ЗА БЪЛГАРСКОТО "ПРОИЗВОДСТВО" НА КУЛТУРА

  Дойде събота, а с него моят ред да Ви напиша нещо. Трудно се спрях на някаква тема, (защото по-лесно пиша, когато имам муза, но в момента нещо не ме спохожда). Може би, защото наближава 3-ти март, може би защото бях на театър реших да споделя с Вас моите мисли и разсъждения за българското изкуство и продукция. Сигурна съм, че сте чували следния израз: „Мразя държавата, обичам страната”. Може би споделям това мнение. Няма да Ви говоря за това колко е зле България, как нещата ще се влошават още...Лично за мен все някога те ще се променят, но това е друга тема...Та за българското изкуство..Ходили сте скоро на театър или на кино, за да гледате „Тилт” или някой друг български филм? Ако не сте...определено трябва да „поправите” този пропуск. Чувството да влезеш в кино залата и да знаеш, че вместо субтитри ще чуеш българска реч е направо страхотно. Събужда се в теб целият ти патриотизъм. Може българските филми да не са нивото на американското кино, нашите актьори все още да не могат да се „владеят” напълно пред камера, но има и те какво да покажат на света. Последно време забелязвам, че все повече български филми се снимат и се рекламират по кино салоните. Това трябва да е добро нещо нали? Всички знаем как бюджетите за всичко се съкращават, как актьорската гилдия страда от липса на пари. Хубаво е, че това се забелязва и от аудиторията. „Тилт” и „Мисия Лондон” буквално „счупиха” бокс офисите. Може би ми се струва, че започват да се снимат много неща, защото и по телевизиите пуснаха български сериали. Хубаво е, че българското кино и изкуство продължава да се „бори”, да си търси ниша (макар и чрез комерсализация), защото то може само да даде. Днес театърът беше почти пълен. Смехът се чуваше навсякъде...10 минути аплодимсенти...това трябва да значи нещо нали? Мисля, че да...но какво точно не мога да бъда сигурна. Само знам, че българските актьори имат още много да израстват, но заслужават реализация , както и останалите професии. Българският театър не бива да умира – има какво да ни даде и да ни обогатява във време, когато хората все повече загърбват история, култура и всичко..