От малка страдам от липса на внимание. Никога не получавах одобрението, което исках...винаги се искаше още и още. Думите, които съм чувала ме нараняваха...в съзнанието ми остана рана завинаги, която от време на време болезнено ме прорязва. Може би и затова така се вманиачих по теб...никой досега не бе ме "разчитал" така добре...никой до сега не знаеше какво всъщност изпитвам...така отвори сърцето ми, стана твое. Толкова ме боля, когато си замина след това...спомените се появявах в съзнанието ми...думите бяха гравирани в душата ми.Покоят го нямаше, защото и ти липсваше..Появиха се други....накараха ме да те забравя, но само временно...в момента, в който решиха, че ме имат и спряха да се борят спомена за теб отново се появи...сърцето пак започна да изпомпва толкова много кръв...болеше...сещах се за теб, чудех се как си, добре ли е всичко...искаше ми се да те имам отново...макар и по различен начин...всъщност никога не съм искала нещо специално от теб, просто да те усещам до себе си, да знам, че те има...да знам, че ако се протегна ти ще си там и ще ми прошепнеш:"Винаги можеш да разчиташ на мен". Не знам кое ни събра отново...съдбата, кармата или моята мисъл...във всеки случай се чудя дали е за добро. Писано ли ни е да сме близо, когато всъщност сме далеч? Да знам, че си тук, когато те няма? с появата ти в мен се роди и ново желание...да те имам без да влагам чувства, защото знам, че това ще ме погуби...и познай...получи се....даже, когато разбрах, че не си сам не ме заболя, напротив зарадвах се. Когато те видя с нея не ми става тъжно...просто спомените ме връхлитат и се стъписвам...после се опомням...желанието да те имам е много силно въпреки връзката ти с нея, изневерите към нея и всичко..но мисля, че победих желанието....до преди няколко седмици ако те видех в скайп сърцето ми ставаше на буца...сега просто се радва, че си в спешъл листа...вече знам, че кармата, мисълта ми, съдбата(или каквото е там) ни събраха, за да те преoдолея и да зaбравя..да спре да ме боли и да продължа. Вече знам, че ти си хубав спомен, който сърцето ми винаги ще пази...
Няма коментари:
Публикуване на коментар