петък, 17 юни 2011 г.

Еуфория



    За малко да си изпусна и този петък. Извинявам се за изоставянето от моя страна на блога, просто .. се отнесох в Асасинс крийд (ако сте чели последния пост в моя си блог, знаете че съм нърд .. и ми е простено xD). Първо да ви предупредя - това ще е доста фенгърл пост и може и да се повтарям, но съм в еуфория защото остават ПОЧТИ 7 ДНИ!!!! 
    Днес докато се прибирах със слушалки в ушите, от които (естествено) се носеше поредната песен на 30 Seconds To Mars, и с стикерче на групата, залепено на крака ми, нещо ме удари. Отивам .. Аз наистина отивам. Когато осъзнах факта, цялата настърхнах. Не мисля, че още го осъзнавам на 100% и няма да го осъзная, докато не видя лицето на Джаред да се усмихва от сцената. Е, тогава най-вероятно и сърцето ми ще спре и ще трябва да изнасят трупа ми от терена на феста. 
    Хора, в голяма еуфория съм! Искам да се сбогувам с вас, защото не се знае дали ще съм жива след другата събота. Ако ще присъствате и особено ако ме видите .. не мисля, че след това ще искате да ме познавате. Еуфорията и екстаза и всичко, което ще ме е завладяло ще ме превърне в ... човек, които не искате да познавате xD

сряда, 15 юни 2011 г.

morning keep the streets empty for me

Значи, здрасти.
Май отдавна не сме си писали ... прекалено много време отделям за учене и сериали май, а? Съжалявам.
Какво ново ли? Ами ... забелязах, че хората не знаят как да се държат един с друг, не знаят как да си говорят, не могат да изразят каквото и да е чувство и казват 'обичам те' на вятъра, без да знаят какво означава.
Но най-тъжното е, че хората не знаят как да си говорят ...
На мен лично често ми се случва да ми е кофти, отсрещният да го вижда и да ми каже просто 'ам, да, ок, виждам, че ти е гадно, оставям те'. Окей, mate, представи си, че замислям самоубийство, убийство, пр. Как бих могла да реагирам на 'окей, оставям те'? До вчера ми говориш как ти пука, как винаги ще си до мен, а днес ми викаш 'окей, оставям те'. Rude.
Всъщност, кога за последно беше до мен? Да, и аз не си спомням. 'Окей, виждам, че ти е гадно, оставям те' не можеш да го наречеш 'Ще бъда то теб вовеки'. Знам, че е трудно да си преглътнеш достойнството, да си прекараш път през огромното си его и да ме попиташ просто как съм. Но и аз какво искам ... кой съм аз, простосмъртната ...
Не знам даже защо се занимавам с това и защо се ядосвам, след като няма никакъв смисъл от нищо. Нито нещо ще се промени ...
Хората ще продължават да не знаят как да се държат един с друг и да си казват 'окей, оставям те'.
Well, sure. C u.

Ето ви хубава песен.

вторник, 14 юни 2011 г.

Криси vs. Disenchanted

Моята идилия се превръща в празна стая с компютър в центъра, а аз самата скоро ще бъда изцяло един ай пи адрес и един никнейм с парола.

Докосвам клавиатурата си толкова нежно - така, както не съм докосвала човек от дълго време.

Всичко друго в стаята е покрито с прах, но не и лаптопът.
Джеси.
Казва се Джеси.

Кожата ми отвиква от човешкото докосване и свиква с допира на мишката и клавиатурата.
Лицето ми е озарявано повече от разлагащото излъчване на екрана, отколкото от слънцето.
Струва ми се, че виждам името си по често написано, отколкото го чувам с ушите си. Ушите. Не едното ухо, допряно до телефона.
Предпочитам да слушам как ми говорят хора, които никога няма да срещна, на запис, отколкото хора, които познавам, на живо. А те като че ли нямат и какво толкова да кажат.

Не е...това не е правилно.
Да си сменяш облика на блога по-често отколкото прическата. Като искаш промяна в живота си, да сменяш никнейма и аватара си.

Като че ли цялата ми личност се влива в интернет и в мен не остава нищо.
От мен не остава нищо.
Аз съм сбор от линкове, картинки и постове.
Аз съм Disenchanted и не съм вече Криси.
Скоро Disenchanted ще излезе от екрана и ще завладее целия ми живот. Няма да остане Криси. Ще се загуби някъде, в някои от сайтовете, които вече не ползвам.

Аз се провалих. Регистрирах се навсякъде и забравих паролата за реалния живот.

Онлайн животът не е нищо лошо, докато не започне да превзема реалния ти живот.
А моят от известно време го превзема.
И личността ми бясно се опитва да се бори срещу интерактивността ми и се проваля.

Ако някой се интересува и иска да ме следи в някой друг сайт, да ме попита. Имам акаунт навсякъде. Ако някой се почувства лично критикуван от този пост, няма смисъл. Критиката беше към мен.
Не мога да издържам вече.
Искам живот, а не пост.

A имам само пост и никакъв живот.
Аз съм си виновна.

понеделник, 13 юни 2011 г.

Малко ненужни линкове


Хай! Последната седмица ни беше НАЙ-безлюдната ни седмица до сега!


Понякога ме удря творческата и на всяка своя да кажем втора мисъл имам идея да пиша нещо. Дали ще е история, бележка, яка мисъл или просто да си плямпам, то записвам. И така, заради такива моменти съм си събрала симпатична колекцийка от писания за Понеделниците ми тук. НО реших днес да не се занимавам да печатам на компютъра по-интересните неща. Ето защо днес ще ви споделя скучната ми записка с моите използваемите профили и места в Интернет. Така ще е адски лесно да ме воайорствате… примерно.

Пощата ми: betyta@abv.bg

Други блогове в Blogger: http://hiddenmonstersinmyhead.blogspot.com/ - Това е официалния ми блог, който от доста време не съм пипвала.

http://pathtohellsotry.blogspot.com/- Това е блога с недовършената ми книга.


ГЮНТЕР (форумът, заради който съществува този блог): http://rockmyworld.aforumfree.com/u461




Tumblr: http://betutii.tumblr.com/ - Основният ми блог там.

http://myusefulgifstuff.tumblr.com/  - Вторият ми блог, който все още пари. Създадох го днес за свое удобство, защото когато се нуждая от ГИФ картинки, то никога не мога да ги намеря. Дори тези, които съм сейфала на компютъра, не са ми удобни. Знам, че е грозно…

Имам и Skype: betta_10 – Тихо, бях социално неосъзната, когато го правих.

Ето, това е основното.

Завършвам с един стар странен факт: Не е ли забавно, когато е полунощ, а умореният ти баща вместо да ходи да спи след работа, гледа Попай Моряка?!
О, да, и още едно от любимите ми клипчета: