Показват се публикациите с етикет архив. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет архив. Показване на всички публикации

понеделник, 26 март 2012 г.

Месец и половина


Всъщност месец и половина от лятото на 2013.
Напоследък започнах да поемам много неща върху себе си. Неща, които искам да направя и доста други, които са ми задължение. И краят им няма да се види до средата на Юли 2013. Преди малко стоях в стаята си и уморена от поредната тема по химия, която трябва да науча, се замислих за тази свобода от месец и половина. Към средата на Юли всичко ще е минало: кандидатстудентски изпити по биология и химия (заедно с ежеседмичните уроци по химия), матурата по БЕЛ и английски, няма да има допълнително Класната, Вълкова или Джантова да ме занимават с неща за техните часове, които не са свързани с никои от изпитите и матурите ми, няма да има Евгения Пенчева, която изведнъж сама да си реши аз да ѝ организирам някое шоу, или пък Ученическия съвет, за който да върша още работа, или Димитров, който ще ме помоли да напиша нещо за училищния вестник. Да не говоря, че всичките олелии, които сега ми предстоят покрай завършването с всичките балове, изпращания, подаръци, рокли и прочее, знаете за какво говоря. Ще се е минала и щуротията да стана на 18 и аз последна. Брат ми и кака ми и те тъкмо ще поемат по пътя на реалния си живот. Давам си надежди, че до средата на Юли 2013 може и да съм направила нещо, с което да съм подобрила външния си вид. И още дребнави неща. Ще са минали. *отдъх*
Но не, че искам да минат де. Просто искам сега да си открадна малко от този месец и половина на свобода. Защото съм малко подтисната с всичко това, което се очаква от мен. А често искам просто да се изгубя за няколко дни в някоя книга, в нов сериал, да пиша собствената ми книга или дори само да изляза. А не мога, защото все трябва да съм концентрирана и  сериозно. Обикновено като дойдеше пролет все нещо чиърфул щях да направя, но сега дори не ми се пее. Което е тъжно. Става ми тъжно за всичкото слънце, което вече пропускам, поради учене. И за простата свобода да изляза без притеснения.
Някакво, не искам следващата година и нещо да мина бързо, но искам за малко я прескоча и да се върна пак тук. Вероятно знаете как се чувствам.

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Dude, NO EDGE!!!


Здрастиииииии! Как сиииииииии!!!
Не съм писала тук от седмици. Затова си казах, че е време. Пък и искам да поопиша какво се е случвало напоследък.
Значи, от вчера сутринта ми е много добре. Времето се отпусна и първите знаци на пролетта се показват. Юпиииии!!! Това ми повдига настроението. Пък и тея твърде дълго ниски температури ми такова таковата… Така де, изстудиха ме. Вкъщи никога не е било много топло (което е добре от една страна) и този факт никога не ми е бил проблем, но факта, че последният месец се движих из коридорите на „палата” ми като клошар, ми дойде много. И докато вчера си пекох лицето на слънце, че пак кожата ми е станала на призрак, и слушах капките от снега, установих, че света отново ми харесва. Обичала съм пролетта много. Тя е като мекото легло на баба, след като съм отишла и съм се върнала пеша до язовира (забравих колко километра беше това, но има много хълмове!).
Първо, вече не съм в моята стая. Да де, това ще да е за малко. Сега си живуркам в пребоядисаната, вече розова стая на кака ми, която сега е ужасно приветлива. Бледо розовото (преди беше отровно червено... Неописуем цвят.), повечето светлина и по-хубавото време я правят много красива. И ми е по-добре. Сякаш с преместването си в тази стая започнах някаква промяна. И също, по случай преместването си в другата стая и ремонта си направих сбогуващо клипче за моята стая, но трябва да го обработя преди да го покажа на света.
Второ, тръгнах на частни уроци по химия при учителката, за която вече съм писала. Естествено, както очаквах, чак сега, когато вече съм на уроци, се захванах сериозно с ученето. Особено времето между първите ми два урока (тогава 4 дена) си таковах таковата. На риъл, не бях учила толкова усилено. Сега го давам малко по-неглиже, но пак все уча, уж. Тези уроци създадоха толкова емоции  в мен, че мие е трудно да ги опиша. Затова, ще използвам доброто старо: аджхгдгдгътуфгф!!! Най-особеното беше, чувството когато разбрах основите на химията, които са fucking физични! Брат! Мега якото е! И точно заради тези уроци всяка сряда след даскало съм на Търново (50 км разстояние) и тати ме кара като принцеса с колата. И това е защото автобусите са fucking смотани. Но ми е добре. Това, че уча ме кара да се чувствам завършена по някакъв weird начин. Лошото е, че станах твърде сериозна в тоя живот, но знам, че с оправянето на времето и аз ще се оправя.
Окей, чао!

Едит: Бай дъ уей, много ми е забавно да слагам абсолютно несвързани заглавия. Съжалявам ако някои се е прелъстил да прочете всичко това, защото е търсил някакви ъгли.

вторник, 31 януари 2012 г.

понеделник, 30 януари 2012 г.

Тая па! Пак се е размисила!

                 Искам да поговоря малко повече за Doctor Who. Не мислех да ви занимавам с това, но преди малко е сетих една от причините, поради които обожавам шоуто. От малка съм си мечтателка или си съчинявам разни небивалици. Има разни неща, които още оттогава са в главата ми и искам да се сбъднат, като това да се телепортирам на далечни места, да опознавам въпросните места, да открия магията им. Май мама ми е чела твърде много приказки. Но все пак,  нещата така се развиха, че попаднах на много истории отварящи въображението и прочее... И стигнах до Doctor Who. Обичам този сериал, защото ми дарява чиста свобода (да де, и заради други работи го обичам, но сега се концентрирам върху свободата). Тази свобода, при която оставяш всички, преживяваш различни приключения, пътуваш далече и накрая не нараняваш с решенията си никой от близките си (освен себе си, разбира се). Откакто започна да гледам сериал, вече повече от година, започнах да мечтая за свободата на TARDIS-а. Често ми се случва, докато гледам или чета National Geographic, да изгарям от желание да отскокна до показаното или описаното място и време. Да опозная. Много искам. Последно днес хванах по главния ТВ канал на NG за Амазонка и горите покрай реката... Иска ми се да можех да отскоча до там, точно сега. Да докосна големите кори на дърветата, да чуя звуците на животните там да усетя острата миризма на вода и зелено, да изкачвам и слизам по хълмовете... Или пък когато чета за някой автор или събитие, да прескоча и до него. Искам и това. Например да се запозная с младата Роулинг и прочета тийнеджърските ѝ съчинения, да видя работата на Менделеев по периодичната система, да се разходя из Версайския дворец с някоя херцогиня, или пък защо не да не станем приятелки със Сократ. Писна ми само да слушам колко велик бил той в часа по Философия. Та, за това кратко любовно описания към сериал май исках да ви пиша днес. За свободата на въображението, а с него и на тялото. Ей така. Щрак. Ала вместо да пътувам през времето и пространството, аз си стоя в стаята, пия си кафе и пиша по здрачаване, за да изпробвам копчетата на един лаптоп, който е за малко в ръцете ми.
              Също така, следващата събота тръгвам на частни уроци по химия и то чак в Търново, което е на 40-50 км от Севлиево. Вълнувам се доста, "Бетинини вълнения". Това означава, че нещата вече са наистина сериозни с моето учене за прием в университет, пък и не искам да изляза едно глупаво момиче пред учителката ми, за която вече преди няколко месеца споменах. Затова след малко ще се мъча да не заспя и да понауча нещо. Ала май кафето ми е слабо.
               Вълнувам се и за АКТА, но сякаш не достатъчно, съжалявам, за което. Просто напоследък в главата ми е: "ХИМИЯ!!!!... О, неее, искам да погледам още малко How I Met Your Mother, а защо не пък да допрочета за втори път книгите на Хари Потър... Неее, я по-добре да попиша книгата си, че искам да напредна. Искам вече да покажа на света шедьовъра си... Но пък от друга страна - ХИМИЯ!!! Трябва да назубря две теми до събота! Оооо, ама не и това... Сценария за шоуто за свети Валентин изобщо не е направен и никой не се захваща. Пак ли аз трябва?!?!?! Ала това ще го отложа, трябва да си довърша нещата за сертификата по информационни. И СЪЩО ТАКА ХИМИЯ!!!" и т.н. И от тея всичките мисли ми става нещо. Затова и сега ще ходя. Химия. Трябва да уча малко днес. 

П.С.: Вече съм стара.

вторник, 10 януари 2012 г.

Ядосвам се когато някой оплюе нещо, което харесвам, дори без да го е разбрал и видял и чул. 
По принцип приемам лично, когато някой оте*е нещо, което харесвам, а ако няма и хубава аргументация и причини направо искам да му забия ограничената глава в някоя стена. 
Това не е много хубаво, защото хората са си тъпи и винаги ще са такива, а пък аз трябва да си щадя нервите. 


