събота, 26 февруари 2011 г.

ЗА БЪЛГАРСКОТО "ПРОИЗВОДСТВО" НА КУЛТУРА

  Дойде събота, а с него моят ред да Ви напиша нещо. Трудно се спрях на някаква тема, (защото по-лесно пиша, когато имам муза, но в момента нещо не ме спохожда). Може би, защото наближава 3-ти март, може би защото бях на театър реших да споделя с Вас моите мисли и разсъждения за българското изкуство и продукция. Сигурна съм, че сте чували следния израз: „Мразя държавата, обичам страната”. Може би споделям това мнение. Няма да Ви говоря за това колко е зле България, как нещата ще се влошават още...Лично за мен все някога те ще се променят, но това е друга тема...Та за българското изкуство..Ходили сте скоро на театър или на кино, за да гледате „Тилт” или някой друг български филм? Ако не сте...определено трябва да „поправите” този пропуск. Чувството да влезеш в кино залата и да знаеш, че вместо субтитри ще чуеш българска реч е направо страхотно. Събужда се в теб целият ти патриотизъм. Може българските филми да не са нивото на американското кино, нашите актьори все още да не могат да се „владеят” напълно пред камера, но има и те какво да покажат на света. Последно време забелязвам, че все повече български филми се снимат и се рекламират по кино салоните. Това трябва да е добро нещо нали? Всички знаем как бюджетите за всичко се съкращават, как актьорската гилдия страда от липса на пари. Хубаво е, че това се забелязва и от аудиторията. „Тилт” и „Мисия Лондон” буквално „счупиха” бокс офисите. Може би ми се струва, че започват да се снимат много неща, защото и по телевизиите пуснаха български сериали. Хубаво е, че българското кино и изкуство продължава да се „бори”, да си търси ниша (макар и чрез комерсализация), защото то може само да даде. Днес театърът беше почти пълен. Смехът се чуваше навсякъде...10 минути аплодимсенти...това трябва да значи нещо нали? Мисля, че да...но какво точно не мога да бъда сигурна. Само знам, че българските актьори имат още много да израстват, но заслужават реализация , както и останалите професии. Българският театър не бива да умира – има какво да ни даде и да ни обогатява във време, когато хората все повече загърбват история, култура и всичко..

петък, 25 февруари 2011 г.

Отново е ПЕТЪК


    И аз като мис Четвъртък имах муза, но днес не. Само дето аз съм лоша и ще я изтезавам (музата де) да поработи малко, стига е мързелувала. 
    Нали знаете тази наскоро нашумяла социална мрежа (наскоро, наскоро, колко да е наскоро, има няма 2 години) наречена Фейсбук? Да. Няма да ви говоря колко е готина, защото според мен е точно обратното. Ще ви говоря за хората там и това колко са безчувствени... Предполагам вие сте информирани какво се случва в Либия поне, ако знаете и за Египет и Нова Зеландия още по-добре, а ако не знаете значи сте от въпросните хора за които ще стане дума след малко. Сещате се за фактически гражданската война там и за репресиите, които Кадафи наложи срещу протестиращите. Това като нещо много сериозно, засягащо голяма част от света, трябва да се знае от всеки уважаващ себе си човек, който приравнява себе си към поне малко интелигентните. Да обаче на младежите във Фейсбук не им пука за това, те са прекалено заети със личните си проблеми - кой профил им е по-добър; къде да се снимат след като родителите им правят ремонт в банята и огледалото е свалено; колко много мразят живота си, защото косата не им изглежда като на някоя кифла от Пайнер или пък защото гаджето им не им е пуснало. Сещате се - проблеми от жизненоважно естество. Не мога да повярвам какви егоисти са. От известно време на сам знам, че всички хора (без изключение) сме егоисти по един или друг начин, но във Фейсбук е направо жалка картинката. 
    За това ви моля - не бъдете като тях, поинтересувайте се какво се случва, подкрепете хората умиращи за свободата си, нещата са сериозни и човешки животи се губят всеки ден. Не бъдете такива егоисти.



четвъртък, 24 февруари 2011 г.

безмузник.

излагам се направо... още е 2рия път, когато трябва да пиша и нямам нищо за казване... е, имам, но нямам желание, вчера се бях намузила обаче. нищо, обещавам другата седмица (:
ето ви за тая вечер нещо... колкото да не е без хич:

Впрочем гледах Tilt днес. Заслужава си определено и не чакайте да го качат в замунда (ако още не са), все ще ви се откъснат от сърцето 10 лв (или колкото ви струват билетите). 

сряда, 23 февруари 2011 г.

и още нещо

Хай, госпожица Сряда е тук.
Аз да се извиня за закъснението, но просто съм погълната от това как света не е наред. Заклевам се, нищо не е както трябва! Света яко се е обърнал наопаки и е побъркал абсолютно всички! И лошото е, че го усещам. Усещам, че нещо не е на мястото си и ме кара да съм странно неспокойна, изнервена и напоследък доста емоционална.
Скоро ми се случи да се разплача от нерви. За първи път, признавам, ми се случи да се разплача от нерви и бяс. И тичах аз по улиците, закъснявайки, и си плача. Плача си, защото хората обичат да прекаляват, нищо че знаят колко много съм им насъбрала. И 'плющи' някакъв отвратителен сняг, хората около мене се крият, колите ме пръскат с кал от локвите, аз си плача ... от нерви. Предпочитам да си плача поради нормалните причини ... или пък да не плача изобщо, а?
Ще препратя към Бетути, защото бяхме заедно на концерта на ODD CREW. Значи, тия момчета нямат равни! Напълно съм сериозна и го имам в предвид! Толкова добра съвременна българска музика ще видиш ... ама през крив макарон! Освен, че са адски музиканти, са и невероятни хора! Хубавото е, че оценяват всеки един от феновете си и правят всичко възможно те да излязат доволни от клуба и да си кажат: "Ей, брато! Т'ва знаеш ли, че беше най-якият гиг, на който съм ходил до сега?" И още по-хубавото е, че успяват да го направят това! Аз, лично, съм ги гледала шест пъти на живо. И всеки път ме изненадват с нещо ... и всеки път звучат невероятно, въпреки дългите изморителни турнета! Просто евала им на момчетата! Каквото и още да кажа няма да е достатъчно!
И последното, което ще кажа.
Поради депресарския ми период 'януари-февруари, очаква се и да продължи', започнах да си търся разни групички, които са .. 'по-така'. Открих първо Katatonia. Страшен doom. Реших, че тоя стил в метъла ми харесва и започнах да тършувам за разни подобни групи ... когато попаднах на Draconian! Няма да казвам нищо повече, просто ще оставя една песен ето тук, долу, за да може, който иска - да чуе.
'Айде, със здраве!

вторник, 22 февруари 2011 г.

Послание

Имам едно послание към хората по света. Вдъхновявам се всеки ден, четейки коментари в youtube например, или в Не!Новините, където статиите са толкова очевидно и забавно абсурдни и поне на 50 места пише, че новините са измислени. Въпреки това винаги се намира някой ограничен идиот, който повече може да храни, отколкото да прочете едно изречение.
Тези хора са слепи и не знам дали мозъкът им е атрофирал или като малки са ги изпускали много, но след първите няколко коментара, на които мога да се посмея, ми става някво тъпо такова. Кофти е не това, че има толкова тъпи хора, ами че тези хора са не само доста голям процент (да не кажа мнозинство), но със своето самочувствие до небето са безумно горди и не биха приели един добър съвет, дори и да се давят в него.
Това са хора, които нямат никакво желание за развитие и в главата си остават на 3 годинки.
Не мога да разбера това яростно защитаване на изостаналото мислене и нахвърляне с пяна на устата на всичко, което го предизвиква. Хора! Предизвикването е хубаво нещо. Като се почувстваш предизвикан, вземи се постарай да се справиш с предизвикателството, а не да кажеш 'това е тъпо' и да отидеш да се забавляваш из дебрите на комерса.
Та, тези хора спират, за жалост, не само себе си, но и умните хора. Мнозинството отритва всеки, който не е като тях. Това не е проблем за умните хора, защото те знаят, че това, което правят, е правилно. Проблемът е, когато тези умни хора погледнат тъпите хора и си кажат 'уау, аз съм умен' и вземат, че и те се възгордеят и спрат да приемат предизвикателства. Тогава и те стават ограничени.

You can only get smarter by playing a smarter opponent са казали хората и много би ми харесало, ако ей така, вие сте този опонент за някой, ако успеете така да го мотивирате да се развива, и в същото време да си имате и вие един по умен опонент, та да не спирате интелектуалния си растеж.

Много думи изговорих, за да стигна до посланието, което исках да кажа.
А то е:

Хора! Не бъдете тъпи.

А и също така, намирам тази сценка за сладка.


понеделник, 21 февруари 2011 г.

Време за доза музика!



Не, че е нужно да го казвам, но все пак започвам с това, че отново е понеделник. А какво от една седмица има в понеделник? Естествено има мен и негова милост Моя пост. Днес е вторият „Понеделник с Betutii” и днес ще говоря за музика защото точно заради нея съществува форума, който обедини мен и останалите шест човека. Също така от този пост нататък преминавам от обръщението Вие на ти, защото така ми харесва.
Още отпреди бях решила, че днес ще говоря за музика и за една от най-слушаната от мен банда Before The Dawn, но впоследствие реших, че ще изчакам да излезе и да изслушам новия им албум. Така ще имам нещо твърдо, което да коментирам, освен факта, че групата е яка. Тоест Before The Dawn ще е една от бъдещите теми, за които ще те накарам да четеш.
Днес главният герой е последният концерт в родния ми град Севлиево на българската група ODD CREW, който се състоя в събота вечерта или по-скоро героят е самата група, която ме вдъхнови. Това беше третият техен концерт, на който стъпих. Забавно е, че на първият концерт ни изгониха от заведението само след втората песен защото „било станало твърде късно”, а ние сме непълнолетни. Сега година и три-четири месеца след това събитие аз и компания (в която да отбележа, че влиза и госпожица Сряда) си изслушахме всички песни и си тръгнахме по наше желание. Това е напредък!
Всъщност почти целият ми музикален живот е изграден върху групите и информацията, които госпожица Сряда ми каза и показа преди години, за което съм много благодарна. ODD CREW е част от тази музикална основа и може би е по-добре да оставя Яуни да коментира съботния концерт, но първо - не знам за какво тя ще пише в нейния ден и второ - искам да изкажа впечатленията си. Сори, Яуни!
Първото впечатление, което групата прави е, че момчетата са наистина човечни и независимо, че музиката им е на високо ниво, те не се възгордяват и се държат силно приятелски. Специално заради нашата компания от непълнолетни те обещаха да почнат концерта на време, а не както обикновено с над час-два закъснение. Да, те не почнаха както беше обявено в 8 часа, но закъсняха само с около половин час, което наистина е постижение за такъв концерт. Второто впечатление, с което можеш да останеш е, че четиримата правят страхотна музика! Както казах преди малко те свирят на високо ниво. Песните им винаги са впити със смисъл. Който и да е техен текст да прегледаш, то можеш да намериш нещо истинско. Тук ще споделя, че най-любимата ми тяхна песен, наречена “Liar” е песента, която следва веднага след заглавието на тази публикация. Ако искаш я изслушай, заслужава си. Трето впечатление е, че самото изпълнение на песните им е изпълнено с чувство и професионализъм. А звука… О, какво може този звук! Друга особеност на бандата е, че винаги успяват да контролират чувствата ти чрез музиката си. Поне мен винаги успяват да докоснат.
На концерта в събота за първи път чух песните от втория им албум “A Bottle Full Of Friends” на живо. Преди това сериозно преслушах албума вкъщи. Нямах търпение да ги чуя на живо за да усетя вибрациите на всеки тон, преминаващ през тялото ми. И беше страхотно! Също през тази вечер си купих албума им и наистина се радвам да го притежавам физически. Това е първият албум, който някога съм си купила, първият, който не съм свалила от Интернет. Нещо, което адски ме радва. Веднага след като се прибрах вкъщи седнах на дивана и разопаковах кутийката с диска. Разгледах го дълбоко. Както знаеш всеки албум е съпроводен с листче където има малко повече информация и/или снимки. На листчето на този албум имаше текстовете на песните и по едно така да се каже писмо от всеки от четиримата от CREW-то. В тях те благодарят на всеки човек, който някога им е помогнал и ги е подкрепил. Беше много мило да прочета всичките тези думи и имена изписани от сърце.
Като цяло ODD CREW е качествена българска група. Те са хора, които заслужават да дадеш пари за да ги чуеш. И аз също съм им благодарна за това, че дойдоха отново в малкия ми роден град. Благодаря им, че правят тази музика и им пожелавам да продължават да свирят с желание, желая им да успяват!  Давайте момчета!
Това е всичко от днешния „Понеделник с Betutii”. Очаквай следващото издание само след седмица и не пропускай да четеш и останалите дни от седмицата. На раздяла ти пожелавам лесно и приятно дишане! =]

неделя, 20 февруари 2011 г.

Неделният човек

Здравейте, аз ще ви досаждам в неделя и искам да ви предупредя, че много мразя да се представям и не се очудвайте на оскъдната информация. Казвам се Милен,но предпочитам да ме наричате Тони (опитвам се да си наложа този псевдоним) и съм на 17 години. Имам регистрации по много сайтове и форуми.Можете да ме срещнете под никове като: Pass[F]^wolf^, Fake BoY, Tony Jaa и... общо взето тези са, с които най-често можете да ме срещнете.Имам две хобита - бойните изкуства и графичния дизайн. Тренирам Муай Тай (тайландско бойно изкуство) и от време на време обръщам вниманиеи на китайските (ушу, киокушин и уин чун). Най-големия ми недостатък е, че като се захвана с нещо често остава недовършено (мразя се).О, да забравих да кажа къде живея - в едно село в Пловдивска област, но името му ще си остане тайна ;). Уча в ПГЕЕ - Пловдив... господи,съжалявам, че влезнах в това училище. Това е най-ужасното място, на което съм ходил някога и още по-лошо е, че трябва да ходя 5 дни от седмицата там!Както и да е, няма да ви занимавам повече с тази тема. Няма да ви казвам какво харесвам и какво - не, защото ще ви отегча. Наскоро имаше един празник...ама то и празник не беше (поне за такива като мен). Става дума за св. Валентин. Аз лично си празнувах Трифон Зарезан с чаша вино и сам. Св. Валентинникога не съм празнувал, (не защото съм си нямал приятелка) а защото така се е получавало, че на този ден не съм имал "гадже"... а и се радвам. Това е от мен.

Peace \/