С МНОГО ХАБЕР!

Добър вечер и ВЕСЕЛА КОЛЕДА с много ХАБЕР!

OH, YEAH!

Аз си прекарах много хубаво. Брата и сестрата си дойдоха и няколко дни преди това ми стана празнично, защото когато те си дойдат, винаги е празник. След това празниците бяха красиви, защото се носих по вълната. Следващите дни също се очертават да са хубави. За Коледа получих точно това, което исках – бельо, чорапи и МНОГО шоколад. Ядох и много мандарини, които са неизменен аромат от Коледата ми. Също имах бой със сняг с тати – класика за този ден.

Забавно е, че започнах 2011 с гледане на два филма. По принцип съм много зле с филмите (наистина!), но тази година както ми тръгна, така и ми продължи... горе-долу. Изгледах Doctor Who, Torchwood, Secret Diary Of A Call Girl, The Adventures Of Sarah Jane, Skins, Misfits и започнах How I Met Your Mother, което е наистина много за моя милост. Никога преди не бях гледала сериали така. Макар че всичките гледания на Doctor Who могат да ми се броят за около 3 сериала... сериозно. Сега планувам още някой да почвам. Филми не съм гледала толкова много, но както казах във форума, за 24 часа изгледах три филма, което отново си е доста за мен. Изгледах и някои други филми през годината и съм си гордичка. И книги четох. И напоследък моята ми книга започна да се оформя. И си учих темите по биология – до нова година ще свърша и 9 клас, което означава, че по веднъж съм минала 8 и 9 клас, което е добре. И прекарах много хубаво време с приятелите ми. Всъщност стойте! За приятелите ми трябва нов абзац!

Готово. О, колко хубаво време изкарах с приятелите. Луди вечери в Яунау, Симона, Дидка и в началото на година и у дома. Или лудите вечери, когато избягвах от вкъщи, за да отида на някъде.  Или другите луди вечери, където сме се събирали на по пиене. Или пък двете ми красиви тЕрас партИта, на моята голяма тераса, които всъщност бяха свирене на китара от Яунау и Нура, и пиене на кафета и сокчета, и снимки, и смях, и игране със заека ми (пъ-зъ за тези, които ще разберат „Бетути, ще ти гризне ЧОРАПА!!!”) и още такива неща. Или пък тихите вечери прекарани във Фреш, или под небето, или направо навсякъде. Дори ме научиха да играя белот! Да не говоря пък за прекрасните дни в училище. Напоследък започнах много да обичам училището, защото хората, които имам там са прекрасни.

Тази година беше прекрасна. Трудно ще ми е да си спомня всичко, защото когато сме се чувствали най-добре, тогава най-трудно запомняме. Всъщност, не знам как от обзор на Коледата ми се прехвърлих на обзор на годината, но ми е добре.

Имам и Tumblr от тази година и много се смях там.

И се чувствам добре. Аз съм щастлив човек. До следващата година!

ПС: Ако някой не е разбрал все още, хабер е новата ми любима дума, защото е много красива. Не съм сигурна какво точно означава, но я слагам навсякъде, защото е хубава.

Празнично.

Не съм почитател на Коледа и Нова Година. Твърде ми е комерсализирано - подаръците, пиенето, яденето. Днес имах очакването да прекарам Бъдни Вечер със семейството си, но уви не стана. За пореден път се разочаровах. Въпреки това Ви пожелавам весели коледни и новогодишни празници. да сте живи, здрави и много усмихнати!

всъщност не бях права миналия вторник.
the world doesn't make any sense.
fuck it.
do whatever you like.

8.12.2011.

Прясно завърнала се от 8-ми декември. Всъщност не точно, но настроението още ме държи. Четвърта година студентски живот(надявам се не и последна) и това беше най-хубавият 8-ми декември.
Първите две години се събирах с колегите в София. Скука. Еднообразие. Ресторант и после дискотека. И повечето от тях обичат чалга..има ли нужда да казвам, че това за мен си беше мъчение. И поради нежеланието ми да бъда обречена на мъка се цепеш от "екипа".
Трета на вилата с приятели. Две вечери, камина, музика, вино. Идилия..но като всичко друго и това не мина без гафове.
Тази година в Търново. Прекрасно градче. Нямах много възможността да го разгледам, но определено ще отида отново. Запознах се с интересни хора. Нямаше чалга. Бяха сготвили хубаво ядене. Студентски празник какво да се прави. Лошото само беше, че се предадох твърде рано на съня. Бях изморена, но ми хареса. Видях хора, които не бях виждала отдавна. Забавлявах се, не мислех (нещо, което рядко ми се случва). 8.12.2011г. от теб останах наистина доволна. (:

...

Нима мога да говоря за друго освен за убийството в Севлиево, за което е виновен и един мой съученик? Не мисля. Но не ми се говори затова. Знам само, че колкото и глупаво да ви звучи на вас, които не сте в тази ситуация, то аз продължавам да го подкрепям.




Ето малко Odd Crew, защото се радвам на новия им клип:

 

Обществото се разпада, а хората търсят само с какво да се занимават, за да не трябва да мислят. Изграждат си фантастични светове и не ги напускат.
Губят си времето и чакат да умрат, за да се спасят от проблемите си, вместо да изразходват цялата си енергия за да се борят за по-добър свят.
Въпросът не е в това дали ти ще можеш да промениш нещо, въпросът е дали ще се опиташ.
Това, че никой няма да те чуе, не е причина да мълчиш, нали...

Нашата Болест.

Сещам се само за една дума. И с нея в комплект различни синоними и допълнения..

Безредица.

Анархия.

Какoфония.

Бъркотия.

И така е всеки божи ден. Събуждам се и първото нещо, което усещам е страх..страх от неизвестното. Страх от това, че нямам планове. Живея чужд живот. Действам, чуствам и говоря неща, които всъщност не са продукт на моето мислене, а на чуждото съзнание.

Планове...Ах, как мразя тази дума. От тяхната липсва чувствам и анархията. Как очакват останалите да знам какво да правя с живота си, като не го чувствам като мой собствен...?

Планове...Ах, как мразя тази дума. Непрекъснато се променят...ей така..за секунда, минута, стотна.

Чувствам се като малко дете, което е длъжно да си играе на възрастен. Да създаде семейство...да намери „печелившата” професия...да плаща данъците си..да се подготвя бавно, но сигурно за онзи край, от който всички се боим..

Планове..Ах, как мразя тази дума. Ах, как искам да ги имам, но преди това да опозная себе си...да се науча да бъда себе си.

Искам да избягам от заложената матрица. Чувствам се като животно в клетка. Няма изход, няма бягство.

Чувствам се като птичка, чиито криле са били брутално срязани от обществото. Нямам криле...не мога да полетя, а така го искам...

Искам да се науча да обичам. Истински. Неподправено. Без страх от бъдещето.

Искам да знам какво искам. Да правя онова, което ме вълнува, а не това което се очаква.

Искам да действам. Толкова много са нешата, които искам да направя..но няма време... Искам да върша неща без да бъда укорявана...без да се чувствам виновна, че се боря за онова, което смятам, че заслужавам.

Искам да бъда щастлива. Без обещания. Без очаквания. Без разочарования.

Искам да бъда всичко онова, което съзнанието ми така ясно проектира.

Искам да бъда свободна.

Искам да мога.

Да знам.

Просто искам.

Everything Is Fine

Помните ли депресарския, оплакващ се мой пост от миналата седмица? Дам, и аз не го помня много добре вече. След като го написах, прекарах една нощ, в която правих презентацията ми по английски (за която така сочно се оплаквах тогава), заспах в пет часа и станах в седем за да може да отида на училище. Имах ужасен ден. Дори не си представих презентацията и ще я представям чак утре. В този ден беше трудно да издържа, докато се прибера в къщи. Прибирането всъщност беше най-трудното. Беше ми студено, гладно, супер уморено и на всичкото отгоре ми се ходеше на тоалетна. Докато се докопам до вкъщи напсувах много коли и хора, които срещнах, само защото се чувствах гадно. После легнах да спя. Веднага. Беше красиво. Легло с много и то големи завивки. Възглавница. Къщна топлина. Скоро оправените ми стени на стаята ме гледаха добродушно. И слушах Adele. Беше идеално. Трудно е да опиша, колко беше хубаво. И знаете ли какво осъзнах тогава, през този вторник? Беше толкова просто. Беше ясно...

