Вторник в този блог е денят на Криси. Аз съм Криси. Може да ми викате Криси, може да ми викате Disenchanted, може да ми викате идиот само ако сме много близки приятели. А пък аз винаги съм искала да ми викат Крис и никой не го прави.
Сега ще се представям. А леле, как обичам да говоря за себе си, направо нямам спирка. На 21 години съм (ебаси старата), от София, само че в последно време рядко съм там, защото уча на майната си (=Виена). Обичам да чета, обичам да пиша, когато мога да го правя добре, обичам да гледам филми, обичам да слушам музика, обичам да пия капучино, обичам сгушена да гледам дъжда, обичам да съм от тия яките клишета. Мразя хора, ама гадните хора, теб те харесвам, разбира се *нервно захилване*. Мразя лигли и мразя мрънкащи хора, както и надувки. И аз, като мис Понеделник, имам още два блога, единият е на английски, пълен с вълнуващите ми мисли за Живота, Вселената и Всичко останало, а в другия съм поствала някакви си там опити за разкази.
Нямам представа какво правя с живота си и защо го правя, но поне решително взимам първата крачка и после бързо подпалвам моста за обратно и се чудя от какъв дявол ми е трябвало да го правя. Всъщност това май съм го правила само веднъж, но беше достатъчно да ми промени живота из основи. По принцип не съм чак толкова спонтанна колкото би ми се искало, нито пък толкова смела.
Мога да свиря на пиано (не много добре), мога да плета (не много добре), мога да готвя (супер куцо), мога да се самозалъгвам (доста добре), мога да съм саркастична (о, и ми харесва), мога да се самоиронизирам (по-добре от колкото който и да е било друг може мен да ме иронизира), мога да разсъждавам над живота (по-добре от колкото мога да живея).
Май трябва да спирам с говоренето за себе си, на мен може и да ми е интересно, на другите едва ли. В течение на времето, ако следите този блог, достатъчно добре ще ме опознаете и ще разберете как мисля и каква съм. Да, само че в реалния живот съм съвсем друга. Това беше шега ха-ха.
Като си говорим за шеги, какво е по-лошо от това да си намериш червей в ябълката?
Да те застрелят в главата.
Като си говорим за застрелване в главата, трябва да поговоря за любовта. Не, наистина трябва, такава ни е темата тази седмица, заради вчерашния празник. На кой ли му хрумна тая тъпотия? Какво...на мен? А ... еми, чудесна идея е тогава.
Та любовта...върти света. Или бяха парите. Да кажем, че е било любовта към парите.
Дали вчера сте празнували Трофон Зарезан или Свети Валентин...всъщност не ме интересува особено.
Не мога да тръгна да давам общи съвети, защото не ви знам ситуацията, а пък тия неща са такива клишета, че няма нужда да си отварям устата (или в този случай - да си мъча клавиатурата), вие вече ги знаете.
Все пак се опитайте всичко, което правите, да ви прави щастливи. Това е. Ако гаджето ви нерви повече, отколкото ви радва - не си струва.
Ако искате да имате гадже, а не става, просто не се вглъбявайте в идеята. Успокойте си, събуйте си обувките, сипете си един чай или едно капучино, почетете малко нашите бъдещи постове, почувствайте се добре, че има и по-откачени от вас, или пък, че не сте единствени.
Знам ли... следващия пост ще е по-добър, обещавам.
П.С. Ако човек е достатъчно самостоятелен, без да отказва да приема хората в живота си, и се стреми да се самоусъвършенства и да си гони целите, някой ден все ще се срещне някой, който да каже 'виждам какво си направил със себе си и ми харесва'. И тази връзка ще продължи повече от 'виждам как изглеждаш и ми харесва'.
Схващате ли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар