Винаги съм свързава успеха с щастието. За мен щастието е индикатор на това дали живота  ми е пълноценен или не. Знам, че няма вечно щастие, и че дори самата тази думичка е абстрактно понятие. Във всяка различна ситуация за мен щастието е с различно значение, но пък винаги се постига по един и същ път. Следващата причтка е един "малък" житейски урок, който се надявам един ден наистина да мога да науча...

Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца, влязал в една голяма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:
- Сега съм зает - използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие - ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка - и му подал една лъжица. Но внимавай, в нея има две какпки олио и ти не трябва да ги разлееш.
Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:
- Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина - на градинарят му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?"
- Не! - отговорил младежът. - Внимавах да не разлея капките олио!
- Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко - казал Мъдрецът.
И младежът наистина този път обиколил двореца и този път наистина разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата при Мъдреца с ужас забелязал, че е разлял капките олио в лъжицата.
- Ето в това е смисълът на щастието - казал му Мъдрецът.
Да съумееш хем да се насладиш на прелестите на света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата....

The End of an Era

Както всички знаете днес е 15.07.2011 ... краят на Хари Потър ... краят на детството на много от нас. Не мисля, че има думи с които да го опиша, за това ще постна саундтрака, който вечно ще остане в сърцата ни.

Отменях цял ден тоя пост, ама реших, че вече е време да го напиша. Седнах пред лап-топа и се взирах около 15 минути в него. Разбира се нямам какво да ви кажа, защото лятото е гаден сезон и не го харесвам! Разлагам се от жега и ... се разлагам от жега, общо взето.
Все повече и повече губя вяра в човечеството, защото просто няма по-долна сган от човека!

Преоткрих Металика след доста дълга почивка, след това преоткрих отново Лейди Гага и сега си ги менкам. Контрастът е удивителен!

хмъ

Работя.
Лято е.
Спах до сега защото сутрин ставам в 5 и половина. Още ме боли главата и съм неадекватна.
Подстригах си косата доста, от години не е била толкова къса и яка. По принцип с косата ми се мразим.
Песни, които ми напомнят неща... не помня.
Доста са.
Но се сетих друго.
Има една песен.
Абра-кадабра.


Тази.
Слушайте текста. Или си го потърсете ако не можете да го чуете като хората.
После ми кажете не е ли адски крийпи.

Ама ме кефи песента по някаква причина...
И все пак. Супер странния текст.

Песни и спомени

Всеки има Група от песни, които му припомнят миналото и са му адски сладки за слушане. Тази Групичка от песни я е слушал много, ала я е позабравил с времето. НО понякога се случват такива моменти, когато всеки преоткрива тези песни. В този момент можеш само да стоиш и да им се наслаждаваш, да слушаш прекрасните звуци, които ти напомнят за част от живота ти, може би една мила част, да си мислиш за онова време, за твоята същност преди и да се разтапяш (и разпяваш). Като повторното помирисване на парфюм, дълго време след като си го ползвал/а.

Имам точно такъв момент – стари песни звучат на слушалките ми и спомени, толкова много спомени! Започнах със Slipknot – Duality, която е една от първите по-твърде песни, които имах в телефона си и една от тези, която остана там поне две години. Върнах се в седми клас, във времето когато кака ми и брата ми още бяха вкъщи и двамата се „кефеха” на песента. Сетих се и за десетките пъти, когато съм я слушала със слушалки в училище и без слушалки под небето.

Slipknot бяха последвани от една от епичните песни за мен, а именно Godsmack – I Stand Alone. За първи път я чух, или не… За първи път помня, че я чух в играта Prince Of Persia Warrior Within, на която тя е саундтрак. Забих на тази песен. Тя също като първата спомената песен в този пост, стоя много дълго време в телефона ми и сърцето ми е забивало сладко на частта, където мелодията стихва и се чува само тихо-тъмния глас на вокалиста! Тази песен ми напомня твърде много неща и ще ми е трудно да ги изразя всичките. Най-основно ми напомня за брат ми и за играта, вдъхновява ме, преминавам в друго измерение на собствените си мисли… Обичам я! И също ми е епик, защото ме е съпътствала. И още много, много…

Когато се опитах да отцикля от I Stnd Alone на Godsmack, попаднах на Voodoo – песен на същата група, която значи също много за мен.

Смених Voodoo със Static-X – Skinnyman – още една песен припомняща ми как се чувствах, как мислих, как бях щастлива преди… (не, че сега не съм. Тя ми припомни тогавашното щастие)

И продължих с Metallica – Fade to Black... Това е личната ми песен на Metallica. Тя не ми е лична толккова заради текста, колко заради мелодията и звука! Тя също ме е съпътствала и дори я чух на живо по телефона преди година, когато им беше последния концерт в България, за което горещо съм благодарна на Яунау. Разтопих се докато я слушах! Наистина! Заради тази песен всъщност започнах и да пиша това.

После преминах на друга част от Групата ми песни, които са ми като аромати на стари парфюми. Обичам тези моменти, когато си ги спомням. Страхотни са!