Наистина. Всичко беше наред. Всичко Е наред. Няма за какво да се притеснявам. Изобщо! Оттогава просто не обръщам излишно внимание на нещата. Все пак всичко се нарежда от самосебе си. Не му е нужно да му се притеснявам. И сега не се притеснявам. Имам да пиша есе по английски (дап, поредната работа по английски). За утре е. Наближава десет часа. Не съм го почнала. Но не се притеснявам. Така е по-лесно и по-приятно. В крайна сметка всичко ще се оправи и нареди. И всичко е наред. Ще си слушам класическа музика и ще хвана след малко вдъхновението си. Класическата музика наистина помага за релакс.

Добре съм!

За информацията, песента беше тази:

I'm just a sweet transvestite

Попаднах във мюзикъл фаза, след като на Хелоуин гледахме Роки хорър с колеги. Беше страхотно. Винаги съм подозирала, че обичам мюзикъли, но сега вече съм убедена.
Ще наваксвам с тях, засега мога да кажа, че Юън Макгрегър и умопомрачително секси и пее като ангел в Мулен Руж.
И
LETS DO THE TIME WARP AGAIN!

Mental Breakdown

Какво да ви кажа? Имам ужасни последни дни и вече дори ми писна да казвам колко са ужасни. Е, все пак отново ще досаждам със себе си. Сега ми в гадно и ще мрънкам, защото така поне ще махна малко от психическата си тежест. Всъщност от седмица насам не мога да си изкарам добре за ден. За това е виновно, първо, времето, защото е еднообразно и студено. Не, че имам нещо против студеното време, но по принцип то има репутацията да сваля производството на хормона на щастието, пък и ми писна да ми е студено. Само вчера, неделя, когато си отидох на село се почувствах добре стоплена  до на баба печката. А иначе в даскало е студ, вкъщи не е кой знае колко по-добре (поне не става течение и съм се облякла по-сериозно), а аз все още не съм си купила топли кецове за студено време, защото нямам пари. Чакам да ми дадат двете стипендии плюс още малко пари от други източници за да мога най-накрая да си купя кецове, да отида на Търново с Яунау и да посети и кака ми в Свищов, където тя учи. В крайна сметка пак ще си остана бедна ученичка (както съм от сряда с 37 стотинки, от които 17 на по жълто), но поне ще съм си разведрила малко живота за разлика от сега.

От друга страна са ми гадни последните дни, защото се заех да върша твърде много неща. Знаете онзи момент, когато си казвате „Мога да направя всичко. Дай ми още малко работа, ще се справя.”, но задачите безусетно се трупат и трупат, докато започнете да ставате с час по-рано за да се оправите (не, че и в следобедите не може да си вършите работата, но сте твърде уморени). В момента (сериозно се извинявам на всички, на които вече съм мрънкала за всичко това, наистина) имам да подготвям сценарии за Коледното шоу в даскало (т.е. трябва да измислям поне две сцени), трябва да правя презентация за друго шоу за даскало (свързано е със СПИН-а), като междувременно трябва да викам на почти всички останали за да си свършат и те ангажиментите към това шоу, точно в този момент трябва да правя и презентация по английски, която ще представям утре пред целия клас, а информацията, която ми е нужна за нея в нета е почти никаква, всеки един  почивен ден зубря темите си по биология за кандидатстудентските изпити, по английски всеки ден се мъча да разсъждавам и вкъщи и в училище по глупавите теми, зададени в учебника, и се отчайвам, че не мога да се справя, по около 4-5 предмета трябва да ме изпитат и това само ми придава допълнително психично напрежение и други дребнави неща, като факта, че зъбите пак ме болят. Трупам и психично напрежение и от майка ми, която ми повтаря всеки ден да „Учи!” и не ми е почти позволено да напускам пределите на дома, защото трябва да уча по биология или за даскало, „оптимистичният” ми брат ми мрънка по-телефона колко трудно ще ми става нататък живота и трябва да се примиря с положението си, постоянното ми втълпяване, че нещо не съм свършила както трябва, постоянното ми сериозно слушане в училище за да не пропусна нещо, за което може да ме изпитат, а все пак се боря за добър успех, постоянният студ, за който вече споменах, непрекъснатият шум в училище, който не знам как издържам понякога и още доста дребнички неща. До преди два дена се тревожих, че не мога от две – три седмици да си оправя стените на стаята и че не можех да си прочета тъничката книга, но тях поне ги свърших.

