Съботата 

Дойде и най-на краят моят ред да си представя. аз съм шестата от екипа. Казвам се Съни, или поне така ме наричат приятелите ми. Все още съм на 21 години, родена съм в град София . Зодия везна. Ме знам дали е характерно за всички везни, но аз съм огромен инат. Реша ли нещо да получа , много трудно се отказвам. Рано или късно печеля.  Студентка съм в  СУ,  3-ти курс  социология (това е може би  едно от нещата, с който най-много се гордея. Живея с родителите си и брат ми. Обичам книгите, хубавата музика и шоколада. Бих дала всичко за хората, които обичам и ме е грижа. Смятам, че едно от най-прецакващите неща в този живот е съдбата. Все едно ми се надсмива всеки път, когато се опитвам да я надхитря. опитвам се да бъда оптимист и да не страдам за неща, които не си заслужават. Животът е твърде кратък, искам да го изживея пълноценно - един ден да не съжалявам за пропуснатите мигове. Друго не знам какво мога да разкажа..може би просто ще ви кажа до скоро виждане и до следващата събота :)

Лейди Петък на вашите услуги.

     Може да ми казвате и Уил, wazaa? В истинския живот се подвизавам с името Деси, но наистина предпочитам (държа, задължавам) да ми казвате Уил, благодаря предварително. Може да ме откриете на много места под названието A Hat Full Of Sky. Та моята особа съществува от 19 и кусур години, живее в Нови Искър, но за да се ориентирате по-лесно ще ви кажа София (нищо чудно до няколко години да се обединим, особено имайки предвид скоростта с която се разширява милата ни столица). ЧЕРВЕНОКОСА съм!Уча в УНСС политически науки, вашият бъдещ президент, благодаря ви за вота хаха. (въпроса защо уча това и какви са ми целите е развит в отделен пост в другия ми блог). Оу да имам още 3 блога (скромно го давам). Основния ми е на български, подкрепям го и с един на английски, където пише същите неща, просто за да може и други хора да се радват на творчеството ми! Третия ми блог е една история, която се опитвам да пиша, не знам как се получава, ама хората я четат хаха. Имам много лични проблеми със себе си и т.н., така че може от време на време и това да си проличава в постовете ми. Та аз като една истинска везна (да това ми е зодията) ще приключвам работната/учебната седмица и ще започвам дните на купони, забавление и почивка. Ех, колко съм яка. И ако сте мен и най-често в петък вечер сте си вкъщи и се търкаляте я в стола я в леглото с лаптопа можем заедно да прекарваме това време. Ах как обичам да говоря за себе си!

     Сега да кажа какво харесвам! Харесвам много неща, обичам много неща също, но има 4 неща без които не мога да живея и без които живота ми нямаше да бъде същия. Номер 1 е любимата ми група Three Days Grace (с тях върви и вокалиста АДАМ) - по дяволите най-добрата група същестувала някога (поне за мен), докосват ме дълбоко и значат света за мен! Номер 2 е София Буш - да, тя играе Брук Дейвис в One Tree Hill, това е идеалната жена за мен - секси, красива, мила, чаровна, човечна и се раздава винаги. Номер 3 - Доктор Ху (и определено ДЕЙВИД ТЕНАНТ) - обожавам както серияла, така и десетия Доктор, няма нужда да казвам повече, тези които го гледат знаят за какво говоря! И разбира се номер 4 - Майкъл Джексън - не толкова за музиката му (която е невероятна), колкото заради човека, който беше, наистина много му се възхищавам и го уважавам. Обичам музиката, но за разлика от госпожица Сряда, която е музикална, аз съм инвалид в тая област, но това не ми пречи да се наслаждавам на макс. Мисля, че говорих прекалено много за себе си!

     И аз да претупам няколко думички за седмицата на любовта? BLAH! По принцип всяка година изпитвам някви кофти чувства около 14, обикновено депресия, защото съм сама, да на всеки 14 аз съм сама и ... вече нямам огромен проблем с това. Тази година толков ане ми пукаше, че е някакъв си Свети Валентин, че си нямате представа. Дори и Трифон Зарезан не празнувах особено, въпреки че както каза Вторник в един неин пост - коя друга нация си има ден в който да празнува любовта си към алкохола? WIN! Както и да е моята идея е, че не си заслужава да празнуваме 14, без значение дали сме обвързани или не, имайки предвид, че имаме толкова много по-готини празници. Ще перефразирам един цитат на Клей от отх - когато имаме Коледа, Великден, 3 март и 24 май, Свети Валентин въобще не е поканен да седне с тях на масата. Ако все пак сте се депресирали (както аз обичах да правя) около този ден, ще ви кажа само едно - НЕДЕЙТЕ! Не си заслужава нервите и (евентуално) сълзите. Ако обичате някой покажете му го в някой друг ден, ще бъде много по-щастлив ако го изненадате, от колкото  на този псевдо-празник. 

     Поолях се, но обичам да говоря ... ще ми свикнете! Оу и само да добавя, че не мога да поствам постове без картинки, така че да очаквате и това от мен!

     Allons-y! 

еми четвъртък

Четвъртък е и е мой ред, да, Ружа съм аз и вероятно ще ви занимавам с пълни глупости. Ще пиша за неща, които интересуват само мен или ще пиша така че да не ме разбирате.. или може да не стане така, ще видим. Впрочем не мога да се изказвам много добре, ще ви се наложи да ме извините. И освен това вероятно ще си пускам.. твато.. много късно и ще изнервам всички, заради забавянето. И пак ще се наложи да ме извините.
Та от Пловдив съм, на 15 и си губя времето в руската гимназия. Уча италиански, защото от малка Италия нещо ме привлича. За мен мога да ви кажа много малко, защото не се познавам достатъчно, но това не ми пречи на се оптвам да променям и/или подобрявам и малкото, което знам за себе си. Срамежлива съм и вероятно половин час ще препрочитам поста преди да го пусна, за да съм сигурна, че няма да кажа нещо глупаво и ще изтри половината неща и ще е прекалено кратно. Не ми пука всъщност, моя ден си е. Безотговорна и разсеяна съм. Общителна, но с прекалено ниско самочувствие от колкото би трябвало да е.
Друго какво да кажа..

За св. Валентин споменахте нещо.. католически празник е, да, ама к'во очаквате, ние дори Коледата не си я празнувам според източно православните там .. календара.
И това е всъщност, друго не се сещам да кажа... освен да сложа нещо на Joseph Gordon-Levitt.. все пак става на 30 днес. (:

Денят е сряда и е мой ред.

Ами ... ще започна с 'ами' напук на преподавателката ми по етика и право.

Та, здравейте, аз съм госпожица Сряда, a.k.a. Яна Петкова. Ударението е на О. Длъжна съм да кажа. На 16 години съм, от Севлиево. Малко, неприятно градче, ама като те прецака живота с това си оставаш, хаха.

Обичам музиката. Под всякаква форма - я слушане, я изпълняване. Занимавам се с музика цял живот и не мисля да спирам. Пея в група от 10+ години, свиря на китара от не-знам-колко-точно-време, но всички казват, че ми се отдава, в което не съм особено сигурна. Ходила съм и на уроци по пиано преди 60 години и, както всички могат да се досетят, всичко е в сферата на забравеното. Отнема ми около 3 до 4 минути да намеря 'до'. Добре де, не е толкова зле, просто и аз, както Криси, обичам да се самоиронизирам.

Имам си философия и тя е, че всеки е виновен до доказване на противното. В пълна сила е, защото по принцип не се разбирам с хората. Но, в единични случаи, когато някой се престраши да ме доближи и да ме опознае може да съм 'супер яката мацка'. И не, не в буквален смисъл.

Обичам приятелите си и си завиждам адски много за тях. Обичам семейството си, имам най-яките брат и сестра на света.

Обичам да ходя по концерти. За щастие в малкия ни град си имаме кръчмичка, в която се слуша рок и метъл и има по някой друг гиг.

Често не мога да изразявам чувствата си правилно. Имам си един романтик в мен, който мразя, защото ме тормози, когато си поиска. Обичам и Сашо, телефона ми, който винаги е с мен и ме спасява от неловки ситуации ... или просто си ме спасява.

И май това е достатъчно. А и не съм сигурна, че има какво още да кажа.

Тука на скоро разбрах, че на 14ти се празнувало някакъв празник на влюбените. Въпросният Валентин, или който е, най-нагло се е 'кордисал' на мястото на на празника на бай ти Трифон, дето обича вино. Значи, аман от католически празници! Не че толкова ме интересуват религиозните въпроси, да не кажа никак, обаче ... доколкото си спомням, май бяхме православна църква? Пък и какъв е тоя празник на влюбените? Нали уж ако си влюбен го показваш всеки ден, не само на някакъв си 14ти февруари ... няма да коментирам по този въпрос повече.

Искам да вдигна наздравица с една чаша вино, нищо че не пия вино, и да ни честитя новия блог! Дано да се получи добре и да продължава да се развива!

'Айде, народе, със здраве!

Ден: 2. Автор: Криси. Смисъл: Липсващ.

Вторник в този блог е денят на Криси. Аз съм Криси. Може да ми викате Криси, може да ми викате Disenchanted, може да ми викате идиот само ако сме много близки приятели. А пък аз винаги съм искала да ми викат Крис и никой не го прави.

Сега ще се представям. А леле, как обичам да говоря за себе си, направо нямам спирка. На 21 години съм (ебаси старата), от София, само че в последно време рядко съм там, защото уча на майната си (=Виена). Обичам да чета, обичам да пиша, когато мога да го правя добре, обичам да гледам филми, обичам да слушам музика, обичам да пия капучино, обичам сгушена да гледам дъжда, обичам да съм от тия яките клишета. Мразя хора, ама гадните хора, теб те харесвам, разбира се *нервно захилване*. Мразя лигли и мразя мрънкащи хора, както и надувки. И аз, като мис Понеделник, имам още два блога, единият е на английски, пълен с вълнуващите ми мисли за Живота, Вселената и Всичко останало, а в другия съм поствала някакви си там опити за разкази.

Нямам представа какво правя с живота си и защо го правя, но поне решително взимам първата крачка и после бързо подпалвам моста за обратно и се чудя от какъв дявол ми е трябвало да го правя. Всъщност това май съм го правила само веднъж, но беше достатъчно да ми промени живота из основи. По принцип не съм чак толкова спонтанна колкото би ми се искало, нито пък толкова смела.

Мога да свиря на пиано (не много добре), мога да плета (не много добре), мога да готвя (супер куцо), мога да се самозалъгвам (доста добре), мога да съм саркастична (о, и ми харесва), мога да се самоиронизирам (по-добре от колкото който и да е било друг може мен да ме иронизира), мога да разсъждавам над живота (по-добре от колкото мога да живея).

Май трябва да спирам с говоренето за себе си, на мен може и да ми е интересно, на другите едва ли. В течение на времето, ако следите този блог, достатъчно добре ще ме опознаете и ще разберете как мисля и каква съм. Да, само че в реалния живот съм съвсем друга. Това беше шега ха-ха.

Като си говорим за шеги, какво е по-лошо от това да си намериш червей в ябълката?

Да те застрелят в главата.

Като си говорим за застрелване в главата, трябва да поговоря за любовта. Не, наистина трябва, такава ни е темата тази седмица, заради вчерашния празник. На кой ли му хрумна тая тъпотия? Какво...на мен? А ... еми, чудесна идея е тогава.

Та любовта...върти света. Или бяха парите. Да кажем, че е било любовта към парите.

Дали вчера сте празнували Трофон Зарезан или Свети Валентин...всъщност не ме интересува особено.

Не мога да тръгна да давам общи съвети, защото не ви знам ситуацията, а пък тия неща са такива клишета, че няма нужда да си отварям устата (или в този случай - да си мъча клавиатурата), вие вече ги знаете.

Все пак се опитайте всичко, което правите, да ви прави щастливи. Това е. Ако гаджето ви нерви повече, отколкото ви радва - не си струва.

Ако искате да имате гадже, а не става, просто не се вглъбявайте в идеята. Успокойте си, събуйте си обувките, сипете си един чай или едно капучино, почетете малко нашите бъдещи постове, почувствайте се добре, че има и по-откачени от вас, или пък, че не сте единствени.

Знам ли... следващия пост ще е по-добър, обещавам.

П.С. Ако човек е достатъчно самостоятелен, без да отказва да приема хората в живота си, и се стреми да се самоусъвършенства и да си гони целите, някой ден все ще се срещне някой, който да каже 'виждам какво си направил със себе си и ми харесва'. И тази връзка ще продължи повече от 'виждам как изглеждаш и ми харесва'.

Схващате ли?

Рязане на лентата на RMW Internet Blog...

Здравейте!

Аз съм Бетина, но хората ме наричат Бетута/Бетути и на мен се пада честта да отрежа лентата на това интернет-свърталище. Скоро навърших 16 и съм от малкото градче Севлиево, България. Обичам музиката, книгите, природата, високите места и други. Не отказвам разходки или страстта от тайното бягство от вкъщи през малките часове на нощта. Обичам и цветовете. Не мога да пея, да рисувам, да танцувам, ала тези неща не ми пречат много. Имам къдрава коса, зелена стая, телефон, прекрасен заек на име Чарли, синя риба, компютър, още два Интернет блога, 28 зъба, училищна уноформа и още няколко неща. Имам и някакви неясни мечти за бъдещето. Мога да играя табла, да плета, да се смея, да скачам на въже, да играя отчасти баскетбол, да измислям разни истории, да гледам в една точка, да правя торта „Добуш”, да изкопая дупка в градината и други. Страх ме е от зелени скакалци, особено от тези с крилата.

Тук съм, защото преди почти две години се регистрирах с направлението на госпожица Сряда – Яна, във форум с име Гюнтер, чийто линк се намира в дясната лента (ако сте почитател на рок музиката Ви препоръчвам да се регистрирате също) и защото госпожица Вторник – Криси, имаше яката идея да направим общ блог на форума. От сега нататък тук всеки понеделник е Понеделник с Betutii. Ще засягам всякакви теми, които ме вълнуват и се надявам да са ви интересни.

Сигурно има и още неща, които да е нужно кажа, но сега не мога да се сетя. А и освен да се представя, днес трябва и да поговоря малко за св. Валентин и Трифон Зарезан. За първия празник бих казала, че е приятно измислен, но се е превърнал в  поредното любовно клише. Лично аз не съм го празнувала до сега. Също така св. Валентин ми е в момента безразличен. Вторият и по-български празник също не съм празнувала до сега като хората, защото не съм се напивала до забрава с вино в името на Трифон. Със сигурност това ще го направя някога.

Това е засега. Надявам се да направя следващия Понеделник с Betutii по-интригуващ. =]

Сега изпийте една чаша вино!