Изкуството да обичаш себе си.

Мазохизъм. На кой не му е известна тази дума? Всъщност аз знам поне за няколко вида. Физически. Психически. Сексуален. Ако се сещате за други, моля, добавете в коментарите. Та мазохизма...кой не го е изпитвал под една или друга форма? Мисля, че няма такъв човек.  Може да греша, но и мазохизмът, както всичко в тоя живот може да се раздели на "добър" и "лош". "Добър" е този, който си причиняваш АБСОЛЮТНО доброволно и харесваш усещането, а лошият е този, който знаеш, че ти вреди, но продължаваш да си го причиняваш. Болката не е приятна, а носи само и единствено душевен дискомфорт. Аз съм изпитвала и двата вида, но не знам това до колко е за гордост. Всъщност, поне чрез "добрия" си мазохизъм" разбрах изкуството...изкуството на това да обичам себе си. И мисля да ви "разкрия" до какви изводи стигнах. Всъщност, преди да обясня, може би трябва да кажа, че според мен мазохизмът е като "декларация" към самия теб, че не обичаш нещо в себе си, или теб самия. Може да греша, не претендирам, че разбирам и знам всичко, просто Ви представям своите собствени виждания. Та...всички казваме, че се обичаме, нали така? Но ако се обичахме щяхме ли да си причиняваме непрекъснато болка? Щяхме ли всеки ден да ставаме намусени и да не оценяваме, че имаме още един ден за живот. Всъщност да обичаш себе си за мен (вече) значи:

1. Да се наслаждавам на всеки миг, защото утре може да ме няма. Животът е кратък, за да го пропиляваме във вайкания и сълзи.

2. Усмивката е важна. Ендорфини, добро настроение...абе ползи много.

3. Да живееш по своите собствени правила. Това, че хората се опитват да играят "ролята" ан съдии не трябва да ти дреме. Сам Гарфийлд е казал: "Това е моят свят, вие само съществувате в него".

4. Да не съжаляваш за хора, които не им пука за теб. Това, че са психично болни и те търсят, когато хората около тях не им вдигат самочувствието си е чисто ТЕХЕН проблем.

5. Незабравими неща НЯМА. Ако помниш нещо твърде е дълго е, защото не искаш да си щастлив. Мазохизъм, който ти е чисто излишен. 

6. Всичко е временно. Няма нищо непоправимо. Свикни с тази идея и живей, както трябва.

7. Животът ти НЕ Е интернет. Нима не помниш (или децата на 90-те) колко беше яко да си играем пред блока, да гi няма мобилните телефони. Sега техниката ни убива. Изживяването да караш 2 часа колело и да си сред природата НЕ МОЖЕ да се сравни с кисненето във ФБ. Ако искаш да си зомби, значи не оценяваш красотата на живота и си поредния "зарибен" мозък.

Аз лично се отказвам от вайкането, тръшкането. Повече работа с хора, който не искат вниманието ми няма. Искам да направя всичко, което ми се върти в главата, защото един ден ще бъде късно. Както е казал Марк Твен:„След двадесет години повече ще съжалявате за нещата, които не сте направили, отколкото за нещата, които сте направили…“

This Is War

   Извинявам се за миналия петъчен пропуск, но блогър отказваше да ми даде да се логна, така че .. нямаше шанс да пиша. За това пък съм виподготвила един .. интересен пост.

   Някога чувствали ли сте се недостойни, повредени, жалки или просто грешно устроени за този свят. Аз постоянно се чувствам така. Постоянно си мисля, че нещо не ми е наред, че съм повредена и не мога да обичам, че съм остатък от човек, а не истински, живеещ за момента (почти) 20 годишен студент; или пък, че не заслужавам любов, приятелство или успехи, просто не пасвам на света, не съм от този свят. Сякаш някоя по-върховна сила реди пъзел, но при предишното редене е пъхнала по погрешка парченце от друг пъзел в кутията - мен. Но аз не принадлежа там, това не е моята кутя, не е моето място, тук никога няма да пасна, никога няма да съм себе си. Единственото което искам е да се прибера в моята кутя, в моя свят, където нещата са правилни и разбираеми, където всичко има смисъл, където принадлежа. Знам, че сте се чувствали така и предполагам доста често. 

   Тогава в действителност ние, всички тези парчета, не на своето място, пуснати в чужд пъзел, а не в нашия си, може би ще надделеем, може би някой ден ще се окаже, че вече те са в нашата кутия, а не ние в тяхната? А може би и сега е така? Но как да разберем, как да знаем, че ние не сме малцинството, че нашият пъзел не е толкова повреден и парченцата му не са толкова загубени, колкото си мислим, че са. Истината е, че не можем. Едиственото, което можем да направим е да вярваме. Също като вярвата в Бог. Тя е сляпа, няма доказателства, но в сърцето си вярваш, че е така. По същия начин, ако вярваме, ако сме убедени, че нашият пъзел ще се сглоби някой ден, съвсем скоро, то той най-вероятно найстина ще го направи. 

    За момента обаче ние си оставаме парченца лутащи се  из кутиите, търсещи своето място, принадлежащи на друг пъзел. 

йоги, моги, джакузита, макузита

Хора, ходете на йога! 

Преди малко.. не, всъщност не малко, 'щото ядох след тва.. ъ, да, все едно, бях на йога днеска - т'ва ми беше мисълта. За втори път бях и се чувствам... прекрасно. Смисъл физически, като изключим леката мускулна треска, 'щото бая се напрегнАх. Обаче се чувстваш адски спокоен след йога, адски. Ш видите вие, като стана про и почна да се чекна като кака ви Лекс, която малко вече не влиза във форума де :D Аз от много време се бях надъхала да ходя, ако бях почнала по-рано щеше да е по-добре.. и все пак си струва човек да опита.. не е толкова натоварващо (освен ако не си адски скован) и лично аз не усещам кога минава 1 час. 

И ето ви една рандъм песничка, 'щото не знам кво друго да кажа^^ :

сряда почти четвъртък

значи всички много ме дразнят, мозъка ми не работи, не искам за нищо да пиша
затова поствам една от любимите ми песни на любимата ми група от любимия ми албум.
ай', със здраве.

*разсейв*

Писах миналата седмица за това колко е хубаво да свършиш нещо. От тогава все се опитвам да напиша една курсова работа и се занимавах с какви ли не други глупости, само не с нея. Включително и в момента.
Много подходящо в случая ми дойде новото видео на чарлииссоукууллайк, което препоръчвам на всеки, който в момента има да върши някаква работа и очевидно не я върши.




Човека си го каза, аз нямам какво друго да добавя.

Физическо привличане

Честит нов понеделник, макар че за мен вмомента е неделя. Чувствам се ужасно. Наситина. Май съм се разболяля, ала не мога да преценя дали това е истина, защото не съм се разболявала като хората от месеци, може и от повече от две години. Не мога да дишам, едва гледам и май имам температура… Макар че това, че не мога да гледам се дължи на пиянаската нощ, която имах в събота и минималния сън. Накратко, парцал съм.

Така, свърших с описанието си, сега по същество. Трябва да се концентрирам (макар че едни съседи са надули чалгата и са досадни…)! Всъщност този пост го посвещавам напълно на себе си… и на мъжете. Щях да пиша за друго, ала ще го оставя за другата седмица, защото тази пиянска нощ усетих едно позабравено чувство. По принжип не съм навътре с мъжете или трябва да кажа с момчетата… не знам, тези понятия мъж – момче са ми твърде относителни. Не се чувствам уверена, често не знам какв да кажа пред някое момче, не вярвам, че мога да съблазня някой мъж или изобщо да хвана окото. И не мога да споделям за мъже, не мога и на най-близките си приятелки да говоря с имена за този, който харесвам, защото се чувствам неуверена в тяхното мнение за избора ми или просто се страхувам да посоча… Ей такива. Глупостите на една тийнейджърка. Както споменах вече пиянската ми нощ ми припомни едно позабравено чувство към един…един познат. Чувството не е любов, не е нуждата от нежните думи, а физическото привличане, чистото физическо привличане към него. Този човек започна да ме привлича преди година. Беше трудно да преодолея желанието да го чукам (да, точно такъв език), защото го виждам почти всеки ден и той е така наблизо, а всщност няма да имам нищо повече от взможността да го гледам. А нали знаете хормоните… (тука ще помоля да не ми кажете да му призная какво чувствам защото ще е малко така тъпо да мукажа „Хей, искам да те изчукaм. Съгласен ли си?”, особенно с факта, че не се чувствам уверена в себе си и в тялото си. Пък и изцяло…). Та, бях го преодоляла тоя човечец. Напоследк все още го смятах за ХОТ, ала не е било нищо повече, бях забравила изгарящото чувство да усетя близостта и тялото му… до вчера, до вчерашната ми пиянска нощ.

Алкохолът често разклрива най-съкровените ни желания и ставаме доста отпуснати. Вчера… или по-точно в събота през нощта си оставих ума да се рее и той най-шибано се спря на Него (макар че това си беше логично по редица причини). За първи път усетих колко много исках само да го чукам. Нищо друго. Исках, без да ми пука, да го затворя в една стая и да бъде мой. Мръснишката част от мен се развихри. Исках го както си бяхме пияни в тъмното, исках тялото му, исках… Разбирате. И най-гадното е, че той не би пожелал това. Физическото привличане е еднопосочно в случая. Пък и няма да му призная, че го искам. А и като го виждам с други момичета ми става още по-гадно, че не ще го имам. Ъмм… Май това е най-основното, което исках да споделя – че година по-късно почувствах твърде силното чувство да го чукам отново. Спирам до тук за да не навлизам в мръсни подробности.

Пиша този пост с риск, защото знам, че мис Сряда като го прочете, сигурно веднага ще ме разпита кой е той, ако вече не се е сетила. Ян, просто го искам физически тоя човек, нищо повече. Да не си помислиш нещо или… ъ, да… Все едно. Нека това е всичко от днес. Хайде чао! Аз отивам да спя и да се надявам, че не съм болна. Оххх… Дано да мога да дишам тази нощ, макар че вече започвам и да кашлям и изобщшо състоянмието ми се влошава. Пфъфъфъъфъффъф…………

П.С.: Хахаахах… Почти се оправих.

*Time And Relative Dimension Is Sexy!*