Признавам си изживявания от тези върховните, които спират дъха нямам...което всъщност е доста тъжно, защото съм на 21 (хайде почти 22 години), а не съм направила нищо особено. Имам си списък с неща, които искам да направя, но така и не съм направила нищо от него. Не знам дали е от мързел, липса на време или нещо друго, но трябва да започна да го следвам! Силни изживявания по отношение на някакви хора..ами, от тях нямам. Аз съм си мазохист..дълго време тъпчех на едно място с едни и същи такива и се задоволявах с малките мигове, които никога не са били върховни изживявания. Не знам..сега се чудя,кой е бил онзи миг, който ме е накарал да спра да дишам и да го помня и се сещам за две..те някак са свързани - направата на татуировката ми и моментът, когато си пробих ухото....Нямаше такъв адреналин..не болеше...може би, защото толкова силно ги исках, че бях "блокирала" мозъка си за всякаква болка. В момента, когато усетих обицата бях в няма такъв възторг. Също стана и с татуировката..за един миг се почувствах безсмъртна. Да, това са неща, които не са особено важни...и може би, когато стана на 40 ще съжалявам за тях, но сега това едно от нещата, на които най- много се радвам...Радвам им се, защото преудолях страховете си, преудолях непрекъснатото ми желание хората да ме одобряват и пренебрегнах мнението ми. Радвам им, се защото тези минути, в който светът спря да се върти, защото бях в еуфория забравих всичко грозно, мрачно и тъмно. Да, звучи жалко, че може би това са най-силните ми моменти, но в момента съм на принципа, че щом си жив никога не е късно за каквото и да било...
събота, 7 май 2011 г.
петък, 6 май 2011 г.
Петък НЕ за изживяванията
Аз ще се цепна от колектива. Няма какво да кажа, не се и сещам за кво да ви говоря. Аз нямам силни изживявания, аз съм задръстена. Ама съм на концерт на 30 Seconds to Mars, сигурно това ще е силно изживяване. Ей на точка. Толкова мога да ви кажа.
Живота бил пълен със силни изживяваия .. ХА-ХА, може би негативни, позитивни такива липсват. Странното е, че са толкова малко и толкова бързо се забравят, защото негативните ги изяждат като кучета. Така че да, майната им на изживяванията, дайте да мрем.
Ай на ви песен на която присъствах и беше ... приятно и настръхващо изживяване:
четвъртък, 5 май 2011 г.
Четвъртък за изживяванията
Първоооооо да се извиня, че не съм писала от бая седмици, нали 'щото винаги се сещам в петък и, разбира се, мис Понеделник ми напомни, както правеше в началото, благодаря й, за което. : D
Тука за изживявания трябва да говоря... по принцип винаги помня лошото и забравям колкото и невероятно щастлива да съм се чувствала и от там ми идват така някой проблеми да си осъществя една от мечтите, ноооо това е друг въпрос. Та започвам.
Изключително отвратително силно изживяване беше смъртта на баба ми. В момента, в който ми го казаха единственото нещо което си мислех беше 'СЪБУДИ СЕ, СЪБУДИ СЕ, НЕНЕНЕННЕНЕНЕННЕНЕННЕНЕ, СЪБУДИ СЕ'. Еми да, ама не се събудих. Едната седмица след погребението мина като някакъв сън... някак нереално беше... и съм си заровила т'ва чувство някъде си в душата и в момента не му позволявам да излезне и не говоря за него (освен ако не съм пияна и не съм на Младежкия хълм на 29 април 2011).
Друго изключително отвратително изживяване беше смъртта на морското ми свинче. Еми да, смъртта явно най-много ми влияе. 3 години, 6 месеца и 27 дни го гледах. А може и да ви звучи няк'во глупово или не знам.. смисъл 'щото нали морско свинче.. а съм останала с впечетление, че хората, ако не куче или котка някак не го възрпиемат като толкова важно същество, поне като аз съм говорила за Джина де. Джинджър се казваше, да, подариха ми я, малкото съкровище. Една седмица всеки ден като се събуждах, прибирах вкъщи или просто си влизах в стаята започвах да рева. Такова брутално. Защото не минаваше ден, в който да не влезна в къщи и да чуя брутално квичене, гризене на клетката да ме събужда и вбесява, докато уча или правя к'вото и да е било... и в момента, в който влизам и единственото нещо, което чувам е тишина... и да... Но и т'ва чувство зарових и Адам ми помага да не го изкопая обратно.
Друго изключително силно изживяване/чувство... абе адски много са, но както казах, забравям хубавите и ми е трудно да си ги припомня, а лошите гледам да заровя... Но се сещам за едно. Нали нося очила, та чета аз една книга за възтановяване на зрението... баба ми спи до мене, към 2 и нещо през нощта е и я, чудо, стигам до едно от упражненията и нали съм се надъхала, викам си пробно сега да го направя... и очертанията на буквите станаха ясни, цветовете станаха малко по-ярки, очите ми се напълниха със сълзи и после се въртях 2 часа буквално от вълнение и не можех да заспя. best. feeling. ever. Но разбира се, когато ми трябва да си припомня т'ва чувство, не мога и... абе, тва е друга тема.
Тука за изживявания трябва да говоря... по принцип винаги помня лошото и забравям колкото и невероятно щастлива да съм се чувствала и от там ми идват така някой проблеми да си осъществя една от мечтите, ноооо това е друг въпрос. Та започвам.
Изключително отвратително силно изживяване беше смъртта на баба ми. В момента, в който ми го казаха единственото нещо което си мислех беше 'СЪБУДИ СЕ, СЪБУДИ СЕ, НЕНЕНЕННЕНЕНЕННЕНЕННЕНЕ, СЪБУДИ СЕ'. Еми да, ама не се събудих. Едната седмица след погребението мина като някакъв сън... някак нереално беше... и съм си заровила т'ва чувство някъде си в душата и в момента не му позволявам да излезне и не говоря за него (освен ако не съм пияна и не съм на Младежкия хълм на 29 април 2011).
Друго изключително отвратително изживяване беше смъртта на морското ми свинче. Еми да, смъртта явно най-много ми влияе. 3 години, 6 месеца и 27 дни го гледах. А може и да ви звучи няк'во глупово или не знам.. смисъл 'щото нали морско свинче.. а съм останала с впечетление, че хората, ако не куче или котка някак не го възрпиемат като толкова важно същество, поне като аз съм говорила за Джина де. Джинджър се казваше, да, подариха ми я, малкото съкровище. Една седмица всеки ден като се събуждах, прибирах вкъщи или просто си влизах в стаята започвах да рева. Такова брутално. Защото не минаваше ден, в който да не влезна в къщи и да чуя брутално квичене, гризене на клетката да ме събужда и вбесява, докато уча или правя к'вото и да е било... и в момента, в който влизам и единственото нещо, което чувам е тишина... и да... Но и т'ва чувство зарових и Адам ми помага да не го изкопая обратно.
Друго изключително силно изживяване/чувство... абе адски много са, но както казах, забравям хубавите и ми е трудно да си ги припомня, а лошите гледам да заровя... Но се сещам за едно. Нали нося очила, та чета аз една книга за възтановяване на зрението... баба ми спи до мене, към 2 и нещо през нощта е и я, чудо, стигам до едно от упражненията и нали съм се надъхала, викам си пробно сега да го направя... и очертанията на буквите станаха ясни, цветовете станаха малко по-ярки, очите ми се напълниха със сълзи и после се въртях 2 часа буквално от вълнение и не можех да заспя. best. feeling. ever. Но разбира се, когато ми трябва да си припомня т'ва чувство, не мога и... абе, тва е друга тема.
сряда, 4 май 2011 г.
Сряда за изживяванията.
Може ли да изпусна увода и направо да се насоча към темата? Изнервена съм, болна съм и трябва да ходя на урок по математика след .. малко.
Значи, искам да започна с най-голямото, най-емоционалното, най-силното и най-великото ми изживяване, и това е именно концерта на Металика миналото лято. Нормално, след като концерт на Металика ми е мечта от ... откакто се помня. Тогава за първи път се почувствах наистина жива. Усещах всеки удар на сърцето ми по цялото ми тяло, треперех от вълнение, плаках толкова много от щастие, не можех да спра да се усмихвам в продължение на 2 часа, краката ми омекваха всеки път щом чуех невероятния глас на Джеймс Хетфийлд. А и фактът, че най-любимата ми група е точно пред мен, че ги виждах, направо ме влудяваше ... беше най-силното ми изживяване!
Друго силно изживяване - отново концерт ... първия ми голям концерт, всъщност, отново на любима група - Ин Флеймс. Не знаех къде отивам, какво ще представлява всичко, бях малко притеснена ... но тръпката от концерта ме държеше сигурно година, ако не и повече.
Силно изживяване беше и когато отидох на връх Шипка по случай 3ти март (да, бях с мис Понеделник). Беше толкова красиво (и студено)! Почувствах българската кръв да бушува във вените ми! Тогава се почувствах толкова горда, че съм българка. Качваш се на върха, поглеждаш надолу, но не виждаш нищо от мъглата и снежната виелица, но отново се вълнуваш толкова много!
Първата ми изява на сцена почти самостоятелно (бях с още едно момиче) и с китара ... помня, че бях притеснена as fuck, но всичко мина повече от добре (освен смотаните микрофони), и цялата зала, която беше препълнена с хора, ръкопляска толкова силно, чак не можех да повярвам! Беше изключително вълнуващо и не можех да се отърся от чувството, бях превъзбуден и пълна с енергия!
Силно изживяване беше и първата ми любов. Несподелена, разбира се, затова беше и толкова силно изживяване за мен. Не се бях чувствала толкова наранена никога ... и продължаваше години наред ... 3 и половина, почти 4. По принцип, не съм фен на любовта и се съмнявам в нейното съществуване, но както една моя съученичка обича да ми казва: "За почти 4 години няма да е било само харесване"
И със сигурност имам още силни изживявания, но тези просто са останали запечатани в съзнанието ми и ме побиват тръпки всеки път щом се сетя ... а и поста ми стана endless, за това оставям нещата до тук. Мерси за вниманието!
Значи, искам да започна с най-голямото, най-емоционалното, най-силното и най-великото ми изживяване, и това е именно концерта на Металика миналото лято. Нормално, след като концерт на Металика ми е мечта от ... откакто се помня. Тогава за първи път се почувствах наистина жива. Усещах всеки удар на сърцето ми по цялото ми тяло, треперех от вълнение, плаках толкова много от щастие, не можех да спра да се усмихвам в продължение на 2 часа, краката ми омекваха всеки път щом чуех невероятния глас на Джеймс Хетфийлд. А и фактът, че най-любимата ми група е точно пред мен, че ги виждах, направо ме влудяваше ... беше най-силното ми изживяване!
Друго силно изживяване - отново концерт ... първия ми голям концерт, всъщност, отново на любима група - Ин Флеймс. Не знаех къде отивам, какво ще представлява всичко, бях малко притеснена ... но тръпката от концерта ме държеше сигурно година, ако не и повече.
Силно изживяване беше и когато отидох на връх Шипка по случай 3ти март (да, бях с мис Понеделник). Беше толкова красиво (и студено)! Почувствах българската кръв да бушува във вените ми! Тогава се почувствах толкова горда, че съм българка. Качваш се на върха, поглеждаш надолу, но не виждаш нищо от мъглата и снежната виелица, но отново се вълнуваш толкова много!
Първата ми изява на сцена почти самостоятелно (бях с още едно момиче) и с китара ... помня, че бях притеснена as fuck, но всичко мина повече от добре (освен смотаните микрофони), и цялата зала, която беше препълнена с хора, ръкопляска толкова силно, чак не можех да повярвам! Беше изключително вълнуващо и не можех да се отърся от чувството, бях превъзбуден и пълна с енергия!
Силно изживяване беше и първата ми любов. Несподелена, разбира се, затова беше и толкова силно изживяване за мен. Не се бях чувствала толкова наранена никога ... и продължаваше години наред ... 3 и половина, почти 4. По принцип, не съм фен на любовта и се съмнявам в нейното съществуване, но както една моя съученичка обича да ми казва: "За почти 4 години няма да е било само харесване"
И със сигурност имам още силни изживявания, но тези просто са останали запечатани в съзнанието ми и ме побиват тръпки всеки път щом се сетя ... а и поста ми стана endless, за това оставям нещата до тук. Мерси за вниманието!
вторник, 3 май 2011 г.
Вторник за изживяванията
Ъх.
Най-силното ми преживяване.
Много са...
Не мога дори да преброя всички пъти, в които съм се молила да спра времето, защото моментът, в който се намирам, е перфектен. Както и моментите, които не съм искала да съществуват, защото ме съсипват.
Напоследък ми се струва, че целият ми живот е това. Понасям времето и отчаяно искам да мога да го контролирам. Да го спра, да го превъртя, да го върна...
А аз съм кълбо нерви и всичко ме засяга твърде много. Така че...имам доста силни изживявания.
Влюбвания, целувки, раздели, пътувания, пристигания, мисли, осъзнавания, мечти, разочарования, рев, смях. Прегръдки, които искам да продължат вечно и моменти, в които искам да избягам, но не мога.
Кълбо чувства.
Боли ме силно, радва ме безкрайно и пак се връщам към болката. Защото знам, че всеки перфектен момент отминава. Всичко е bittersweet, ya know?
Във всеки живот има много силни изживявания. И в моя също.
Изтъкана съм от спомени и чувства.
И дори не мога да тръгна да ги изброявам, защото нямам сили.
Понякога не мога да понасям да чувствам всичко и напоследък ми се събраха твърде много чувства.
Гледам да не задълбавам, защото ме е страх да не се изгубя в тях и да не мога да се измъкна.
Но пък, какво е живот, в който не чувстваш всичко до болка?
Уравновесен живот, може би...
Не го мога.
Вали дъжд. Обичам дъжд.
Най-силното ми преживяване.
Много са...
Не мога дори да преброя всички пъти, в които съм се молила да спра времето, защото моментът, в който се намирам, е перфектен. Както и моментите, които не съм искала да съществуват, защото ме съсипват.
Напоследък ми се струва, че целият ми живот е това. Понасям времето и отчаяно искам да мога да го контролирам. Да го спра, да го превъртя, да го върна...
А аз съм кълбо нерви и всичко ме засяга твърде много. Така че...имам доста силни изживявания.
Влюбвания, целувки, раздели, пътувания, пристигания, мисли, осъзнавания, мечти, разочарования, рев, смях. Прегръдки, които искам да продължат вечно и моменти, в които искам да избягам, но не мога.
Кълбо чувства.
Боли ме силно, радва ме безкрайно и пак се връщам към болката. Защото знам, че всеки перфектен момент отминава. Всичко е bittersweet, ya know?
Във всеки живот има много силни изживявания. И в моя също.
Изтъкана съм от спомени и чувства.
И дори не мога да тръгна да ги изброявам, защото нямам сили.
Понякога не мога да понасям да чувствам всичко и напоследък ми се събраха твърде много чувства.
Гледам да не задълбавам, защото ме е страх да не се изгубя в тях и да не мога да се измъкна.
Но пък, какво е живот, в който не чувстваш всичко до болка?
Уравновесен живот, може би...
Не го мога.
Вали дъжд. Обичам дъжд.
понеделник, 2 май 2011 г.
Понеделник за изживяванията
Такаааа… Започвам с това, че тази седмица си имаме тема: „Най-силни и незабравими физически/психически изживявания”. Обикновено се туткам да пиша постовете. Днес не е различно, но за разлика от обикновените ми туткания, то тук е по-специално защото докато почна да натискам копчетата трябваше да сменя настолния компютър с лаптоп, да изляза на терасата, да си взема нещо меко, на което да седна, да си взема вода (а водата е на първия етаж, аз на втория), да си взема телефона, да си взема лампа за да си виждам копчетатата, да си взема нещо, на което да си поставя лампата за да ми огрява както трябва (нещото е измисленият ми „кош” за боклук на стаята ми). И файнали съм тук и пишейки се оплаквам. Защо се оплаквам? Амиииии… Не харесвам темата. Не искам сега някой да се обиди от това или да ми каже, че мрънкам излишно, защото знам, че го правя, ала просто искам да си мърморя за всичко друго, но не и за общата тема за седмицата. Всъшност най ме е яд, че имам пост и половина готови за публикуване (уау, катто никога съм готова), ала не мога да направя нищо заради общата тема. Добре де, не се обиждайте. Моля ви! Такова ми е настроението. Ох, мога да продължавам да си плямпам така завинаги. Толкова е симпатично да пишеш на терасата си. Въздух. Нощ. Тишина. Дървета. Единствения пробем са ми едни котки, които искат да се размножават и един човек от близките блокове, който ме гледа с погледа, гласящ: „Тая па! Какво се правим, че има лаптоп (не, че е мой всъшност де)!”. Ъ да…
Най-силни изживявания… Най-силни изживявания! (ако някой не е разбрал темата, то сега вече ще я е научил наизуст) Сещам се за силни изживявания, но най-силните… Наистина ли? Моята същност си е скучничка и нямам кой знае какво да предложа на тази тема. Май заради това мъркам толкова много. Извинявам се за мъркането си отново.
Окей… Нека изброя примерни, за които сега се сещам. Макар чеееее.... макар че всъщност ще си плямпам за каквото се сетя:
- Силно ми беше вълнението когато спечелих първия си медал от състезания по баскетбол. Бях седми клас и медала беше само от градските състезания, а в последствие отбора имахме 1, 2 и 3 място в цяла България, но ТОЗИ ПЪРВИ МЕДАЛ! Чувствах се много важна. Бях помогнала да го имам и беше толкова як. Вярно, че е само една жълта тенекийка, ала е МОЯТА ПЪРВА жълта тенекийка за първо място. Сега с другите ми три медала виси на полюлея в личната ми стая.
- Силно изживяване беше и първата ми целувка (каква изненада, а? хахаха.....). Защо да е силно? Е, как! Все пак е първата целувка, а повечето първи неща ти вдигат МНОГО адреналина. Якото ѝ беше, че бе под пролетния дъжд.
- Силно си изкарах ангелите когато ми подариха телефона, който все още ми е първи (той взе телефоната ми девственост....хахаха....). Аз съм третото дете и логично, че аз съм получавала разни неща последна. Много исках телефон (не, че го бях изявила директно на мама и тати. Защо не съм? Погледни поста от предната седмица.), пък и си бях станала на възраст. Брата ми казваше, че не ми трябва такъв апарат. А аз много-много силно исках. Всички си имаха и прочие. Нали знаете, детски работи. И точно на 13тия ми рожден ден бях събудена от песента „Happy Birthday To You” и когато започнах да търся от къде идва песента видях малка черна Nokiа на бюрото ми. Стоеше си там и тати (знам, че се пише „татЕ”, но аз така по-харесвам с „И”) ми звънеше. В последствие разбрах, че черната машинка в ръцете ми е МОЯ телефон и се разревах. Исках и се сбъдна. Семейството ми го подариха! Беше яко. Бяха разбрали точно какво искам без да им споменавам <3
- Силно ми беше изживяването един понеделник от последната есен. В него не се случи нещо кой знае колко специално. Аз тогава просто се смях. Цял ден на училище, че и след това ми беше смешно ВСИЧКО. Бях стигнала до там, че дори учител ми каза, че трябва да съм била „напушена”. Учител! И изключвам всички онези хора, които ми се чудиха. Ала беше толкова смешно! И беше толкова великолепно чувство. Никога не бих го отказала отново. Тялото ми бе изпълнено с щастие и изживяването да се смея постоянно… ОХ! ВЕЛИКО! Може би заради тоя понеделник заобичах точно този ден на седмицата.
- Незабравимо преживяване ми е последния трети март. Бях на Шипка и всичко беше бяло – сняг, виелици, мъгла и прочие. Направо прекарах няколко часа в белота и студ, но усещането, че си там на този ден… Няма такова!
- Незабравимо ми е когато карах кола за първи път. Вярно, че направих едно кръгче само и то на поляна, и карах стария зелен Москвич, чието управление е отвратително, но АЗ КАРАХ КОЛА! Толкова исках. Сега пак не мога да карам кола, ала това първо изживяване на онази поляна след уморителния ден, който бях имала…
- Много силно ми беше изживяването когато стъпих на ръба на Асеновата крепост. Не знам дали сте ходили там. Чувствах се неописуемо. Сериозно! Бях на толкова метри над всичко останало. Стоях на стена, която бе може би 60 пъти по-стара от мен, че и повече, колите бяха толкова малки и толкова надалече, и толкова надолу и никой не беше стъпил в тоя момент като мен на ръба. Можех да видя всичко, а една крачка напред и щях да падам! Високо и стръмно! Ох…
- Много се вълнувах за първия рок концерт, на който отидох. Щях да вляза в ново общество и на там кажи-речи не знаех изобщо какво е. В крайна сметка си изкарах много яко, освен че на втората песен на втората група ни изгониха… Еми, шанс!
- Силен стрес изживях когато си изгубих ключовете. Може да звучи тъпо, ала наистина си бе така. Обичах си ключовете и бях толкова горда с тях. Бяха само два, ала имаха пет ключодържателя и всеки от тях си имаше история. Дори кръгчето, което придържаше всичко това заедно си имаше история – бях прекарала с него половината си живот. Това кръгче или по-точно халкичка ми беше важна част от ключовете от години! А ключодържателите ми… Единия беше едно адски якото лилаво зарче-играчка. Беше пухкаво и горе-долу голямо. И беше супер яко! И единствено мое! Второто нещо на ключодържателя ми бе една топка от Каменица. Лятото имаше нещо като игра с тази бира и аз още от първия път спечелих. Беше толкова яко! И си го спечелих на концерт… Другите три неща на ключодържателя ми бяха три плетени връвчици, които мис Сряда ми беше оплела в три отделни поредни лета, в които беше ходила в три различни държави. Т.е. трите връвчици ми бяха оплетени по време на пътя на/от/към Франция, Германия, Испания ако не се лъжа за държавите… Обичах ги тези ключове...
- Силно преживяване беше смъртта на баба ми. Като ми казаха… Всъщност се сещате…
- Силно и запомнящо се преживяне ми беше последната съботна нощ, в която избягах от вкъщи.
- Момента, когато една моя „приятелка” ме направи на нищо преди няколко години също си е запомнящ.
Е, май не беше толкова трудна тема. Имам и още неща, които да прибавя, ала много дълго стана. Твърде дълго… Само дето си „поплаках” в началото, че темата не ми харесва… хаха. Хайде след това всичкото аз ще тръгвам, че съм решила, че ще да бягам ейсега. Да, да, 12 часа е, но сега ми е добре за бягане. БЪ!
П.С.: Искам да се извиня, че пиша такива масивни постове, ала просто не мога… =|
Абонамент за:
Публикации (Atom)