Спомняте ли си как преди години се качулихте с толкова много мартеници, че имахте дори по краката? Спомняте ли си как се състезавахте кой повече мартеници ще си накачули?
И аз бях така, да, спомням си. Спомням си доста добре, защото беше миналата година. Тая година хич не ми е баба-мартенско. Носих мартеничките, който ми подариха, точно 2 дена и не издържах. Какво се е случило?
Направо чувствах как на безпомощната ми ръчичка й спира кръвообращението заради тия ... вЪжета.
И се разболях. Естествено, че ще се разболея. Кой друг, ако не аз? Ба'а ти Марта много не ме харесва, се оказа. Още не си е заминала и не е оставила всичките си мартеници и вече ме разболя! Добре, че истинската ми баба не е такава ...
Та общо взето нищо не мога да кажа, нито да препратя, защото не съм гледала оскарите (предполагам поради причината, че съм пълен идиот), интересувам се какво се случва в Либия и Австралия, ама какво по-точно мога аз да направя? А, поне обичам чай. И днес също пих чай! Беше хубав, топъл чай ...
И се отплеснах. Исках да ви пожелая много здраве и щастие, и късмет ... и всичко най-хубаво ... и дано Ба'а ви Марта ви обича, защото иначе ... горко ви!
Няма коментари:
Публикуване на коментар