърцата ни.

За рок културата на българите

    Всички знаете (предполагам), че бях на концерт на 30 Seconds To Mars в Гърция. След него реших да се позамисля и да сравня обстановките на концерт там и на концерт тук. Понеже има хора, които казват, че ние, българите, нямаме рок култура и не знаем как да се държим на концерти, нека им докажа, че ние сме прекрасна публика. 

     Била съм на безплатни концерти в София, като например този на Енрике (казвам точно него, защото е световноизвестен и също има фен база на около 14 години), знам че не е представител на рока, но разгонените тинейджърки са си еднакви във всеки стил. Та на въпросния концерт беше много спокойно. Да викаше се на всякъде, да имаше леко блъскане, но атмосферата беше неописуема, усетих много повече емоция от това, което се случи в Гърция. 

     На концерта на 30 беше пълно с космати едри гъркини, които се бутаха като бикове и се опитваха да те смачкат във всеки един момент. Никога не бях попадала в такава обстановка. Платен концерт - ще умреш, безплатен концерт на световноизвестна звезда като Енрике - огромно спокойствие. Имах чувството, че ако беше започнало пого и бях в центъра му, щеше да ми е 3 пъти по-спокойно от колкото между тези създания. 

    На концерта на Морчийба и на Хъртс на Елевейшън атмосферата беше милион пъти по-добра от тази, а нека се има в предвид, че половината публика беше надрусана, нали уж това е най-страшното нещо на концерти - надрусаните. Ами всъщност не е, най-опасното са 15 годишните разгонени тинейджърки!

    Това, което искам да кажа е, че ако ни липсва някаква рок култура или концертна култура, това сигурно е тази да си преебаваме атмосферата като се опитаме да се избиваме и да се блъскаме повече от колкото го правим в 280 (или където и да е другаде в градския транспорт). И ако си мислите, че сме отвратителни хора, лоши хора и т.н. - не, не сме! На концерти сме толерантни и знаем как точно да си направим кефа. Имаме повече култура от половината 'заклети рок страни' или както там бихте ги нарекли. Не ни подценявайте! Ако не ми вярвайте - отидете на рок концерт в друга страна - като се върнете обещавам да не ви казвам 'I told you so', въпреки, че ще е така. В общи линии за всеки които ми каже, че нямаме рок култура - FUCK YOU!  

Еуфория

    За малко да си изпусна и този петък. Извинявам се за изоставянето от моя страна на блога, просто .. се отнесох в Асасинс крийд (ако сте чели последния пост в моя си блог, знаете че съм нърд .. и ми е простено xD). Първо да ви предупредя - това ще е доста фенгърл пост и може и да се повтарям, но съм в еуфория защото остават ПОЧТИ 7 ДНИ!!!! 

    Днес докато се прибирах със слушалки в ушите, от които (естествено) се носеше поредната песен на 30 Seconds To Mars, и с стикерче на групата, залепено на крака ми, нещо ме удари. Отивам .. Аз наистина отивам. Когато осъзнах факта, цялата настърхнах. Не мисля, че още го осъзнавам на 100% и няма да го осъзная, докато не видя лицето на Джаред да се усмихва от сцената. Е, тогава най-вероятно и сърцето ми ще спре и ще трябва да изнасят трупа ми от терена на феста. 

    Хора, в голяма еуфория съм! Искам да се сбогувам с вас, защото не се знае дали ще съм жива след другата събота. Ако ще присъствате и особено ако ме видите .. не мисля, че след това ще искате да ме познавате. Еуфорията и екстаза и всичко, което ще ме е завладяло ще ме превърне в ... човек, които не искате да познавате xD

1 .. 2 .. 3 .. 4 .. 12 .. УРА??

Ей пак щях да забравя, че сме FRIDAY FRIDAY GOTTA GET DOWN ON FRIDAY xD 

Отново нямам какво да ви кажа, не знам за какво да ви говоря, не знам с какво да ви забавлявам. За това ще импровизирам и ще видим какво ще се получи по пътя. 

В понеделник отидох до бившето си училище, където имах толкова незабравими моменти, толкова прекрасни изживявания и такива емоционални случки ... Та отидох не просто, за да му се нарадвам, това го правя по друго време, когато например е отворено, за да мога да влезна, а защото изпращаха тазгодишните абитуриенти. Знам, че мина една година, но не можах да повярвам, че манталитета с разлика една година е толкова .. коренно различен. Не казвам, че миналата година бяхме перфектните абитуриенти, но бяхме прилични - бяхме красиви, държахме се на ниво и не мятахме кючеци по средата на училищния двор в бална рокля. Добре, разбирам, че не можете да живеете без чалга, ама трима цигани с барабани и друсащи се сланини в бална рокля е прекалено, има някакви норми за красиво и това не беше една от тях. 

Имаше, разбира се, няколко изключения на красиви абитуриенти, но не бяха момичета. Имаше само едно единствено момиче, което беше избрало хубава рокля, нормални грим и прическа. А останалите? Ами имаше една госпожица, която беше решила, че ще е добре да се облече като Голямото пиле от Улица Сезам. Втрещих се като я видях в тази прекалено жълта рокля, като че ли я беше глътнал лимон. Друга девойка се беше облякла като праскова, но по-фрапиращото беше, че роклята и' бе напълно несъвместима с циците. Да, ясно, момичето има големи цици, като мекици, трудно се прибират, ама поне си вземи рокля с презрамки, като имаш това в предвид, а не да ти се мятат циците навън и хората да ти гледат зърната. Трет индивид, предполагащо се момиче, но според мен е от животинското царсто, защото се беше облякла цялата в тигрово ... Абе момиче, отиваш на бал бе, не на дИскУтЕчкЪъЪ ... Имаше булки, тортички, еротично бельо (действително роклята и' приличаше на бельото, което аз имам, само че с допълнение - пачка) и всякакви подобни. Интересно също беше как въобще не можеха да съчетаят роклята с чорапи или чорапогащник. Девойка с дълга рокля и гол гръб/кръст беше обула чорапогащник (хаха каква смешна дума между другото), който, разбира се, се виждаше отзад през изрязането и'. Ами не можеш ли да си направиш сметките, че ще е грозно и ще ти е по-добре с чорапи. Приятелката ти от съседния клас също не се беше сетила и си бе обула силиконови чорапи на рокля, която беше прекалено къса и приличаше лееееко на клоун от цирка. 

Момчетата не мога да коментирам, но пък не е и толкова трудно да оплескаш един костюм и една риза. Въпреки, че имаше един, който беше на мнение, че лъскавка синьо-лилаво-зелена ризка ще е страшно добро решение. Но не беше толкова фрапантен, колкото девойките на събитието. 

И така, драги ми хора, станах свидетелка на мазна чалгия, пълна цигания и никакъв вкус в избора на рокли. Сигурна съм, че и вие сте били свидетели на подобни неща, които са просто част от живота. Мисля, че импровизацията ми днес се получи добре. 

This Is War

   Извинявам се за миналия петъчен пропуск, но блогър отказваше да ми даде да се логна, така че .. нямаше шанс да пиша. За това пък съм виподготвила един .. интересен пост.

   Някога чувствали ли сте се недостойни, повредени, жалки или просто грешно устроени за този свят. Аз постоянно се чувствам така. Постоянно си мисля, че нещо не ми е наред, че съм повредена и не мога да обичам, че съм остатък от човек, а не истински, живеещ за момента (почти) 20 годишен студент; или пък, че не заслужавам любов, приятелство или успехи, просто не пасвам на света, не съм от този свят. Сякаш някоя по-върховна сила реди пъзел, но при предишното редене е пъхнала по погрешка парченце от друг пъзел в кутията - мен. Но аз не принадлежа там, това не е моята кутя, не е моето място, тук никога няма да пасна, никога няма да съм себе си. Единственото което искам е да се прибера в моята кутя, в моя свят, където нещата са правилни и разбираеми, където всичко има смисъл, където принадлежа. Знам, че сте се чувствали така и предполагам доста често. 

   Тогава в действителност ние, всички тези парчета, не на своето място, пуснати в чужд пъзел, а не в нашия си, може би ще надделеем, може би някой ден ще се окаже, че вече те са в нашата кутия, а не ние в тяхната? А може би и сега е така? Но как да разберем, как да знаем, че ние не сме малцинството, че нашият пъзел не е толкова повреден и парченцата му не са толкова загубени, колкото си мислим, че са. Истината е, че не можем. Едиственото, което можем да направим е да вярваме. Също като вярвата в Бог. Тя е сляпа, няма доказателства, но в сърцето си вярваш, че е така. По същия начин, ако вярваме, ако сме убедени, че нашият пъзел ще се сглоби някой ден, съвсем скоро, то той най-вероятно найстина ще го направи. 

    За момента обаче ние си оставаме парченца лутащи се  из кутиите, търсещи своето място, принадлежащи на друг пъзел. 

Петък НЕ за изживяванията

    Аз ще се цепна от колектива. Няма какво да кажа, не се и сещам за кво да ви говоря. Аз нямам силни изживявания, аз съм задръстена. Ама съм на концерт на 30 Seconds to Mars, сигурно това ще е силно изживяване. Ей на точка. Толкова мога да ви кажа.

    Живота бил пълен със силни изживяваия .. ХА-ХА, може би негативни, позитивни такива липсват. Странното е, че са толкова малко и толкова бързо се забравят, защото негативните ги изяждат като кучета. Така че да, майната им на изживяванията, дайте да мрем.

    Ай на ви песен на която присъствах и беше ... приятно и настръхващо изживяване:

Oh shit it's Friday

    И си нямам и идея з акакво да ви говоря днес. Оу не имам си! СВАТБАТА! Ама ще е на кратко. 

    Както повечето (всички) от вас знаете днес британският принц Уилям Уиндзор се ожени за Пепеляшката Кейт Мидълтън. Историята им наистина е един вид пресъздаване на приказката на Дисни. Според мен любовта между тях е наистина красива и истинска и не искам да се омъжвам за принц, а просто за някой, който ме гледа, както Уилям гледа Кейт ... това не значи, че не искам принц Хари. Някой ден ще го имам да знаете! Голям фуроф беше всичко около сватбата ... особено тази рокля ... Важното е, че приключи и в момента младоженците сигурно се "гушкат", за да отпразнуват първата си брачна нощ. 

    Както казах ще е кратко. Само да ви напомня, че се случи нещо голямо днес. Стига толкова от мен хаха. Нямам много думи днес. Айде ето ви една хубава песен:

Music is cult

     Вчера попаднах на един хейтърски пост относно любимата ми група. Момичето казваше, че са повърхностни и музиката им е за 12 годишни момичета, които мислят, че са депресирани. Първоначално наистина бях като ударена с мокър парцал, но после реших, че просто момичето не разбира от музика. 

    Хората, които подценяват въздействието на една група върху фен наистина не заслужават да казват, че обичат музиката. Мислят си, че "те промениха живота ми", "спасиха ме" или "означават всичко за мен" са само преувеличени думи, използвани просто ей така. Може би когато не си преживял нещо толкова силно не знаеш колко много може да означава една група за един фен. 

    Разказах на момичето история, ще я разкажа и на вас. Имало едно 17 годишно безкрайно несигурно момиче, което се чувствало недостойно, грозно и ужасно. Сполетяли я неприятни неща. Имало приятели, но те не го разбирали, всеки път когато се опитала да сподели с тях те само казвали "стегни се, всичко ще се оправи". Не се чувствала достойна за този свят и просто искала да изчезне. Това я накарало да започне често да обмисля да посегне на живота си. Един от тези дни обаче, докато си проверявала папките с музика забелязала песен наречена "Pain", не могла да се сети кой и' е пратил и защо не е обърнала внимание, но още от първото слушане тя се влюбила в песента, текста и самата група. Бързо свалила всичко възможно свързано с тази банда - музика, интервюта, снимки и историята им. Веднага почувствала връзка помежду им. Скоро открила не само текст и музика, а също така и личност, подкрепа, приятел. Песните им я вдъхновили, възродили желанието и' за живот и вярата в себе си. това момиче никога не посегна на живота си, независимо колко близо беше до това. Момичето вече е почти на 20 години и не минава и ден без да чуе поне една тяхна песен, която да я кара да продължи. В момента те са всичко за нея, без тях тя не може да живее и това факт. Те промениха живота и' и никой не може да противоречи на това.

    Иска ми се повече хора да можеха да оценят групите, които си заслужават. Има много повече от една песен зад тях - има личности. Тези личности вдъхновяват феновете си, може би дори те самите не осъзнават колко много. Вдъхновяват ги да бъдат по-добри хора, да вярват в живота и никога да не се предават. В действителност не групата е повърхностна, а човека, който твърди това, защото съди само по няколко песни, а не по останалите неща, които се крият в един такъв култ. Тези хора подценяват любовта на феновете и връзката между тях и групата. 

Кога пак дойде Петък?

   Петъците идват и си отиват, а моята муза така и не се появява. Ах, Браян, защо ми го причиняваш? Хората може би искат да чуят нещо интересно, което искам да кажа, но без теб не мога. Не мразите ли когато музата ви просто отказва да ви съдейства, а вие седите и гледате тъпо в монитора, чудейки се какво да си изсмучете от пръстите, за да се образува един що-годе нормален пост. В интерес на истината от сутринта го мъдря тоя пост и ей на кога чак го пускам. Голяма мъка, голямо нещо.

    Мисля да ви поговоря за филм. Love.net, за да бъдем по-точни. Снощи имах уговорка да го гледаме с приятели в малкия мол (демек Mall of Sofia), е да, ама не. Като за начало 15 минути се опитвахме да влезем в подземния паркинг - опашката започваше от светофара. Едва си намерих местенце на ниво -3, където по принцип е голяма пустош. Тия хора къде бяха тръгнали в 9 часа по моловете, не можах да ги разбера. Както и да е - отидохме за билети. Еми ние хубаво отидохме, ама тях ги нямаше - ето къде са тръгнали всички в 9 вечерта. Късметче. С малко уговорки и няколко изпаднали по-пътя, в намален състав се преместихме в Арена Запад, че е на плюнка разстояние. Но не си мислете, че това е краят на историята и ще почна да ви разказвам за филма. О, не! Паркинга на Арената, която по принцип е като Сахара през лятото беше толкова претъпкан, че се въртях като муха без глава през редиците с коли и чаках някой да се изнесе - добре че имаше поне един такъв. Ура! Понеже бяхме с две коли, чакахме другите (които тръгнаха 5 минути преди нас и от по-горно ниво на паркинга) още 10 минути. Ясно беше, че в 9 и 20 вече сме изтървали прожекцията от 9 и 15, тъй че решихме да лови тази в 10 ... аха и ние така си мислехме - имаше места, но в ъглите. Слава Богу, че имаше прожекция в 10 и 15 в премиум залата (оооо рай) и си намерихме приятни местенца. В крайна сметка, след като почнаха да пускат чак в 10 и 10, успяхме да изгледаме филма. 

    Останах с добро впечатление. Ако се колебаете дали да го гледате - заради многото порнография, не се притеснявайте не е чак толкова брутално, просто трейлъра на филма е преувеличен. Всъщност си е доста добра любовна историйка, или няколко любовни историйки, които са ми доста по вкуса и доста добре направени. Нещо като "Наистина любов", но български. Абе заслужава си филмчето. Някои казаха, че е по-добро от Тилт, но според мен двата филма не могат да се сравняват. Най-малкото Тилт е филм правен по идея от преди 20 години, докато Love.net е правен по съвременните бумове. Аз мога само да кажа, че съм много доволна от българското кино през последните години - много ми е приятно да ги гледам и със сигурност бих си дала парите и за следващия, стига да не се излагат в бъдеще. За сега върви много добре и надеждите са ми да продължава така и за в бъдеще. 

    А да и GO GO BAHAROV BROTHERS! И Явор и Захари са страхотни!

    Айде, че ви отегчих. 

Ми аз понеже няма какво друго да правя и да кажа, нещо не съм в настроение тази седмица, реших да постна клипче, което описва колко невероятни са Three Days Grace. А и така да вметна - да почистите утре ЕЙ! Да не се караме после!
Та клипчето:

Алкохолен петък

     Ох дойде и моят ред да споделям алкохолните си преживявания. От ровенето из тези така алкохолизирани спомени черният ми дроб отново си припомня онази агонизираща болка, когато трябва да преработи такова количество спирт. 

