събота, 10 септември 2011 г.

Отпускарски

Вчера имах изпит. Падна ми се това, което исках. Попреписах, няма да лъжа. Вчера си купих билет. Заминавам. Представете си планина, вила на два етажа със супер яката камина. Представете си липсата на интернет и телефон..и сред нишото аз..с чаша вино в ръка, книга и филми на лаптопа..идилия. Имам още една седмица отпуск и ще се възползвам. Това е оше една възможност да го дозабравя, да изчезна от съзнанието ми и да не се върнете. Надявам се да ви липсвам. До скоро..Sunny :)
P.S. Поздрав с новата ми любима отпускарска песен. Вярно там се пее за море, а аз отивам на планина, но нима има някакво значение? :)

петък, 9 септември 2011 г.

А колко важен всъщност е сънят.


    От няколко дни страдам от нефонкционираща правилно опция 'сън'. Да ви кажа - въобще не е приятно.
    Като за начало самата липса на сън ви кара да се чувствате изморени 24/7 и да зомбясвате доста здраво. Може би ако благоволите да излезете от къщата (ако имате енергията по-скоро) и съседите ви видят, ще се изплашат и ще се опитат да ви разчленят или да ви напъхат обратно в земята, от където сте дошли. 
    Освен въшния зомби вид получавате и бонус краткотрайно увреждане на психиката, което се изразява в остро биполярно разстройство, калпава психика и нервен срив при най-малкото нещо. Например ако видите сляп гълъб пред входа ви първо ще ви се стори сладко, после ще се разсмеете, а накрая ще изпаднете в плач и ще питате заобикалящите ви хора защо живота е толкова несправедлив. 
    Лек - няма. Освен ако не знаете какво причинява тази аномалия в сънните ви навици. Аз не знам от какво се е получила и за това продължавма да мизерствам и се моля съседите да не ме издебнат и закопаят някъде в двора докато се прибирам вечер. 

вторник, 6 септември 2011 г.

Знам ли

Не знам какво правя.
Не знам защо не правя нещата, които искам да правя.
Не знам какво искам.
Не знам откъде да си го получа.
Не знам какво да мисля.
Не знам как да се държа.
Не знам как да се справя.
Боли ме главата и не знам дали е от мислите ми или от постоянния шум, музика и гласове, които ми пречат да чуя мислите си.
Искам и винаги съм искала да мога да спра времето.
Като във филма Cashback,  да мога да се разхождам из света и да живея в тишината между две секунди до когато си искам.

И съм в капан във Виена, без да мога да избягам от града и от живота си.
Мисля си за хората, с които искам да прекарвам време, но не мога и за нещата, които искам да правя, но не мога. И може би това ми е грешката.
Аз съм тук и сега и това е моят живот. Вместо да се опитам да го избягам, трябва да се опитам да го поправя до колкото е възможно.
Но понякога е трудно да се откъснеш и да погледнеш отгоре, да видиш всичко обективно.
А друг път, когато не е метафорично, а буквално, не е толкова трудно.
http://itsdrivingmecrazy.deviantart.com/#/d48i8kc

Ето това е моят затвор и моят временен дом.
This is Vienna.