Такаааа… Започвам с това, че тази седмица си имаме тема: „Най-силни и незабравими физически/психически изживявания”. Обикновено се туткам да пиша постовете. Днес не е различно, но за разлика от обикновените ми туткания, то тук е по-специално защото докато почна да натискам копчетата трябваше да сменя настолния компютър с лаптоп, да изляза на терасата, да си взема нещо меко, на което да седна, да си взема вода (а водата е на първия етаж, аз на втория), да си взема телефона, да си взема лампа за да си виждам копчетатата, да си взема нещо, на което да си поставя лампата за да ми огрява както трябва (нещото е измисленият ми „кош” за боклук на стаята ми). И файнали съм тук и пишейки се оплаквам. Защо се оплаквам? Амиииии… Не харесвам темата. Не искам сега някой да се обиди от това или да ми каже, че мрънкам излишно, защото знам, че го правя, ала просто искам да си мърморя за всичко друго, но не и за общата тема за седмицата. Всъшност най ме е яд, че имам пост и половина готови за публикуване (уау, катто никога съм готова), ала не мога да направя нищо заради общата тема. Добре де, не се обиждайте. Моля ви! Такова ми е настроението. Ох, мога да продължавам да си плямпам така завинаги. Толкова е симпатично да пишеш на терасата си. Въздух. Нощ. Тишина. Дървета. Единствения пробем са ми едни котки, които искат да се размножават и един човек от близките блокове, който ме гледа с погледа, гласящ: „Тая па! Какво се правим, че има лаптоп (не, че е мой всъшност де)!”. Ъ да…
Най-силни изживявания… Най-силни изживявания! (ако някой не е разбрал темата, то сега вече ще я е научил наизуст) Сещам се за силни изживявания, но най-силните… Наистина ли? Моята същност си е скучничка и нямам кой знае какво да предложа на тази тема. Май заради това мъркам толкова много. Извинявам се за мъркането си отново.
Окей… Нека изброя примерни, за които сега се сещам. Макар чеееее.... макар че всъщност ще си плямпам за каквото се сетя:
- Силно ми беше вълнението когато спечелих първия си медал от състезания по баскетбол. Бях седми клас и медала беше само от градските състезания, а в последствие отбора имахме 1, 2 и 3 място в цяла България, но ТОЗИ ПЪРВИ МЕДАЛ! Чувствах се много важна. Бях помогнала да го имам и беше толкова як. Вярно, че е само една жълта тенекийка, ала е МОЯТА ПЪРВА жълта тенекийка за първо място. Сега с другите ми три медала виси на полюлея в личната ми стая.
- Силно изживяване беше и първата ми целувка (каква изненада, а? хахаха.....). Защо да е силно? Е, как! Все пак е първата целувка, а повечето първи неща ти вдигат МНОГО адреналина. Якото ѝ беше, че бе под пролетния дъжд.
- Силно си изкарах ангелите когато ми подариха телефона, който все още ми е първи (той взе телефоната ми девственост....хахаха....). Аз съм третото дете и логично, че аз съм получавала разни неща последна. Много исках телефон (не, че го бях изявила директно на мама и тати. Защо не съм? Погледни поста от предната седмица.), пък и си бях станала на възраст. Брата ми казваше, че не ми трябва такъв апарат. А аз много-много силно исках. Всички си имаха и прочие. Нали знаете, детски работи. И точно на 13тия ми рожден ден бях събудена от песента „Happy Birthday To You” и когато започнах да търся от къде идва песента видях малка черна Nokiа на бюрото ми. Стоеше си там и тати (знам, че се пише „татЕ”, но аз така по-харесвам с „И”) ми звънеше. В последствие разбрах, че черната машинка в ръцете ми е МОЯ телефон и се разревах. Исках и се сбъдна. Семейството ми го подариха! Беше яко. Бяха разбрали точно какво искам без да им споменавам <3
- Силно ми беше изживяването един понеделник от последната есен. В него не се случи нещо кой знае колко специално. Аз тогава просто се смях. Цял ден на училище, че и след това ми беше смешно ВСИЧКО. Бях стигнала до там, че дори учител ми каза, че трябва да съм била „напушена”. Учител! И изключвам всички онези хора, които ми се чудиха. Ала беше толкова смешно! И беше толкова великолепно чувство. Никога не бих го отказала отново. Тялото ми бе изпълнено с щастие и изживяването да се смея постоянно… ОХ! ВЕЛИКО! Може би заради тоя понеделник заобичах точно този ден на седмицата.
- Незабравимо преживяване ми е последния трети март. Бях на Шипка и всичко беше бяло – сняг, виелици, мъгла и прочие. Направо прекарах няколко часа в белота и студ, но усещането, че си там на този ден… Няма такова!
- Незабравимо ми е когато карах кола за първи път. Вярно, че направих едно кръгче само и то на поляна, и карах стария зелен Москвич, чието управление е отвратително, но АЗ КАРАХ КОЛА! Толкова исках. Сега пак не мога да карам кола, ала това първо изживяване на онази поляна след уморителния ден, който бях имала…
- Много силно ми беше изживяването когато стъпих на ръба на Асеновата крепост. Не знам дали сте ходили там. Чувствах се неописуемо. Сериозно! Бях на толкова метри над всичко останало. Стоях на стена, която бе може би 60 пъти по-стара от мен, че и повече, колите бяха толкова малки и толкова надалече, и толкова надолу и никой не беше стъпил в тоя момент като мен на ръба. Можех да видя всичко, а една крачка напред и щях да падам! Високо и стръмно! Ох…
- Много се вълнувах за първия рок концерт, на който отидох. Щях да вляза в ново общество и на там кажи-речи не знаех изобщо какво е. В крайна сметка си изкарах много яко, освен че на втората песен на втората група ни изгониха… Еми, шанс!
- Силен стрес изживях когато си изгубих ключовете. Може да звучи тъпо, ала наистина си бе така. Обичах си ключовете и бях толкова горда с тях. Бяха само два, ала имаха пет ключодържателя и всеки от тях си имаше история. Дори кръгчето, което придържаше всичко това заедно си имаше история – бях прекарала с него половината си живот. Това кръгче или по-точно халкичка ми беше важна част от ключовете от години! А ключодържателите ми… Единия беше едно адски якото лилаво зарче-играчка. Беше пухкаво и горе-долу голямо. И беше супер яко! И единствено мое! Второто нещо на ключодържателя ми бе една топка от Каменица. Лятото имаше нещо като игра с тази бира и аз още от първия път спечелих. Беше толкова яко! И си го спечелих на концерт… Другите три неща на ключодържателя ми бяха три плетени връвчици, които мис Сряда ми беше оплела в три отделни поредни лета, в които беше ходила в три различни държави. Т.е. трите връвчици ми бяха оплетени по време на пътя на/от/към Франция, Германия, Испания ако не се лъжа за държавите… Обичах ги тези ключове...
- Силно преживяване беше смъртта на баба ми. Като ми казаха… Всъщност се сещате…
- Силно и запомнящо се преживяне ми беше последната съботна нощ, в която избягах от вкъщи.
- Момента, когато една моя „приятелка” ме направи на нищо преди няколко години също си е запомнящ.
Е, май не беше толкова трудна тема. Имам и още неща, които да прибавя, ала много дълго стана. Твърде дълго… Само дето си „поплаках” в началото, че темата не ми харесва… хаха. Хайде след това всичкото аз ще тръгвам, че съм решила, че ще да бягам ейсега. Да, да, 12 часа е, но сега ми е добре за бягане. БЪ!
П.С.: Искам да се извиня, че пиша такива масивни постове, ала просто не мога… =|
Няма коментари:
Публикуване на коментар