Дори не съжалявам за този пост, защото си е така. Не толерирам глупост. 

понеделник, 9 януари 2012 г.

Така, бързо.

Добър вечер!
Какво мога да кажа. Не много, защото искам да продължа с гледането на How I Met Your Mother, който сериал най-накрая продължих да гледам.
Петък е 13 и е хубав ден xD.
Също почнах пак даскало и първият ми час днес беше много труден. Иначе беше хубава ваканция. Като изключа, разбира се, лошите ми моменти от началото на годината, но то не може без тях. Какво да направя... Лесно се стъжнявам, когато стоя сама и се правя, че уча.
И химията е гадна.
Окей, аз наистина трябва да ходя да гледам, защото ми е интересно.
И който реши, че може да долети до вкъщи, ще му дам прегръдка.
Хайде, чао!

понеделник, 2 януари 2012 г.

Хелоу, 2012!!!

Честита Нова Година! Благо и стоплящо сърцето е когато ни пожелават най-красивите неща. Всички ги обичаме, затова са се превърнали в клишета. Но днес, на този втори януари, аз ще ви пожелая и добро и лошо да видите през 2012, защото само така можем реално да преценим кога сме щастливи. Желая ви всичките новогодишни късмети от баницата и много прекрасни моменти, но и от сърце ви желая малко сълзи, малко умора, малко и тежест на сърцето, защото така ще почувствате, че сте живи. Да, това е, желая ви през 2012 да се чувствате живи и винаги да има какво да ви стопли! И не забравяйте да сте прекрасни!

понеделник, 26 декември 2011 г.

С МНОГО ХАБЕР!


Добър вечер и ВЕСЕЛА КОЛЕДА с много ХАБЕР!
OH, YEAH!
Аз си прекарах много хубаво. Брата и сестрата си дойдоха и няколко дни преди това ми стана празнично, защото когато те си дойдат, винаги е празник. След това празниците бяха красиви, защото се носих по вълната. Следващите дни също се очертават да са хубави. За Коледа получих точно това, което исках – бельо, чорапи и МНОГО шоколад. Ядох и много мандарини, които са неизменен аромат от Коледата ми. Също имах бой със сняг с тати – класика за този ден.
Забавно е, че започнах 2011 с гледане на два филма. По принцип съм много зле с филмите (наистина!), но тази година както ми тръгна, така и ми продължи... горе-долу. Изгледах Doctor Who, Torchwood, Secret Diary Of A Call Girl, The Adventures Of Sarah Jane, Skins, Misfits и започнах How I Met Your Mother, което е наистина много за моя милост. Никога преди не бях гледала сериали така. Макар че всичките гледания на Doctor Who могат да ми се броят за около 3 сериала... сериозно. Сега планувам още някой да почвам. Филми не съм гледала толкова много, но както казах във форума, за 24 часа изгледах три филма, което отново си е доста за мен. Изгледах и някои други филми през годината и съм си гордичка. И книги четох. И напоследък моята ми книга започна да се оформя. И си учих темите по биология – до нова година ще свърша и 9 клас, което означава, че по веднъж съм минала 8 и 9 клас, което е добре. И прекарах много хубаво време с приятелите ми. Всъщност стойте! За приятелите ми трябва нов абзац!
Готово. О, колко хубаво време изкарах с приятелите. Луди вечери в Яунау, Симона, Дидка и в началото на година и у дома. Или лудите вечери, когато избягвах от вкъщи, за да отида на някъде.  Или другите луди вечери, където сме се събирали на по пиене. Или пък двете ми красиви тЕрас партИта, на моята голяма тераса, които всъщност бяха свирене на китара от Яунау и Нура, и пиене на кафета и сокчета, и снимки, и смях, и игране със заека ми (пъ-зъ за тези, които ще разберат „Бетути, ще ти гризне ЧОРАПА!!!”) и още такива неща. Или пък тихите вечери прекарани във Фреш, или под небето, или направо навсякъде. Дори ме научиха да играя белот! Да не говоря пък за прекрасните дни в училище. Напоследък започнах много да обичам училището, защото хората, които имам там са прекрасни.
Тази година беше прекрасна. Трудно ще ми е да си спомня всичко, защото когато сме се чувствали най-добре, тогава най-трудно запомняме. Всъщност, не знам как от обзор на Коледата ми се прехвърлих на обзор на годината, но ми е добре.
Имам и Tumblr от тази година и много се смях там.
И се чувствам добре. Аз съм щастлив човек. До следващата година!

ПС: Ако някой не е разбрал все още, хабер е новата ми любима дума, защото е много красива. Не съм сигурна какво точно означава, но я слагам навсякъде, защото е хубава.

събота, 24 декември 2011 г.

Празнично.

Не съм почитател на Коледа и Нова Година. Твърде ми е комерсализирано - подаръците, пиенето, яденето. Днес имах очакването да прекарам Бъдни Вечер със семейството си, но уви не стана. За пореден път се разочаровах. Въпреки това Ви пожелавам весели коледни и новогодишни празници. да сте живи, здрави и много усмихнати!

сряда, 14 декември 2011 г.

всъщност не бях права миналия вторник.
the world doesn't make any sense.
fuck it.
do whatever you like.

събота, 10 декември 2011 г.

8.12.2011.

Прясно завърнала се от 8-ми декември. Всъщност не точно, но настроението още ме държи. Четвърта година студентски живот(надявам се не и последна) и това беше най-хубавият 8-ми декември.
Първите две години се събирах с колегите в София. Скука. Еднообразие. Ресторант и после дискотека. И повечето от тях обичат чалга..има ли нужда да казвам, че това за мен си беше мъчение. И поради нежеланието ми да бъда обречена на мъка се цепеш от "екипа".
Трета на вилата с приятели. Две вечери, камина, музика, вино. Идилия..но като всичко друго и това не мина без гафове.
Тази година в Търново. Прекрасно градче. Нямах много възможността да го разгледам, но определено ще отида отново. Запознах се с интересни хора. Нямаше чалга. Бяха сготвили хубаво ядене. Студентски празник какво да се прави. Лошото само беше, че се предадох твърде рано на съня. Бях изморена, но ми хареса. Видях хора, които не бях виждала отдавна. Забавлявах се, не мислех (нещо, което рядко ми се случва). 8.12.2011г. от теб останах наистина доволна. (:

понеделник, 5 декември 2011 г.

...


Нима мога да говоря за друго освен за убийството в Севлиево, за което е виновен и един мой съученик? Не мисля. Но не ми се говори затова. Знам само, че колкото и глупаво да ви звучи на вас, които не сте в тази ситуация, то аз продължавам да го подкрепям.




Ето малко Odd Crew, защото се радвам на новия им клип:
 

вторник, 29 ноември 2011 г.

Обществото се разпада, а хората търсят само с какво да се занимават, за да не трябва да мислят. Изграждат си фантастични светове и не ги напускат.
Губят си времето и чакат да умрат, за да се спасят от проблемите си, вместо да изразходват цялата си енергия за да се борят за по-добър свят.
Въпросът не е в това дали ти ще можеш да промениш нещо, въпросът е дали ще се опиташ.
Това, че никой няма да те чуе, не е причина да мълчиш, нали...

събота, 26 ноември 2011 г.

Нашата Болест.

Сещам се само за една дума. И с нея в комплект различни синоними и допълнения..
Безредица.
Анархия.
Какoфония.
Бъркотия.
И така е всеки божи ден. Събуждам се и първото нещо, което усещам е страх..страх от неизвестното. Страх от това, че нямам планове. Живея чужд живот. Действам, чуствам и говоря неща, които всъщност не са продукт на моето мислене, а на чуждото съзнание.
Планове...Ах, как мразя тази дума. От тяхната липсва чувствам и анархията. Как очакват останалите да знам какво да правя с живота си, като не го чувствам като мой собствен...?
Планове...Ах, как мразя тази дума. Непрекъснато се променят...ей така..за секунда, минута, стотна.
Чувствам се като малко дете, което е длъжно да си играе на възрастен. Да създаде семейство...да намери „печелившата” професия...да плаща данъците си..да се подготвя бавно, но сигурно за онзи край, от който всички се боим..
Планове..Ах, как мразя тази дума. Ах, как искам да ги имам, но преди това да опозная себе си...да се науча да бъда себе си.
Искам да избягам от заложената матрица. Чувствам се като животно в клетка. Няма изход, няма бягство.
Чувствам се като птичка, чиито криле са били брутално срязани от обществото. Нямам криле...не мога да полетя, а така го искам...
Искам да се науча да обичам. Истински. Неподправено. Без страх от бъдещето.
Искам да знам какво искам. Да правя онова, което ме вълнува, а не това което се очаква.
Искам да действам. Толкова много са нешата, които искам да направя..но няма време... Искам да върша неща без да бъда укорявана...без да се чувствам виновна, че се боря за онова, което смятам, че заслужавам.
Искам да бъда щастлива. Без обещания. Без очаквания. Без разочарования.
Искам да бъда всичко онова, което съзнанието ми така ясно проектира.
Искам да бъда свободна.
Искам да мога.
Да знам.
Просто искам.

понеделник, 21 ноември 2011 г.

Everything Is Fine

Помните ли депресарския, оплакващ се мой пост от миналата седмица? Дам, и аз не го помня много добре вече. След като го написах, прекарах една нощ, в която правих презентацията ми по английски (за която така сочно се оплаквах тогава), заспах в пет часа и станах в седем за да може да отида на училище. Имах ужасен ден. Дори не си представих презентацията и ще я представям чак утре. В този ден беше трудно да издържа, докато се прибера в къщи. Прибирането всъщност беше най-трудното. Беше ми студено, гладно, супер уморено и на всичкото отгоре ми се ходеше на тоалетна. Докато се докопам до вкъщи напсувах много коли и хора, които срещнах, само защото се чувствах гадно. После легнах да спя. Веднага. Беше красиво. Легло с много и то големи завивки. Възглавница. Къщна топлина. Скоро оправените ми стени на стаята ме гледаха добродушно. И слушах Adele. Беше идеално. Трудно е да опиша, колко беше хубаво. И знаете ли какво осъзнах тогава, през този вторник? Беше толкова просто. Беше ясно...


Наистина. Всичко беше наред. Всичко Е наред. Няма за какво да се притеснявам. Изобщо! Оттогава просто не обръщам излишно внимание на нещата. Все пак всичко се нарежда от самосебе си. Не му е нужно да му се притеснявам. И сега не се притеснявам. Имам да пиша есе по английски (дап, поредната работа по английски). За утре е. Наближава десет часа. Не съм го почнала. Но не се притеснявам. Така е по-лесно и по-приятно. В крайна сметка всичко ще се оправи и нареди. И всичко е наред. Ще си слушам класическа музика и ще хвана след малко вдъхновението си. Класическата музика наистина помага за релакс.
Добре съм!
За информацията, песента беше тази:


вторник, 15 ноември 2011 г.

I'm just a sweet transvestite

Попаднах във мюзикъл фаза, след като на Хелоуин гледахме Роки хорър с колеги. Беше страхотно. Винаги съм подозирала, че обичам мюзикъли, но сега вече съм убедена.
Ще наваксвам с тях, засега мога да кажа, че Юън Макгрегър и умопомрачително секси и пее като ангел в Мулен Руж.
И
LETS DO THE TIME WARP AGAIN!

понеделник, 14 ноември 2011 г.

Mental Breakdown

Какво да ви кажа? Имам ужасни последни дни и вече дори ми писна да казвам колко са ужасни. Е, все пак отново ще досаждам със себе си. Сега ми в гадно и ще мрънкам, защото така поне ще махна малко от психическата си тежест. Всъщност от седмица насам не мога да си изкарам добре за ден. За това е виновно, първо, времето, защото е еднообразно и студено. Не, че имам нещо против студеното време, но по принцип то има репутацията да сваля производството на хормона на щастието, пък и ми писна да ми е студено. Само вчера, неделя, когато си отидох на село се почувствах добре стоплена  до на баба печката. А иначе в даскало е студ, вкъщи не е кой знае колко по-добре (поне не става течение и съм се облякла по-сериозно), а аз все още не съм си купила топли кецове за студено време, защото нямам пари. Чакам да ми дадат двете стипендии плюс още малко пари от други източници за да мога най-накрая да си купя кецове, да отида на Търново с Яунау и да посети и кака ми в Свищов, където тя учи. В крайна сметка пак ще си остана бедна ученичка (както съм от сряда с 37 стотинки, от които 17 на по жълто), но поне ще съм си разведрила малко живота за разлика от сега.
От друга страна са ми гадни последните дни, защото се заех да върша твърде много неща. Знаете онзи момент, когато си казвате „Мога да направя всичко. Дай ми още малко работа, ще се справя.”, но задачите безусетно се трупат и трупат, докато започнете да ставате с час по-рано за да се оправите (не, че и в следобедите не може да си вършите работата, но сте твърде уморени). В момента (сериозно се извинявам на всички, на които вече съм мрънкала за всичко това, наистина) имам да подготвям сценарии за Коледното шоу в даскало (т.е. трябва да измислям поне две сцени), трябва да правя презентация за друго шоу за даскало (свързано е със СПИН-а), като междувременно трябва да викам на почти всички останали за да си свършат и те ангажиментите към това шоу, точно в този момент трябва да правя и презентация по английски, която ще представям утре пред целия клас, а информацията, която ми е нужна за нея в нета е почти никаква, всеки един  почивен ден зубря темите си по биология за кандидатстудентските изпити, по английски всеки ден се мъча да разсъждавам и вкъщи и в училище по глупавите теми, зададени в учебника, и се отчайвам, че не мога да се справя, по около 4-5 предмета трябва да ме изпитат и това само ми придава допълнително психично напрежение и други дребнави неща, като факта, че зъбите пак ме болят. Трупам и психично напрежение и от майка ми, която ми повтаря всеки ден да „Учи!” и не ми е почти позволено да напускам пределите на дома, защото трябва да уча по биология или за даскало, „оптимистичният” ми брат ми мрънка по-телефона колко трудно ще ми става нататък живота и трябва да се примиря с положението си, постоянното ми втълпяване, че нещо не съм свършила както трябва, постоянното ми сериозно слушане в училище за да не пропусна нещо, за което може да ме изпитат, а все пак се боря за добър успех, постоянният студ, за който вече споменах, непрекъснатият шум в училище, който не знам как издържам понякога и още доста дребнички неща. До преди два дена се тревожих, че не мога от две – три седмици да си оправя стените на стаята и че не можех да си прочета тъничката книга, но тях поне ги свърших.
Това е моят живот. Извинете, пак, че ви досаждах с него. Не мога да държа в себе си неща, а когато ми стане тежко (най-вече тежко за продължително време), имам нужда да го излее нанякъде, та дори и по няколко пъти. Просто искам да се посмея, сериозно. Искам да говоря с хората и да се смея. Обичам да се смея, а когато не го правя се превръщам в мрънкало и досаден човек. Мускулите на лицето ми започнаха да се отпускат. Днес след обяд ми беше странно, когато се усмихнах на не-помня-вече-какво. Беше... беше weird. Имам една бележка отпреди месец, която гласи „Ауе, човек,чувствам се добре!”, а сега съм просто „Мамка му!”... „Мамка му!”... „МАМКА МУ!”
Поне кака ми каза нещо мъдро по телефона, когато се бях разревала от отчаяние, че не мога да се справя: „Бети, хората плачат за това, че нямат какво да правят, пък ти тука се притесняваш, защото имаш твърде много. Виж ни нас (тя и две нейни приятелки)! По цял ден не ходим на училище (тя нарича така университета си) и си лакираме ноктите по пижами. Няма за какво да плачеш!”.
Окей, изтръпна ми кракът. Чао.

събота, 12 ноември 2011 г.

Плаче

Сърцето ми днес нададе вой. Чувства се предадено. Иска да плаче. Чувства се самотно. Писна му да слуша съвети, които са безполезни, просто защото другите не знаят какво чувства. Плаче. Иска да върне времето назад. Да забрави хора, чувства, спомени. Да се промени. Иска да пренапише историята. Плаче. Не може да бие, защото все едно нещо му пречи. Плаче. Крещи от болка. Иска да избяга надалеч. Плаче, чувства се виновно. Плаче. Чувства се предадено. Плаче.

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Завършен момент


Трети час. Топло е. Всички са приятно тихи, а учителят наглежда шестимата ученици, които изпитва писмено. Затова съм спокойна и разтоварена, няма напрежение. Навън е бяло от мъглата и от време на време златни листа падат от липите. Стаята е скоро превърната в приятен кабинет по история и по прозорците има рисунки. Ушите ми са леко приглъхнали и така чувам тишината по-особено. Чувствам се страхотно, непритеснена, непритисната, защитена, чувствам се себе си, щастлива съм.
Този момент трая за кратко, не повече от 20 минути. Беше днес. Чувствах се онзи човек, който обичам да съм. Бях въодушевена. Беше красив момент във всеки един аспект. Затова трая кратко.
Напоследък трудно намирам такива минути дори във въображението си. Един толкова завършен момент. Винаги ще намеря за какво да се притеснявам или ще мисля за несъвършенствата, или ще съм уморена. Дори през уикенда не мога да се отпусна напълно, а ето дойде днес такъв миг… <33

Сега малко секси Мат Смит: