събота, 3 септември 2011 г.

И въпреки всичко.


Животът е кратък и единствен. Болезнен. Понякога меланхоличен. Самотен. Труден. Суров, но неповторим.  И въпреки всичко...
Трябва да му се радваш, защото това е твоето време.
Трябва да го обичаш, защото е неповторим.
Трябва да го оценяваш, защото утре може да бъде късно.
Не трябва да съжаляваш за нищо, защото всичко, което ти се е случило, дори болезнено си го искал.
Не трябва да спираш да мечтаеш, така животът е по-цветен.
Трябва да се бориш, защото в битката печелят само силните.
Трябва да вярваш, защото направиш ли го всичко, което искаш ще се случи.
Трябва да се забавляваш, защото не всичко трябва да се приема насериозно.
Не трябва да тъжиш, защото нищо не си заслужава сълзите.
Не трябва да се примиряваш, защото ти си този, който държи съдбата си в ръце.
Не трябва да се отчакваш, защото всичко лошо има край, а след нещо по-добро начало.
Трябва да си силен, защото можеш...защото искаш.

Забравих-си-петъка (-отново) Петък

Извинявам се. Просто съвсем бях изключила. И защото вече няма за кога да мисля и да пиша, вече взимам от деня на Съни, просто ще ви се извиня с песен, както само ние, децата на музиката, си го можем.