Напоследък ми се случва прекалено често, започвам да се притеснявам. Обаче цял ден ми е едно продуктивно - на училище бях, карах цели 6 часа, един от които нулев. След това отидох на урок по математика и реших толкова задачи, колкото не бях решавала за 16 години общо. Даже успях да се прибера вкъщи след урока, нищо че мозъка ми се беше разширил от толкова много знания и беше натежал, и си написах и нарязах прецизно пищовите по немски. И какво остана, какво остана ... английски! Аз обичам английски. Решавам да си прочета нещата, които сме взели, докато по едно време се осъзная, че съм заспала в не чак толкова топлите и удобни прегръдки на учебника по английски.
И ето дойде уж време за лягане ... и в секундата, в която си мисля вече как се мушвам под топлото ми юрганче, се сещам, че от толкова продуктивност днес (и спане върху английския) не съм си написала поста!
И тогава се роди той ... каква красива история, а?
Сигурна съм, че когато поста порасне, ще разказва на приятелите си ...
П.С. Чудех се дали да слагам песен днес. После се замислих и защо пък да не сложа.
Тая седмица съм на вълна ПИФ. Затова поствам любимата ми тяхна песен, защото правят изключително красива музика!
'Обилният сняг потъва в морето ... каква тишина ...'
Няма коментари:
Публикуване на коментар