     Първото ми напиване и естествено най-жестокото беше в 8 клас. О, Боже, защо си го причиних?! Беше 14 февруари и аз бях решила като добро българско чедо да уважа нашия си празник - демек Трифон Зарезан ... е, добре го уважих .. Отидох в една приятелка с 250 милилитра уиски в ендо шише от минерална вода - щяхме да гледам някоя от сапунките (от теиз по обяд които даваха - Моя сладка Валентина мисля, че беше). Тя обеща да пие с мен, но така и не го направи. Аз, естествено не знаейки колко нося на алкохол - изпих доста бързичко уискито и тя реши да ми даде още. Сипа ми една чаша джин (от чашите за уиски естествено, не от тези за кола, тогава вече щях да съм 2 метра под земята) и ме накара да я изпия на екс, аз нали съм си глупава и още не усещам, че ми действа ударих и нея - на екс. Просто за забавлението и за експеримента въпросното момиче реши, че ще ми сипе още една чаша, този път с водка - и нея на екс. 5 минути по-късно всичко ми се губи. В цялото ми черно петно, което представляваше този ден си спомням част от белите петна на спомените - отидохме до детската да приберем брат и' (не ме питайте как съм ходила); беше ме оставила да седна на един бордюр на които обикновено се събирахме, докато отиде да намери някой да и' помогне; някви хора ме влачеха или поне се опитваха да ме влачат; бях в къщата на една фр, майка и' е мед сестра - да ме прегледа; повърнах на въпросната приятелка на огромното плюшено мече, което туко що приятелят и' и' беше подарил; бя под душа; бях си в леглото само по гащи xD По-късно се разбра, че докато момичето което ме напи се е опитвало да ми изпере оповръщаните дрехи ми е изпрала и телефона... След това 1 седмица бях загубила сетивност в краката си (не знам това как се получи) и легенди се носеха за мен из квартала. 

     Следващото ми грандиозно напиване беше преди 3 години, бяхме се събрали класа на Витоша и прекалих с алкохола, естествено. Спомням си, че се целувах с по-голямата част от момичетата, които присъстваха, а и на сутринта се събудих в леглото на едно момче с което се бях запознала предния ден. Естествено просто бях спала там, нищо повече, да не си помислите някви гадни неща. 

     Пък последния път на един купон в нас много яко се наквасих с 2 литра бира в рамките на 1 час. За моите размери това си е доста. Направих го, защото купона не вървеше и всички бяха толкова скучни - гледах афилм моля ви се, и си легнаха в 1. Еми аз пък си се усамотих пред компютъра с бирата и една свещ и за малко щях да подпаля нещо. Същата вечер без да искам разсипах малко водка от нечия чаша върху клавиатурата и я напих. След това вече виждаше буквите тройно (действително натиснех ли една се появяваха още 3 около нея).

      Ау да и един път на морето. Бяхме в Приморско в The White и към 4 часа хората вече затварят, ама ние бяхме последните останали. Бармана ни предложи да останем да му правим компания и ни напи супер здраво. Така де като изключим бейлиса с който бях подгряла ударих още - 1 щот абсент и 4 афтър шока. Е добре ми дойде. Все пак знаех къде се намирам, просто всикчо ми се въртеше упорито.

     В крайна сметка никой от тези пъти не ми е било забавно. Забавно ми е, когато изпия два разредени бейлиса, тогава имам нужното количество алкохол в кравта да ми стане малко по-отпуснато и задръжките да ми паднат съвсем малко. Повече - не е яко и е излагащо. Така че само в крайни ситуации вече се напивам. 

Random Friday is random

    Този път си нямам ни най малка идея за какво да ви говоря. Предполагам, че не изгаряте от огромно желание и да ме слушате. Имам предвид петък е, кой ще седне да чете постове, когато дискотеките и баровете преливат от свежа плът. Хаха. 

    Всъщност аз ще се занимавам с културни дейности тази така приятна и надявам се топла вечер. На кратко ще ходя на театър. И да се надяваме след това на суши. Ммм сурова риба, как да не ти стане едно такова приятно на коремчето .. 

    Ох действително не знам какво още да добавя, за това просто ще пусна една много приятна песничка на една прясно заформящата се група ... и то в youtube. Айде със здраве и да не се напивате много довечера.