Явно днес сме четвъртък... добре че беше мис Понюделник да ме подсети, щяхте да останете без пост днес (не че е голяма загуба)..
Така първо:
Честит празник, българи! and I'll just leave this here..

Второ.. то няма второ определено..

Относно чая... не обичам... много. Мразех като малка, когато бях болна да ме карат да пия чай с мед и лимон. Та оттогава не съм фен на напитката, но се случва от време на време да пия липов със захар.
О, и да, честита баба Марта. Аз още си седя накичена с мартеници и им се радвам. :> Иначе здраве ви пожелавам, другото сами си го заслужете.
Съжалявам.. Извинете ме, просто I don't feel like talking, не точно че нямам муза просто не ми се говори.. в случая пише. Днес ми е един от онези дни, в които просто не искам да говоря, излизам, ден да обмислям шитните около мен and stuff. Предполагам, че знаете за какво говоря. Та игнорирам гостите и си седя в стаята... и се опитвам да напиша нещо. Дали да не се откажа да пиша в блога? И без т'ва губя ден, в който някой друг може да напише нещо по-интересно и смислено.