събота, 12 март 2011 г.

Да бъдеш себе си...

Днешният ми пост ще бъде изключително кратък...съдържащ само един въпрос с милион разновидности:И защо ни е трудно да бъдем такива, какви сме? Защо ако сме себе си показваме това на определен кръг от хора...или изобщо не го правим? Защо се страхуваме, че няма да получим одобрение и затова крием себе си зад фасади? Защо трябва да се съобразяваме освен с околните с нормите и обществото? Толкова ли е лошо да бъдем себе си? толкова ли е лошо, че примерно не желая да се съобразявам с "правилното" само, защото е казано, че то е "правилно"? Нима трябва  да сме добри, защото това се очаква от нас? Защо е толкова трудно да "оцелеем"  като себе си.  искам да направя толкова неща..но не да се крия зад маски..искам да бъда себе си..Вие не искате ли? Колко по-лесно би било да престанем да се преструваме...наистина колко по-лесно. 

петък, 11 март 2011 г.

30 SECONDS TO FUCKING MARS!!!

    Понеже тази седмица нямам друга муза, пък и съм прекалено заета с вълненията си около факта, че ще ходя на Elevation fest 2011, реших просто да ви споделя колко уникални са 30STM и да постна една от многото им уникални песни! И така отивам да ги видя на живо, още не мога да го повярвам. Наистина страхотна група, музиката им е надъхваща и успокояваща едновременно и .. винаги ме грабва, просто невероятни парчета правят тези момчета. И а дано всичи 40 годишни мъже за в бъдеще изглеждат като Джаред хаха (a girl can dream).



сряда, 9 март 2011 г.

"Как виждам живота ли? Аз го ненавиждам."

И отново е скучната сряда със скучното аз.
Напоследък съм доста натоварена психически и физически и не мисля, че мога да пиша за нещо изобщо.
За това ще сложа песен.
БГ рап, колкото и странно да е, но изключително смислен текст и приятна мелодия.
Слушаш текста и се замисляш .. замисляш се колко истини има в това, което казват и на какво дередже е шибаното ни общество.

"Мислите са тежести, уморих се да ги нося. Легнах си богат, но се събудих просяк. Бях като слушател, просто изпълнител. Легнах победен, но се събудих победител."

вторник, 8 март 2011 г.

това ще е кратко

Вторник е, а аз се давя в неща, които имам да правя и се задушавам от еднаквото си ежедневие и грижите си напоследък.
Само че при положение, че вчера имахме такъв сериозен пост, аз няма да мога да се отърва с нещо кратко и забавно. Затова ще дам кратко и сериозно.
Много се радвам да виждам как хората наоколо развиват социална ангажираност, която не виждах в тях преди година. А пък моята собствена социална ангажираност не знам къде отиде...
Мен се опитваха да ме възпитат с бунтовнически дух и никога да не си държа главата наведена и да си имам социална позиция (която най-добре да бъде "НЕ"). Не знам до колко се получи това, от време на време ме обхваща някакво желание да протестирам, да паля, да руша всички дъжавни институции...само че не съм такава и си оставам само с желанието.
Вдъхносвяват ме филми, като трите части на Zeitgeist, които много силно препоръчвам на всеки, който поне малко иска да не бъде овца.
Вдъхновява ме и V for Vendetta.
Като цяло съм идеалистка и ми харесва идеята да имаш за какво да умреш. В днешно време всичко важно се обезценва, а се дава цена на дребните неща (дрехи, прическа, гадже, кола...).
И в България хората са се борили за свобода, за да може ние днес да живеем добре (ние не знам кога ще осъзнаем, че трябва да се борим, за да я запазим).
И ето, че там сега хората се борят за свобода за техните деца. Дали ще се получи, дали ще стане за след 4 поколения, след 10...така се започва. Революцията трябва да започне, само че не само в Либия и Египет, а и навсякъде. А най-вече в малките ограничени съзнанийца на хората.

Власти лесно се свалят, трудно се преборва човек с психическото си робство.
(а пък "Никой не е толкова безнадеждно поробен от този, който не знае, че е поробен") А според мен целия свят е поробен малко или много (най-вече държавата, която толкова се хвали със свободата си) и според мен всички трябва да се борим срещу установения ред. Абе...гледайте Zeitgeist и ми кажете после, че не ви се е приискало да запалите и разрушите нещо.
Тааа... браво на хората, които имат цел, за която си заслужава да умреш и я следват.

Вдъхновяващо клипче следва: (честно казано ме побиват тръпки от него, страшно много ми въздейства)


Also:

понеделник, 7 март 2011 г.

