понеделник, 26 март 2012 г.

Месец и половина


Всъщност месец и половина от лятото на 2013.
Напоследък започнах да поемам много неща върху себе си. Неща, които искам да направя и доста други, които са ми задължение. И краят им няма да се види до средата на Юли 2013. Преди малко стоях в стаята си и уморена от поредната тема по химия, която трябва да науча, се замислих за тази свобода от месец и половина. Към средата на Юли всичко ще е минало: кандидатстудентски изпити по биология и химия (заедно с ежеседмичните уроци по химия), матурата по БЕЛ и английски, няма да има допълнително Класната, Вълкова или Джантова да ме занимават с неща за техните часове, които не са свързани с никои от изпитите и матурите ми, няма да има Евгения Пенчева, която изведнъж сама да си реши аз да ѝ организирам някое шоу, или пък Ученическия съвет, за който да върша още работа, или Димитров, който ще ме помоли да напиша нещо за училищния вестник. Да не говоря, че всичките олелии, които сега ми предстоят покрай завършването с всичките балове, изпращания, подаръци, рокли и прочее, знаете за какво говоря. Ще се е минала и щуротията да стана на 18 и аз последна. Брат ми и кака ми и те тъкмо ще поемат по пътя на реалния си живот. Давам си надежди, че до средата на Юли 2013 може и да съм направила нещо, с което да съм подобрила външния си вид. И още дребнави неща. Ще са минали. *отдъх*
Но не, че искам да минат де. Просто искам сега да си открадна малко от този месец и половина на свобода. Защото съм малко подтисната с всичко това, което се очаква от мен. А често искам просто да се изгубя за няколко дни в някоя книга, в нов сериал, да пиша собствената ми книга или дори само да изляза. А не мога, защото все трябва да съм концентрирана и  сериозно. Обикновено като дойдеше пролет все нещо чиърфул щях да направя, но сега дори не ми се пее. Което е тъжно. Става ми тъжно за всичкото слънце, което вече пропускам, поради учене. И за простата свобода да изляза без притеснения.
Някакво, не искам следващата година и нещо да мина бързо, но искам за малко я прескоча и да се върна пак тук. Вероятно знаете как се чувствам.