петък, 4 ноември 2011 г.
Thriller Night
Чшш ей за малко да пропусна петъка си .. отново :D Понеже няма какво толкова да кажа, просто ще ви постна няколко снимки от Хелоуин и клипче от флаш моба, който се състоя в СОФИЯ! Айде, радвайте се :D
КЛИП:
понеделник, 31 октомври 2011 г.
Учителката
Родила съм се със закъснение, но всичко останало в живота ми започва по-рано. На две отидох на първи път на море. На три години и половина носех хляба на прабаба ми като се налагаше да кръстосвам немалкото село (когато бях на село). На четири години можех да събирам и изваждам до хиляда на ум без никакви проблеми. На пет можех да чета. На шест тръгнах на училище с наборът, който е преди моя. На десет гладех всички дрехи за гладене. На дванайсет написах първото си стихотворение. На четиринайсет и петнайсет години трябваше да избирам каква искам да бъда. На шестнайсет (тъкмо навършени) започнах да уча за кандидатстудентски изпити. На същите шестнайсет говорих с госпожа Константинова.
Тя е учителка по химия в Търново и ще ми преподава частни уроци за кандидатстудентските ми изпити, за които съм говорила и по-рано. Днес с родителите ми ходих да се запозная с нея. Тя е слаба висока жена, говореща тихо, но и много умна. Тя ми говори дълго. Тя ми говори за много неща. Засегна и много теми извън химията, от които доста бяха свързани с живота като цяло. Тя каза, че трябва да заплата с труда си, с времето си, с младостта си за да постигна нивото в живота ми, когато аз ще управлявам всичко и ще съм наистина независима. „Малка си, да, но трябва да избереш, да осъзнаеш, че се жертваш не за майка ти, не за баща ти, не и за мен, а за самата теб. Помисли си добре дали наистина го искаш.” Това ще е едно от най-ярките неща, които ще останат в съзнанието ми от всичко, което тя ми каза. Не, че и други хора не са ми казвали тези думи, но когато тя ми го каза се замислих сериозно. Наистина ли го искам?! Това ли е моят път? Искам ли да уча за зъболекар, да съм зъболекар?
Да, искам. Красив залез наблюдавах докато с родителите ми се връщахме от Търново към Севлиево. Много красив залез. Очите ми се насълзяваха докато го гледах от задната седалка. Да, ще го направя, ще уча за бъдещето си, ще жертвам вечери с приятели, следобеди сред природата, ще жертвам малко от младостта си за да може после да съм независима. Да, искам да уча за зъболекар за да се забавлявам, за да съм умна. Не искам още да мисля за самата професия, още съм малка. И ще го направя с много сълзи, ще се справя.
От малка живота ми се случва по-рано, по-рано трябваше да избирам бъдещето си, по-рано трябваше да ми тежи, но ранните решения винаги сами били като тласък, като сила.
Ех, само да се науча да отлагам по-малко.
Абонамент за:
Публикации (Atom)