Ужасът на море разстояние


               Характерна черта за българите е, че винаги ще намерим за какво да се оплакваме. Винаги нещо няма да е наред. Всъщност не. Тази черта не е характерна само за нашата нация, но и за цяла Европа. Да, цялата Европа, защото каквото и да ми кажеш, България не е просто едно парче земя „цопнато” посредата на Стария континент, което се развива само за себе си, не влияе и не му влияят никакви външни фактори, защото не е така. Европа е едно цяло. Странно е за какво точно винаги успяваме да мърморим. Имаме огромен късмет да сме се родили на този континент където има всичко. В къщите ни тече чиста питейна вода, имаме електричество, отопление през зимата, студенина през лятото, толкова техника, толкова източници на информация, храна, работа и толкова много шансове. Имаме късмета да се родим на континент където историята е протекла по такъв щастлив начин, че основновополагащите революции, откритията и други са се случили вече и сега можем само да градим върху тях. А ако погледнем, само да хвърлим едно погледче върху случките на няколко километра, през Средиземното море на юг или изток, да видим какво се случва там…
               Ще говоря за случките на юг, за които съм сигурна, че всеки от вас е чул, но едва ли всеки се е заслушал. Египет, Либия… Първо Египет. Каквото и да ми кажете, за мен случката в Египет си беше истинска модерна революция. Хората се организираха по Интернет и успяха да свалят тероризиращата ги власт. Силно се надявам египтяните да намерят справедливостта си до край, защото те са едни от най-древните хора на тази планета и заслужават да живеят справедливо. И понеже за Египет вече по-малко се говори, пък и не съм следила темата така отблизо както либийската, ще премина нататък.
               Либия. Всеки от нас я е чувал. Тази държава не е просто някоя от десетките държави в Африка, която е пълна с проблеми. И Кадафи не е просто политическа фигура от африканския свят. Заради цирка с българските медицински сестри, които прекараха ОСЕМ години в ада на либийските затвори, докато не бяха освободени с „подкуп” от българска страна, сме ги чували. И какво? В крайна сметка се оказа, че сестрите ни изобщо не са заразили със СПИН либийските деца, а е било направено от Кадафи само за сензацията и пари, или нещо такова. Сигурно Кадафи преди десетина години си е казал: „Мисля, че безбройните милиарди, които получаваме от петрола са недостатъчни. Защо пък да не заразим там около 50-100 деца и да си изкараме още малко парички? Какво пък толкова?” Не е ли брутално?
               Минала седмица чух, че Кадафи се бил оттеглил от поста си на лидер в Либия, но по последни данни, той все още е на власт и продължава да тормози либийския народ. Вече три седми (от 15 февруари) либийците се опитват да се освободят, да има подобна революция, като тази в Египет и в родната им страна, но властващият се е вкопчил здраво и не се отказва. Засега всичко там се превръща в гражданска война.
               А кой всъщност е Кадафи? Почит 70-годишен мъж (не мога да използвам думата човек, защото той просто не е такъв), който въздига свои паметници и билбордове, говори за любовта на народа си, гъделичка егото си със скъпи забавления и тъпче слабите. А слабите в Либия са много. Всичко това, защото петролът в Либия също е много, а парите в петрола – още повече. Да, може би когато той някога е стъпил на власт нещата в северноафриканската държава да са потръгнали добре, но сега… По хората мечтаещи за добър живот, такъв какъвто е в Европа, мечтаещи за дом като твоя се хвърлят бомби, стреля се и се приемат като врагове на държавата. Да, някой може да каже, че и Наполеон е превърнал Европа в кървав континент, че Хитлер е убил още повече, но случващото се в Либия е днес, в момента, точно сега когато се разполагаш на мекия си стол, дъвчеш кабела на слушалките си от скука и четеш това. Десетки хора на твоята възраст искащи да имат условията, в които ти живееш сега, да ги имат дори за малко, са хванали оръжията, загърбват семействата си, бъдещето си, за да има бъдеще за други либийци. И има с тях още хиляди хора, убити, умиращи в момента и които ще бъдат затрити скоро, може би след два часа или час, или минутка.
               Та, най-общо това е, което исках да кажа. Ако се интересуваш повече за случващото се на долния континент можеш да погледнеш новините или да прочетеш някоя мини статийка в Интернет. Ако наистина си заинтересуван/а в историята, се опитай да гледаш CNN за половин час на ден. Те наистина отделят внимание на случващото се през Средиземно море. Аз само ще оставя няколко картини от ужаса:






              Това беше всичко от днешния Понеделник с Betutii.

П.С.: Съжалявам, че темата ми днес се застъпва с последния пост на госпожица Петък, но не можах да се стърпя.