Всъщност когато го четете ще е вече петък, но понеже не мога на самия ден да го напиша, поста ми подранява с написването си с ден, но при вас ще пристигне навреме. Както и да е, не това е важното в момента.
Аз съм голяма националистка и може би това не е останало като нещо скрито за повечето ми приятели и познати. А днес е 3 март, националният ни празник, денят в който празнуваме свободата си, в който се прекланяме пред всички дали живота си, за да може това да бъде постигнато - всички знайни и незнайни момчета, мъже и старци, а и не малко жени. Всъщност нужни ли са ми думи? Всяка година на този ден ставам емоционална, защото примемам празника за много личен и не мисля, че съм единствената. Е, може би съм единствената, която плаче от факта, но това не ме притеснява особено. Самата мисъл какво празнуваме е достататъчна, за да ме трогне до сълзи, а любовта ми към България ме разчувства още повече. Всъщност няма какво да кажа освен ... радвайте се, че сте българи, никога не съжалявайте за това, обичайте родината си, ценете миналото си и дръжте спомена жив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар