Алкохолен вторник

Няма бирааааааааааааааа, няма бира. А сърцето ми направоооооо спира... в този (скоро започнал) вторник с мен, Disenchanted *tv-show smile*.
Първото ми напиване беше в 9ти клас с водка. И нормално да се напия много, след като не си знам мярката. Беше на един рожден ден на съученичка и естествено целият клас беше там. А пък те ме възприемаха тогава като тих лузър, който се занимава само с учене, и поради някаква измислена причина на мен ми пукаше за мнението им и ми беше писнало да мислят така за мен.
Enter Vodka.
В началото естествено - весела, разговорлива, лигава, говореща и смееща се прекалено силно, блясък в очите. После свличане на пода (лошо ми е) и съобщаване 'повече няма да пия'. Странното е май, че това ми е единственият път, в който съм го казвала. После разбрах, че всички си го казват и никога не се получава и реших да не се хабя. Та поседях аз малко на земята и почнах да се чувствам по-добре. Когато бях горе-долу сигурна, че няма да повърна или припадна станах и тръгнах да си търся приятелите. Имаше едни стълби, на които аз, както съм си калпава, стъпих накриво с единия крак, ама не обърнах много внимание. Да ама се оказа, че съм си изкълчила глезена.
Не можех една седмица да ходя на училище, което знаете как изглежда, когато всички знаят, че си се напил уикенда. Та бях казала изрично да се съобщи, че съм стъпила накриво СЛЕД като съм изтрезняла, ама съучениците ми май пропуснаха тоя факт покрай ушите си. Не, че ми се подиграваха особено много, но все пак до днес още го помнят (някои от тях де, едва ли за всички е ултра интересно и важно).

Следват редица обикновени напивания, вече всичко беше с мярка, сигурно затова и са били безинтересни.

Enter 18th birthday.
На 18тия ми рожден ден реших, че не може така, на 18 ставам, ше се отрежа! Бяхме на море (август) и приятелите ми бяха приготвили невероятното парти на плажа, след полунощ на рождения ми ден. Беше изненада, заведоха ме до там с превръзка на очите и имаше чипсове, торта, музика, сламени чадъри, заведение, което пускаше нашата музика и само ние бяхме там. Естествено имаше, до колкото си спомням, 3 вида алкохол. И естествено аз трябваше да пробвам всички (рожден ден ми е все пак).  Беше прекрасно, запалихме си огън на плажа, танцувахме, пушихме наргиле. На мен ми подариха дървен черпак (не питайте) и аз реших, че ще е много забавно да гребна с него вода от морето, да обикалям огъня и да хвърлям вода във въздуха. Още се чува израза 'на Криси й валеше морето'.
Седяхме на един голям дънер около огъня и по едно време някой каза 'ей, хора, вижте луната'. И въпреки че луната беше право пред мен, аз не я видях, казах отнесено 'къде' и зазяпах нагоре нагоре нагоре и след едно нагоре стана вече назад и надолу. Паднах от дънера назад и само краката ми стърчаха нагоре върху него.
На тоя плаж дочакахме изгрева (май само тоя изгрев съм гледала, все го пропускам иначе) и се прибрахме в хотела. На следващия ден ми беше лошо и ми се смяха как говорих с майка ми и след като казах, че ми е лошо трябваше да я успокоявам, че не съм болна, а е само махмурлук.

Следват редица отговорни и безинтересни напивания на пълнолетен човек.

Enter Vienna.
Първите ми месеци във Виена бяха доста отвратителни, затова с радост приех покана за австрийско парти за хелоуин. Отидох със съквартирантката си, която също е българка, и си купихме и цигари. На партито социализирахме с австрийци и не мисля, че пих повече от колкото обикновено (тук май е мястото да кажа, че мен ме хваща от адски малко и обикновено 1-2 бири ми създават достатъчно прекрасно настроение), но понеже пушихме, а аз не бях свикнала с това (не че сега съм заклета пушачка) и цигарите май бяха силни и ми стана доста лошо. Затворих се в банята и чаках да ми стане достатъчно лошо, че да повърна, защото не ми се нравеше идеята да повърна някъде из партито (то пък едно парти - никви танци, почти никва музика, хората седяха на пода и си говориха - типично австрийско).
Та, седи си Криси на пода в банята и влиза един австриец, вижда ме. След 15 минути пак влиза, аз пак на пода. Пита ме "как си". Аз (адекватно) "добре съм".
Съквартирантката ми (също пияна вече) почва да се чуди къде съм изчезнала от половин час. Пита австриеца "Къде е Криси?", той (много адекватно като се има предвид в какво състояние ме е видял) "А, тя е добре!" :D
Това беше единствения случай, в който съм повръщала от алкохол и го смятам за не чак толкова мизерно, така че съм доста примерна.
Намирам се за много забавна като съм пияна (мис Петък да каже какви глупости съм писала по скайп) и винаги се старая да имам някаква мярка, защото не ми се мизерства особено.

Следващият път като съм в България, ако имам време, искам форумна среща и кой знае, може след нея да съберем материал за още една алкохолна седмица в блога.