Това е моят живот. Извинете, пак, че ви досаждах с него. Не мога да държа в себе си неща, а когато ми стане тежко (най-вече тежко за продължително време), имам нужда да го излее нанякъде, та дори и по няколко пъти. Просто искам да се посмея, сериозно. Искам да говоря с хората и да се смея. Обичам да се смея, а когато не го правя се превръщам в мрънкало и досаден човек. Мускулите на лицето ми започнаха да се отпускат. Днес след обяд ми беше странно, когато се усмихнах на не-помня-вече-какво. Беше... беше weird. Имам една бележка отпреди месец, която гласи „Ауе, човек,чувствам се добре!”, а сега съм просто „Мамка му!”... „Мамка му!”... „МАМКА МУ!”

Поне кака ми каза нещо мъдро по телефона, когато се бях разревала от отчаяние, че не мога да се справя: „Бети, хората плачат за това, че нямат какво да правят, пък ти тука се притесняваш, защото имаш твърде много. Виж ни нас (тя и две нейни приятелки)! По цял ден не ходим на училище (тя нарича така университета си) и си лакираме ноктите по пижами. Няма за какво да плачеш!”.

Окей, изтръпна ми кракът. Чао.

Плаче

Сърцето ми днес нададе вой. Чувства се предадено. Иска да плаче. Чувства се самотно. Писна му да слуша съвети, които са безполезни, просто защото другите не знаят какво чувства. Плаче. Иска да върне времето назад. Да забрави хора, чувства, спомени. Да се промени. Иска да пренапише историята. Плаче. Не може да бие, защото все едно нещо му пречи. Плаче. Крещи от болка. Иска да избяга надалеч. Плаче, чувства се виновно. Плаче. Чувства се предадено. Плаче.

Завършен момент

Трети час. Топло е. Всички са приятно тихи, а учителят наглежда шестимата ученици, които изпитва писмено. Затова съм спокойна и разтоварена, няма напрежение. Навън е бяло от мъглата и от време на време златни листа падат от липите. Стаята е скоро превърната в приятен кабинет по история и по прозорците има рисунки. Ушите ми са леко приглъхнали и така чувам тишината по-особено. Чувствам се страхотно, непритеснена, непритисната, защитена, чувствам се себе си, щастлива съм.

Този момент трая за кратко, не повече от 20 минути. Беше днес. Чувствах се онзи човек, който обичам да съм. Бях въодушевена. Беше красив момент във всеки един аспект. Затова трая кратко.

Напоследък трудно намирам такива минути дори във въображението си. Един толкова завършен момент. Винаги ще намеря за какво да се притеснявам или ще мисля за несъвършенствата, или ще съм уморена. Дори през уикенда не мога да се отпусна напълно, а ето дойде днес такъв миг… <33

Сега малко секси Мат Смит:

Thriller Night

Чшш ей за малко да пропусна петъка си .. отново :D Понеже няма какво толкова да кажа, просто ще ви постна няколко снимки от Хелоуин и клипче от флаш моба, който се състоя в СОФИЯ!  Айде, радвайте се :D

КЛИП:

Учителката

Родила съм се със закъснение, но всичко останало в живота ми започва по-рано. На две отидох на първи път на море. На три години и половина носех хляба на прабаба ми като се налагаше да кръстосвам немалкото село (когато бях на село). На четири години можех да събирам и изваждам до хиляда на ум без никакви проблеми. На пет можех да чета. На шест тръгнах на училище с наборът, който е преди моя. На  десет гладех всички дрехи за гладене. На дванайсет написах първото си стихотворение. На четиринайсет и петнайсет години трябваше да избирам каква искам да бъда. На шестнайсет (тъкмо навършени) започнах да уча за кандидатстудентски изпити. На същите шестнайсет говорих с госпожа Константинова.

Тя е учителка по химия в Търново и ще ми преподава частни уроци за кандидатстудентските ми изпити, за които съм говорила и по-рано. Днес с родителите ми ходих да се запозная с нея. Тя е слаба висока жена, говореща тихо, но и много умна. Тя ми говори дълго. Тя ми говори за много неща. Засегна и много теми извън химията, от които доста бяха свързани с живота като цяло. Тя каза, че трябва да заплата с труда си, с времето си, с младостта си за да постигна нивото в живота ми, когато аз ще управлявам всичко и ще съм наистина независима. „Малка си, да, но трябва да избереш, да осъзнаеш, че се жертваш  не за майка ти, не за баща ти, не и за мен, а за самата теб. Помисли си добре дали наистина го искаш.” Това ще е едно от най-ярките неща, които ще останат в съзнанието ми от всичко, което тя ми каза. Не, че и други хора не са ми казвали тези думи, но когато тя ми го каза се замислих сериозно. Наистина ли го искам?! Това ли е моят път? Искам ли да уча за зъболекар, да съм зъболекар?

Да, искам. Красив залез наблюдавах докато с родителите ми се връщахме от Търново към Севлиево. Много красив залез. Очите ми се насълзяваха докато го гледах от задната седалка. Да, ще го направя, ще уча за бъдещето си, ще жертвам вечери с приятели, следобеди сред природата, ще жертвам малко от младостта си за да може после да съм независима. Да, искам да уча за зъболекар за да се забавлявам, за да съм умна. Не искам още да мисля за самата професия, още съм малка. И ще го направя с много сълзи, ще се справя.

От малка живота ми се случва по-рано, по-рано трябваше да избирам бъдещето си, по-рано трябваше да ми тежи, но ранните решения винаги сами били като тласък, като сила.

Ех, само да се науча да отлагам по-малко.

Честит ви Хелуин! Аз ще съм нещо като готик момиче. 
Едит: Приличах на това:
Лице 
Лице 2 
Нелице
Имах си и Bowtie!!!

Sex is in the air

    Яхнала съм хормона! Вие не сте ли яхнали хормона? Само аз? Странно, аз си мислех, че е от времето, ама явно не е. Сега ще ви подам и на вас метла и вие да го яхнете. Просто толко съм се извратила последните няколко дни, че направо ме е срам от мене си. Онази вечер сънувах еротичен сън .. не исках да се събуждам, защото беше изключително страстен ... Ах ако някой като момъка от съня можеше да ме сграбчи и да ми покаже що е то истински секс. Ако ви карам да се чувствате неудобно - не се извинявам! Значи има нещо сбъркано във вас, не сте българин! Не знаете ли? Българите сме известни с това колко носим на алкохол и че са ни доста разпасани задръжките относно сексуалните теми - демек лафим си за секс, все едно си говорим за храна. А всъщност и говорим за храната все едно е секс - с такаава страст. 

   Не знам дали знаете, но имам мания по еротично бельо. Ами другите момичета имат по обувки, дрехи, аз имам по бельо. Желая да имам един отделен огромен гардероб само с бельо, чорапи, жартиери, сутиени и т.н. ... всякакви костюми и т.н. Ако до сега мислехте, че ми няма нищо, сега със сигурност си мислите, че съм извратена .. oh well, you are right. Да не забравяме и за фантазията ми със стената. Ако не знаете за нея, занчи не се познаваме достатъчно добре, защото почти всеки я знае. 

    Не мога да разбера защо тези дни просто желая някой да ме сграбчи и страстно да изпълни всичките ми фантазии. Просто някакво огромно желание гори в мен. Проблема е, че няма как да го потуша. 

    Та, момичета, като за финал искам да ви покажа нещо, което повдига моето либидо, не знам за вас:

Oh, Lord...

Хора, искам да кажа на всичко „майната му” и да замина нанякъде. Зле съм в ученето на темите си по биология, зле съм в английската литература, която учим тази година в даскало, зле съм в четенето на мъничката книга, която започнах преди месец, зле съм в поддържането на някои приятелства, зле съм със стените на саята си, защото изобщо не мога да ги подредя така, че да изглеждат добре, зле съм в това да се концентрирам. И също така гледам Skins, което само ми допълва настроението. Не, че сериалът е лош, супер много ми харесва, но в него толкова неща се случват, а при мен е едно и също. И има толкова неща, които са яки в него, че чак ми става гадно. И затова искам да зарежа нещата. Искам да отида в друг по-голям град, който да не е в България. (най-вече предпочитам да е във Великобритания, защото поне ще мога да използвам английския си) И като отида там искам живота ми просто да се случва, а не, както днес, часове наред да се чувствам нелепо. Поне тогава като съм в лошо настроение да знам, че сама съм си го направила, а не е, защото не мога да покрия изискванията към мен.

Както и да е. Другата седмица вероятно ще съм на друга вълна. 

И естествено ето една яка картинка на котка:

 О, и също така, тема с продължение. За Либия. Най-накрая ще започнат на чисто. Браво на тях и им пожелавам успех!