Blah, blah vampire emergency, blah

И няма връзка заглавието с каквото и да е от темата, ама защо пък да не се направя на оригинална и цапната ... ?

Предните седмици не съм писала и не съжалявам. Ама сега като има тема уж и си викам 'аре бе, кво пък толкова'. И тъй като нямам идея кой ден е кога, си мислех, че днес е сряда ... нейсе ... не е сряда. Ама ще се направя на приятно разсеяна и ще пиша. Пък.

Това, което искам да не ми се беше случвало? Много неща. Новата ми философия, обаче, върви в противоположната посока на седмичната тема. Разбрах колко е лесно да кажеш 'Минало' и да спреш да се ядосваш за въпросното нещо ... никакви усилия, сам се убеждаваш, че няма смисъл да се тръшкаш и мрънкаш за всичко, което се случва около теб. Млад си още, дори не си почнал работа, нямаш деца ... защо, аджеба, да се тровим с детски глупости? Каза 16-годишната, нали? Слабо ме вълнува какво мислят всички, наистина.

Все пак, иска ми се да не бях срещала определени хора ... и моя, и техния живот щеше да е много по-лесен и без препятствия. Ама във живота на всеки един има поне един човек, когото съжаляват, че са срещнали, не? Не съм единствена. Минало. Дори вече не поддържаме контакт, нито ми пречи, нито аз на въпросния. Минало.

Иска ми се да не ме беше блъскала кола преди не-знам-си-колко-години. Не, защото ми донесе някаква безумно голяма физическа и/или психическа травма ... само 3-4 шева на крака, нищо особено ... но като видях лицето на мама, когато видя раната, страхуваше се повече от мен ... кой знае колко съм й забавила пулса ...

Иска ми се да не бях толкова мързелива и да си вършех нещата както трябва, ама пак ... такава съм си, опитвам се да се поправя, не съм единствена.

И това лято също ми се иска да не ми се беше случвало. Беше ужасно, тъжно в края и пропиляно. Но пък го изпращам подобаващо, както го посрещнах:

Bye bye, summer.

Вторник и това, което искам да не ми се беше случвало

Мис Понеделник е права, всяко едно изживяване, независимо добро или лошо, допринася за това какъв човек си. Така редица от кофти случки може да те направи свестен, състрадателен или смел човек. А живот изпълнен с всичко, идващо лесно и безпроблемно, може да те превърне в самонадеян идиот.
Затова ако се откажеш от някакво изживяване, се отказваш един вид от част от теб.
Но, за да проработи този пост и да мога да напиша поне едно нещо, което искам да изтрия без да мисля за последиците за осакатената ми личност или живота ми в алтернативната реалност, в която това не се беше случвало, ще избягам от отговорност и ще кажа, че не са важни последствията, а самите случки.
След като казах това, нека започнем.
Искам да не ми се бяха случвали хилядите скандали с баща ми през целия ми живот.
Иска ми се 12ти клас да не беше толкова ужасен, тогава много съжалявах, че съм влязла в моята паралелка и много страдах.
Виена. Страх ме е да си помисля какво може да се случи ако изтрия последните 3 (и заедно с 12ти клас -4) години от живота ми. Но напоследък, а и от началото всъщност...съжалявам, че съм заминала за Виена. Може би чужбина не е проблем, може би просто Австрия е грешната държава. И в същото време тук срещнах една от най-добрите си приятелки и ми е трудно да жертвам това. Искам да не ми се бяха случвали толкова много неща тук.
По принцип винаги съм се старала да не съжалявам за нищо. Каквото и да е станало, то си е в миналото и заради него настоящето е такова, каквото е. От 12ти клас насам обаче почнах да съжалявам за някакви неща. И като си помисля от тогава не съм била особено щастлива.
За по-малки неща.. Иска ми се 2009 на концерта на Fall Out Boy да не си бях взимала айпода или да си бях оставила чантата на гардероб или да се бях постарала да я държа повече, така че да не го загубя безвъзвратно, заедно с личната ми карта.
Иска ми се преди няколко месеца, да не бях позволявала да ми откраднат телефона, защото беше абсолютно възможно, ако бях реагирала по добре.
Иска ми се да не бях правила доста неща, с които съм наранявала приятели.
Иска ми се да не бях изпускала някои шансове.
Иска ми се да не бях правила някои прибързани неща.
Иска ми се да не си бях забравяла всичко, което съм учила, по време на няколко презентации в училище.
Иска ми се на много места да бях рагирала и да се бях справила с неща другояче...

Та...ясно, че всички с лекота бихме се лишили от лошите неща, които са ни се случвали. А в случай, в който нещо хубаво ни се е случило, но то води до доста гадни неща, може ли да се лишим от доброто, заради лошото?

Да, понякога ми се иска хич да не бях срещала него.

Понеделник и това, което искам да не ми се беше случвало

Хелоу!

Тази седмица е една от онези, в която имаме обща тема, а именно: „Какво искам да не ми се беше случвало”.

Обмислям какво да напиша по темата, но наистина малко са нещата, които да искам да не ми се бяха случвали, защото ако не бяха, то самата аз нямаше да се поуча от грешките си. Само на 16 и все мога ги да поправя тези неща. Пък и от друга страна те (важна) са част от развитието ми. Но ще си напъна мозък, ще измисля.

Преди 3 години и няколко месеца направих едно нещо. Сложих спирт в полугоряща печка. Изрично ми беше казано да не го правя, но разбира се, аз трябваше да проверя (по принцип палехме печката (котела) със спирт и бля-бля). Разминах се с най-най-най-лекото възможно – изгорени наполовина вежди, мигли, бебешки коси, тотална липса на косми в носа и съвсем леки изгаряния на отделни части на кожата. Да, сега е забавно, имам какво да разкажа, но съжалявам, че това се случи, защото сега имам лек страх от огъня. Смисъл, замислям се (в лошия смисъл) какви неща биха се случили като паля газовия котлон със запалка, когато паля въпросната печка (котел), замислям се за огъня като цяло. Вярно е, че е хубаво да се замисля човек, че не е хубаво да си играеш с огъня, но на мен ми действа като спънка, лоша спънка. Можех да се развия и без тази ми история.

Не искам да си бях позволявала да се отпусна, след като спрях да играя баскетбол – все още не мога да се справя, колкото и да не искам да го обявявам публично, с няколкото качени килограми от тогава. Макар че има вероятност най-накрая да стана сериозна и да се справя.

Щеше да е хубаво, ако мама нямаше тези проблеми със ставите на колената. Да, това не е мой проблем, но е толкова близо до мен, че… Наистина искам да не беше заболяла. Това подкопава. Подкопава много… защото… Защото ако мама не е добре, цялата сложна конструкция, върху която семейството ми се държи може да падне. От доста време насам постоянно стискам палци тя да се оправи и… абе не искам да обяснявам да не взема да играя срещу късмета.

*малка пауза за як блог в Tumblr*

Искам ми се паралелката ми да нямаше профил физика, защото жестоко мразя физиката, а нямах друг избор. Не е толкова важен факт, но 3 часа на седмица с предмета, който по някакъв странен начин не може да достигне до мозъка ми…

Иска ми се никога да не бях срещала някои хора and stuff.

Всъщност това е всичко, което се сещам по тази тема сега. Пък и говоря с кака ми, която е на майната си, в Америка, и е супер яко да я чуя. Но тя ме и разконцентрира, затова чао!