Не се сетих за какво друго да пиша.
Седмицата започна с понеделник. Спах до обяд. След като отворих външната врата и погледнах навън се почувствах доста приятно - слънцето огряваше всичко наоколо и растенията и дърветата изглеждаха прекрасни. В същия момент си казах "днес е перфектния ден за разходки с приятели", а аз не съм от тези хора, които като излезнат се забутват в някое кафе и седят там (не че има и такова, свястно в моето село де). Та отидох наядох се и се приготвих за излизане и тръгнах да обикалям къщите за да събирам приятелите си. Около няколко часа обикаляхме из селото и правихме всякакви неща. След като се прибрах свърших малко домашна работа, след това седнах на моя стар и изтърбушен отвсякаде компютър и до късно вечер стоях.
Вторник - мина горе-долу като предния ден затова няма да ви губя времето в излишно четене.
Срядата изглежда беше най-ужасния ден от седмицата. На обяд (отново) станах, мотах се известно време вкъщи, след което майка ми ме експидира, защото чистеше къщата, и затова отидох при баба. Там общо взето прекарах 3-4 часа след, което ми дойде идеята да отида на фризиор понеже косата ми беше малко по-дълга отколкото на мен ми биши нужно. Та, тръгнах радостен, а се върнах ядосан. Защо ли? Ами защото когато обяснявах на фризиора, че искам съвсем малко да ми скъси косата, той сякаш не беше ме чул. И познайте какво - след като се прибрах ме беше срам да излезна от вкъщи няколко дни, защото този оръфляк (без извинение) ми беше оставил съвсем малко коса отзад и отсрани, а останалото беше почти непроменено, в резултат на което се получи една наистина ужасна прическа. И да, останалата част от деня не правих нещо особенно забавно.Четвъртък - един скучен ден. Общо взето целия ден го прекарах пред компютъра и удряйки по импровизираната ми боксова круша, докато си представях лицето на бившия ми фризиор.
Петък - Още един скучен ден -.- .
Събота - еее най-накрая се намери човек, който да ми оправи прическата. Баща ми - той разбира от всичко. Можеш да бъде фризиор, градинар, строител, абе с няколко думи - каквото и да го накараш да прави, ще то направи, понеже той е много любознателен човек. Както и да е. След като ми оправи прическата се почувствах нов човек. Малко по-късно реших да свърша малко работа. Полях градинката, изчистих улицата пред моята къща. А, да, докато почиствах намерих странни находки като чорапи и обувки.
И понеже неделята още не е дошла (защото поста го написах в събота) ще ви кажа вече, чао!
Няма коментари:
Публикуване на коментар