Четвъртък за изживяванията

Първоооооо да се извиня, че не съм писала от бая седмици, нали 'щото винаги се сещам в петък и, разбира се, мис Понеделник ми напомни, както правеше в началото, благодаря й, за което. : D
Тука за изживявания трябва да говоря... по принцип винаги помня лошото и забравям колкото и невероятно щастлива да съм се чувствала и от там ми идват така някой проблеми да си осъществя една от мечтите, ноооо това е друг въпрос. Та започвам.
Изключително отвратително силно изживяване беше смъртта на баба ми. В момента, в който ми го казаха единственото нещо което си мислех беше 'СЪБУДИ СЕ, СЪБУДИ СЕ, НЕНЕНЕННЕНЕНЕННЕНЕННЕНЕ, СЪБУДИ СЕ'. Еми да, ама не се събудих. Едната седмица след погребението мина като някакъв сън... някак нереално беше... и съм си заровила т'ва чувство някъде си в душата и в момента не му позволявам да излезне и не говоря за него (освен ако не съм пияна и не съм на Младежкия хълм на 29 април 2011).
Друго изключително отвратително изживяване беше смъртта на морското ми свинче. Еми да, смъртта явно най-много ми влияе. 3 години, 6 месеца и 27 дни го гледах. А може и да ви звучи няк'во глупово или не знам.. смисъл 'щото нали морско свинче.. а съм останала с впечетление, че хората, ако не куче или котка някак не го възрпиемат като толкова важно същество, поне като аз съм говорила за Джина де. Джинджър се казваше, да, подариха ми я, малкото съкровище. Една седмица всеки ден като се събуждах, прибирах вкъщи или просто си влизах в стаята започвах да рева. Такова брутално. Защото не минаваше ден, в който да не влезна в къщи и да чуя брутално квичене, гризене на клетката да ме събужда и вбесява, докато уча или правя к'вото и да е било... и в момента, в който влизам и единственото нещо, което чувам е тишина... и да... Но и т'ва чувство зарових и Адам ми помага да не го изкопая обратно.
Друго изключително силно изживяване/чувство... абе адски много са, но както казах, забравям хубавите и ми е трудно да си ги припомня, а лошите гледам да заровя... Но се сещам за едно. Нали нося очила, та чета аз една книга за възтановяване на зрението... баба ми спи до мене, към 2 и нещо през нощта е и я, чудо, стигам до едно от упражненията и нали съм се надъхала, викам си пробно сега да го направя... и очертанията на буквите станаха ясни, цветовете станаха малко по-ярки, очите ми се напълниха със сълзи и после се въртях 2 часа буквално от вълнение и не можех да заспя. best. feeling. ever.  Но разбира се, когато ми трябва да си припомня т'ва чувство, не мога и... абе, тва е друга тема.