Пука ми за всичко.
Късам си нервите за работа, пари, сметки, учене, приятели, родители, гадже, социален живот.
Притеснявам се за глобалното затопляне, радиацията, микробите, световната икономика, изчезването на тигрите и всякакви такива глупости.
Сънувам кошмари как не се справям с живота си, будя се и изведнъж искам да се върна в кошмара си, защото поне той не е реален.
Искам да ям здравословно, да спортувам, да карам колело, да се науча да готвя, и да спра да правя всичко в последния момент, но не се получава.
Трябва ми време и концентрация да чета и пиша, защото това е единственото нещо, което ми е страст и мечта и по принцип не-невъзможно.
Обсебена съм с това всичко да ми е наред и ако нещо не ми е наред се вглъбявам до болка в него. И то дори не продуктивно вглъбяване, просто вечно натякване на себе си това, което не мога да направя.
Всъщност съм обсебена с това да съм "достатъчно добра", без да осъзнавам, че за себе си не мога да съм достатъчно добра ако продължавам да се вглеждам във всичките си грешки и в главата ми те да придобиват размер, 10 пъти по-голям от оригиналния.
Уча се да не ми пука и в случаите, в които наистина не ми пука, се спирам и се питам какво е станало с мен и защо съм безчувствена кучка. И после не знам какво да правя. И накъде да тръгна.
Някак си няма среда при мен. Или е прекалено вдясно, или прекалено вляво.
Рано или късно претръпваш и спира да ти пука за всичко, но аз дори и това не си позволявам.
Искам да съм една, но сама се спъвам.
И си мисля че искам да съм такава, такава и такава, а друг път искам да съм инаква и накрая май никаква не съм.
Искам да има някаква праволинейност в характера ми, а аз съм се виждала във всички спектри на човешкото държание. Не знам всъщност каква съм.
И свиквам с проблемите си, защото не си ги давам. Държа ги с ръце, едвам ги обгръщам и внимавам някой да не падне, да не би случайно да ми стане по-леко.
Свиквам да съм нещастна и по едно време се спирам и си казвам "А защо не може да съм щастлива? Защо не може да функционирам добре? Защо не мога да се справям?"
Защото съм аз и май не знам друг начин.
Забавно е.
Да се бориш със себе си и да се надяваш да победиш.
Абсурдно.
И все пак го правя.
Защо?
А де...
защо...
Съчувствам ти. Дойде ми вманиачението и поне 2 часа съм го мислил това - как бих му измислил решение ако беше в мойта психика тази каша... еми дойде ми почти главобол обаче не успях адекватно да го измисля. много е сложно и разнопосочно при тебе. Аз съм свикнал с психическа каша, в която все пак има сравнителна линейна целенасоченост и долу горе единна визия за това какво искам от себе си и живота си в резултат на което пак си се ядосвам че не съм достатъчно добър но като тъпчеш все в една посока все пак има напредък и можеш да си се кефиш на него. както и повечето проблеми се третират с пълен непукизъм а само тези, внимателно филтрирани, които си заслужават да ми пука за тях - с вманиачение, при което системата не се претоварва с много мании на веднъж. вярно не можеш ли вместо да отиваш към пълен непукизъм да ги отсееш обсебеностите - изкрещяваш на вътрешните си гласове тоя, тоя и тоя оставате - другите марш от главата ми - няма да се занимавам с вас сега - не сте интересни - стига сте ми мрънкали. Аз постоянно гоня така разни нахали. Хем няма да се чувстваш безчувствена а едновременно с това и няма да се притесняваш за абсолютно всичко и да ти гръмва главата. А за праволинейността - може би в тебе просто не може да има праволинейност и в това ти е чара и не можеш да се опитваш да си някаква при положение че всъщност си всякаква едновременно - покриваш целия спектър на човешко държание - и ако се опитваш да си някаква само излищно се самоограничаваш и губиш "матриал" - може да се пуснеш по гребена на вълната и да си се забавляваш с това обсотятелство - праволинейни психики колкото щеш - пък при тебе е по - интересен вариант. Успех с овладяването на личностното психясване.
ОтговорИзтриванеОхх, май не помагам много - нали - мойто звучи даже по - объркващо - ясен пример че един психопат не може да бъде и психолог едновременно. :D
хахахха, много си го мислил.
ОтговорИзтриване"не можеш да се опитваш да си някаква при положение че всъщност си всякаква едновременно" това всъщност е добър съвет, не го бях поглеждала от тази страна.
абе и аз не знам какво да правя, ще е хубаво поне в различните ситуации да мога да се държа подходящо, ама понякога и това не ми се получава.
ще видим докъде ще го докарам с моята лудост...
OOO, остави го подходящото - дръж си се естествено - както ти е на сърце - ако всички се държат подходящо ще е голяма скука. Иначе се радвам че помогнах при самоосъзнаването на всякаквостта ти :)
ОтговорИзтриванепредпочитам да се държа подходящо :D
ОтговорИзтриване