събота, 2 април 2011 г.

Алкохолна Събота

Една от най-любимите ми теми е тази за алкохола. обичам да пия! Последните месеци повече от преди. Обичам си текилата, обичам си джинът и виното (най-вече виното)...водката не я харесвам, уискито не ме обича. Обичам да пия, но лошото е, че нямам мярка..или пия много от едно, или редовният ми номер  - да смеся няколко вида алкохол. може да си представите какво става..мазало. Сега се чудя каква алкохолна историйка да ви разкажа..нямам нито толкова забавни, нито толкова интересни.Общо взето като се "натряскам" или се сещам за някакви бивши персонажи, които ги няма, или лягам да спя...но може би едно от най-незабравимите ми напивания е първото ми легално такова..демек, когато станах на 18. Празнувахме в Бар накрая на вселената - Христо Белчев (да не повярваш- все пак е едно от най-любимите ми заведения). Та събрахме се аз, моите най-добри приятелки, братовчедите ми, колеги от работата и се почна...зелен Собиески, бира, вода...пиене колкото душа ти иска. вече към 3 сутринта тръгнахме да си ходим...и аз като един Бай Ганьо допих всички останали коктейли на масата (все пак пари са давани, материал не бива да се хаби!), което и ме довърши. Тръгнахме по "Граф Игнатиев" стана ми лошо, повърнах...изобщо бях загубила всякаква ориентация къде се намирам. Привиждаха ми се  неща, или виждах нещо, но не беше това, което ми трябва (търсехме една жълта кола, но аз я обърках с такси).И моите приятелки не бяха по-добре...или поне едната от 3-те...изобщо беше забавна картинка...осъмнахме в Борисовата градина, наливайки се отново с бира...като отидох на работа човек не можеше да ме познае -ни по глас, ни по външност...спомням си, че това беше най-ужасната ми смяна...така ми се спеше, болеше ме главата...тогава си обещах никога вече да не се наливам така, но и до ден днешен продължавам в същия дух...

петък, 1 април 2011 г.

Алкохолен петък


     Ох дойде и моят ред да споделям алкохолните си преживявания. От ровенето из тези така алкохолизирани спомени черният ми дроб отново си припомня онази агонизираща болка, когато трябва да преработи такова количество спирт. 
     Първото ми напиване и естествено най-жестокото беше в 8 клас. О, Боже, защо си го причиних?! Беше 14 февруари и аз бях решила като добро българско чедо да уважа нашия си празник - демек Трифон Зарезан ... е, добре го уважих .. Отидох в една приятелка с 250 милилитра уиски в ендо шише от минерална вода - щяхме да гледам някоя от сапунките (от теиз по обяд които даваха - Моя сладка Валентина мисля, че беше). Тя обеща да пие с мен, но така и не го направи. Аз, естествено не знаейки колко нося на алкохол - изпих доста бързичко уискито и тя реши да ми даде още. Сипа ми една чаша джин (от чашите за уиски естествено, не от тези за кола, тогава вече щях да съм 2 метра под земята) и ме накара да я изпия на екс, аз нали съм си глупава и още не усещам, че ми действа ударих и нея - на екс. Просто за забавлението и за експеримента въпросното момиче реши, че ще ми сипе още една чаша, този път с водка - и нея на екс. 5 минути по-късно всичко ми се губи. В цялото ми черно петно, което представляваше този ден си спомням част от белите петна на спомените - отидохме до детската да приберем брат и' (не ме питайте как съм ходила); беше ме оставила да седна на един бордюр на които обикновено се събирахме, докато отиде да намери някой да и' помогне; някви хора ме влачеха или поне се опитваха да ме влачат; бях в къщата на една фр, майка и' е мед сестра - да ме прегледа; повърнах на въпросната приятелка на огромното плюшено мече, което туко що приятелят и' и' беше подарил; бя под душа; бях си в леглото само по гащи xD По-късно се разбра, че докато момичето което ме напи се е опитвало да ми изпере оповръщаните дрехи ми е изпрала и телефона... След това 1 седмица бях загубила сетивност в краката си (не знам това как се получи) и легенди се носеха за мен из квартала. 
     Следващото ми грандиозно напиване беше преди 3 години, бяхме се събрали класа на Витоша и прекалих с алкохола, естествено. Спомням си, че се целувах с по-голямата част от момичетата, които присъстваха, а и на сутринта се събудих в леглото на едно момче с което се бях запознала предния ден. Естествено просто бях спала там, нищо повече, да не си помислите някви гадни неща. 
     Пък последния път на един купон в нас много яко се наквасих с 2 литра бира в рамките на 1 час. За моите размери това си е доста. Направих го, защото купона не вървеше и всички бяха толкова скучни - гледах афилм моля ви се, и си легнаха в 1. Еми аз пък си се усамотих пред компютъра с бирата и една свещ и за малко щях да подпаля нещо. Същата вечер без да искам разсипах малко водка от нечия чаша върху клавиатурата и я напих. След това вече виждаше буквите тройно (действително натиснех ли една се появяваха още 3 около нея).
      Ау да и един път на морето. Бяхме в Приморско в The White и към 4 часа хората вече затварят, ама ние бяхме последните останали. Бармана ни предложи да останем да му правим компания и ни напи супер здраво. Така де като изключим бейлиса с който бях подгряла ударих още - 1 щот абсент и 4 афтър шока. Е добре ми дойде. Все пак знаех къде се намирам, просто всикчо ми се въртеше упорито.
     В крайна сметка никой от тези пъти не ми е било забавно. Забавно ми е, когато изпия два разредени бейлиса, тогава имам нужното количество алкохол в кравта да ми стане малко по-отпуснато и задръжките да ми паднат съвсем малко. Повече - не е яко и е излагащо. Така че само в крайни ситуации вече се напивам. 

четвъртък, 31 март 2011 г.

Алкохолен четвъртък

Така като гледам аз най-малко опит имам. От малкото пъти, в които съм се напивала нито веднъж не съм повръщала, но бая простотии съм наговаряла, осъзнавайки, че го правя и после всички са ме гаврили...
Таа първото напиване... 6 или 7 клас? някоя си нова година, с наще и там разни прителски семейства.. и аз така десетина чашки шампанско... и после започнах да пея, танцувах, к'во правих, крещях, спъвах се, всички ми се смяха... нищо особено де.. и на следващата сутрин майка ми ме събуди с думите 'боли ли те главата'... не ме боля, перфектно си се чувствах, винаги се чувствам перфектно след напиване :D
А те другите напивания не са ми били много интересни, не смесвам никога много неща...
Едно от по-интересните беше на рожден ден на една другарка, нали... шотчета некви желирани, гадни с водка май, изпих от тях 2 мисля и бая бира... разтанцувах се, разбира се, лигавих се много и после излизаме ние (аз и още 2 пички) за още бира.. ама и идея си нямаме къде трябва да идем, та обикаляме и трите крещим, хилим се, повтаряме, че ни се пикае... минава няква кола и аз както без очилца и със замаяна глава всичко ми е като някво петно.. и едно от момичетата почва да крещи 'аз тва го сънувах зимат ни за проститутки', другате се въргаля по земята, не може равновесие да пази, аз седя и се хиля, крещя, че ми се пикае... и видяхме някво денонощно и там некви хора.. петна... абе нищо не виждах, ама се отказахме от там да взимаме и уж да се връщаме или да търсим друго, ама почти стигнахме блока и двете викат 'не, не, отиваме да вземем', а аз не мога бе, пикае ми се, викам 'отивайте, аз се връщам'... ба... ш се върна аз... идея нямах къде съм, звъня на рожденничката, вика ми 'айде връщайте се, сестра ми пита къде сте, не знае, че съм ви пратила за бира'.. и аз обикалям по улиците и викам 'не знам къде съм, намери ме, изгубих се, те се върнаха да вземат', и минават някви хора, аз виждам петна... абе в крайна сметка видях няква аптека викам й, че съм там, нали и чувам 'чакай, ся ш ида при тая дето знам, дано да си там' ... ама в крайна сметка ме намери де... висяхме пред блока докато другите две го намерят, после още се лигавих, ядосах наще по телефона.. и така..
Другите ми напивания са все едни и същи, лигавене, много смях и т'ва е.
Не, не, не всъщност... тая нова година смесих уиски, мента, шампанско и си изгорих паркета и леглото с наргилето.. и крещях, и се излагах, и баба ми се отчая.. мда, весело беше.

сряда, 30 март 2011 г.

Алкохолна сряда

Моите пиянски истории са ... доста ... за едно 16-годишно момиче.
Но ще се огранича с може би най-интересните. Като например една Нова година. 2008 срещу 2009, родителските тела си бяха на тяхното пенсионерско пАрти, а аз се възползвах от това и събрах народа вкъщи. Беше доста забавно, докато не достигам до бялото петно, което и до сега не си спомням. Спомням си, че имаше едно червено вино, което беше странно сладко, та ми се ослади достатъчно, че да .. глътна две стабилни чашки и да ми се дослуша "Планета". Това последното нямам спомен да съм го правила, но всички ми разказват как съм търсела дистанционното и съм казвала "Ай пусни ми "Планета", ай пусни ми я". Всичко продължава със "задяването" ми с едното от момчетата, на което предложих брак. Съгласи се горкото, нямаше друг избор. И най-цветущото, когато вече ми беше изключително лошо и прекарах остатъка от времето си в тоалетната, молейки се да спре да ми е лошо. По едно време, обаче, се чуват около 698 човека пред тоалетната да хлопат и да викат "Излизаааай, излизай, че ни се пикае" и следната реакция от моя страна "Ма'айтИ сА, шА повръщам".
И последствията - на следващия ден ми беше лошо цял ден и оттогава не близвам вино! Виното оплеска цялата работа!
Какво да ви разкажа сега ... о, да ... хижа 2009 - Априлци
Тия деца от моя клас много водка имаха. А аз си го давах на биричка (стереотипи, стереотипи, нали съм "металяга") и седях отстрани и се смеех. И тъй като нямах, да не кажа никакъв опит с водката, ама от любопитство реших да опитам. Абе, т'ва много ми хареса, я дай пак. И така, както сестра ми казва "започнах да се усмихвам романтично", да обичам всички, дори се обадих на госпожица четвъртък и 7 минути съм й говорила колко я обичам и как ми било неудобно леглото. И какво стана, събрахме се в най-най-най-малката и тясна стая в цялата вила и започнахме да играем на "Истина или предизвикателство" и тъй като аз съм човек на приключенията минавах все с предизвикателството. Едното от, да кажем, двете трезвени момичета в стаята каза, че ще ми налива водка в устата, и когато спре - да гълтам. Аз, естествено, се съгласих. Налива, налива, налива, започна да прелива и аз с жестове й казах да спре и глътнах ... тогава света ми се преобърна. Беше ... вече не особено романтично, а по-скоро противно. И 'айде пак обичам всички.
Пропускам няколко пиянски истории, защото не са най-интересните ... а пропускам една друга, доста цветуща, ама ме е срам да си я призная.
Затова продължавам с най-скорошната - събирането вкъщи на 12ти март.
Пак много водка .. и то събиране за 8ми март, само момичета сме ... и като се започна с разговорите за момчета ... добре, че не помня какво и за кого съм говорила (но все пак разбрах от другите). Много водка, продължихме на бира, но не толкова много - колко мъдро от наша страна, и много песни изпяхме. Аз вече бях на градус и не си спомнях почти никой от акордите на китарата, които по принцип да ме бутнеш на сън - ще ги изсвиря. И текстовете на песни, които съм обичала цял живот започнах да забравям и беше много весело.
И ... колко пропаднало звуча. Ама друго си е да се събереш с приятели на по чашка, две. Поне, както в моя случай, развивам социалния си живот.
Наздраве, народе!

вторник, 29 март 2011 г.

Алкохолен вторник

Няма бирааааааааааааааа, няма бира. А сърцето ми направоооооо спира... в този (скоро започнал) вторник с мен, Disenchanted *tv-show smile*.
Първото ми напиване беше в 9ти клас с водка. И нормално да се напия много, след като не си знам мярката. Беше на един рожден ден на съученичка и естествено целият клас беше там. А пък те ме възприемаха тогава като тих лузър, който се занимава само с учене, и поради някаква измислена причина на мен ми пукаше за мнението им и ми беше писнало да мислят така за мен.
Enter Vodka.
В началото естествено - весела, разговорлива, лигава, говореща и смееща се прекалено силно, блясък в очите. После свличане на пода (лошо ми е) и съобщаване 'повече няма да пия'. Странното е май, че това ми е единственият път, в който съм го казвала. После разбрах, че всички си го казват и никога не се получава и реших да не се хабя. Та поседях аз малко на земята и почнах да се чувствам по-добре. Когато бях горе-долу сигурна, че няма да повърна или припадна станах и тръгнах да си търся приятелите. Имаше едни стълби, на които аз, както съм си калпава, стъпих накриво с единия крак, ама не обърнах много внимание. Да ама се оказа, че съм си изкълчила глезена.
Не можех една седмица да ходя на училище, което знаете как изглежда, когато всички знаят, че си се напил уикенда. Та бях казала изрично да се съобщи, че съм стъпила накриво СЛЕД като съм изтрезняла, ама съучениците ми май пропуснаха тоя факт покрай ушите си. Не, че ми се подиграваха особено много, но все пак до днес още го помнят (някои от тях де, едва ли за всички е ултра интересно и важно).

Следват редица обикновени напивания, вече всичко беше с мярка, сигурно затова и са били безинтересни.

Enter 18th birthday.
На 18тия ми рожден ден реших, че не може така, на 18 ставам, ше се отрежа! Бяхме на море (август) и приятелите ми бяха приготвили невероятното парти на плажа, след полунощ на рождения ми ден. Беше изненада, заведоха ме до там с превръзка на очите и имаше чипсове, торта, музика, сламени чадъри, заведение, което пускаше нашата музика и само ние бяхме там. Естествено имаше, до колкото си спомням, 3 вида алкохол. И естествено аз трябваше да пробвам всички (рожден ден ми е все пак).  Беше прекрасно, запалихме си огън на плажа, танцувахме, пушихме наргиле. На мен ми подариха дървен черпак (не питайте) и аз реших, че ще е много забавно да гребна с него вода от морето, да обикалям огъня и да хвърлям вода във въздуха. Още се чува израза 'на Криси й валеше морето'.
Седяхме на един голям дънер около огъня и по едно време някой каза 'ей, хора, вижте луната'. И въпреки че луната беше право пред мен, аз не я видях, казах отнесено 'къде' и зазяпах нагоре нагоре нагоре и след едно нагоре стана вече назад и надолу. Паднах от дънера назад и само краката ми стърчаха нагоре върху него.
На тоя плаж дочакахме изгрева (май само тоя изгрев съм гледала, все го пропускам иначе) и се прибрахме в хотела. На следващия ден ми беше лошо и ми се смяха как говорих с майка ми и след като казах, че ми е лошо трябваше да я успокоявам, че не съм болна, а е само махмурлук.

Следват редица отговорни и безинтересни напивания на пълнолетен човек.

Enter Vienna.
Първите ми месеци във Виена бяха доста отвратителни, затова с радост приех покана за австрийско парти за хелоуин. Отидох със съквартирантката си, която също е българка, и си купихме и цигари. На партито социализирахме с австрийци и не мисля, че пих повече от колкото обикновено (тук май е мястото да кажа, че мен ме хваща от адски малко и обикновено 1-2 бири ми създават достатъчно прекрасно настроение), но понеже пушихме, а аз не бях свикнала с това (не че сега съм заклета пушачка) и цигарите май бяха силни и ми стана доста лошо. Затворих се в банята и чаках да ми стане достатъчно лошо, че да повърна, защото не ми се нравеше идеята да повърна някъде из партито (то пък едно парти - никви танци, почти никва музика, хората седяха на пода и си говориха - типично австрийско).
Та, седи си Криси на пода в банята и влиза един австриец, вижда ме. След 15 минути пак влиза, аз пак на пода. Пита ме "как си". Аз (адекватно) "добре съм".
Съквартирантката ми (също пияна вече) почва да се чуди къде съм изчезнала от половин час. Пита австриеца "Къде е Криси?", той (много адекватно като се има предвид в какво състояние ме е видял) "А, тя е добре!" :D
Това беше единствения случай, в който съм повръщала от алкохол и го смятам за не чак толкова мизерно, така че съм доста примерна.
Намирам се за много забавна като съм пияна (мис Петък да каже какви глупости съм писала по скайп) и винаги се старая да имам някаква мярка, защото не ми се мизерства особено.

Следващият път като съм в България, ако имам време, искам форумна среща и кой знае, може след нея да съберем материал за още една алкохолна седмица в блога.

понеделник, 28 март 2011 г.

Алкохолен понеделник

             Доброй утро, Пияницеееее… Доброй утро с днешния Понеделник с Betutii!
             Започвам с обява. Днес стартира и в неделя завършва седмица на пороци, т.е. през тази седмица хората тук ще ти говорим за пиянските ни истории. Нямам кой знае какъв опит с чашката и сякаш и историите не са ми така интересни, но ето какво съм правила:
             За първи път се напих в началото на осми клас. С класа бяхме на хижа и ние (или поне част от нас) като видяхме „свободата” трябваше да направим нещо „интересно”. Помня, че тази нощ се сресах, щях да падна върху класната и повърнах. Скоро след това се напих с кака ми, която тогава беше първокурсничка. В три часа през нощта двете пияни-заляни залитащи се прибирахме. Тази нощ намразих ликьора с вкус на кокос. Следващите си напивания не ги помня в детайли, но особено се напих на Нова година 2010. Това беше най-голямата ми пиянска нощ. Започнах с шотове водка, преминах на бира, шампанско и завърших с 6 шота текила, които ме довършиха. Защо смесих алкохола? Е, защото май нямах работа. На тази нова година повърнах, май даже два пъти, пуших (тогава аз да пуша си беше издънка, сега го правя само при събирания с достатъчно алкохол), целунах момиче и още там неща. Като се прибрах вкъщи трябваше на четири крака да се качвам по стълбите до стаята ми. Следващият ден беше кошмарен – не, не ме боля глава, но всеки момент имах чувството, че ще се разпадна. На тази Нова година намразих текилата. Не искам особено да се връщам към тази нощ. Беше яка, но все още отнасям подигравки за нея. Веднъж много яко се напих с червено вино. Беше много вкусно. При едно друго събиране с алкохол установих коя ще е песента, която цял живот ще ми напомня за пияснтвото - онази, в която се пее „Влез в мен да крадеш…” и така нататък.  На още една хижа с класа се бях натряскала достатъчно, че скочих от една тераса на един покрив и застанах на ръба му. Най-забавното от това беше, че покривът беше мокър заради навалелият дъжд, можех да се подхлъзна, беше тъмно, а аз бях на края му… Омърсих ли си репутацията? Ахахаха, да! Всъщност това е сякаш най-интересното. Докато пишех този пост нямаш идея как ми се допи. Искам просто ейтака да се съберем и да си пием каквото намерим, защото с месеци не съм се напивала както трябва. Тадам...
             Това беше всичко от днешния алкохолен Понеделник с Бетути.
             Пий, народе, за да има за какво да разказваш! 
             П.С.: Нo не прекалявай с алкохола, той както всичко друго е вреден в големи количества!

Ето една песен посветена на пиенето: