Признавам си изживявания от тези върховните, които спират дъха нямам...което всъщност е доста тъжно, защото съм на 21 (хайде почти 22 години), а не съм направила нищо особено. Имам си списък с неща, които искам да направя, но така и не съм направила нищо от него. Не знам дали е от мързел, липса на време или нещо друго, но трябва да започна да го следвам! Силни изживявания по отношение на някакви хора..ами, от тях нямам. Аз съм си мазохист..дълго време тъпчех на едно място с едни и същи такива и се задоволявах с малките мигове, които никога не са били върховни изживявания. Не знам..сега се чудя,кой е бил онзи миг, който ме е накарал да спра да дишам и да го помня и се сещам за две..те някак са свързани - направата на татуировката ми и моментът, когато си пробих ухото....Нямаше такъв адреналин..не болеше...може би, защото толкова силно ги исках, че бях "блокирала" мозъка си за всякаква болка. В момента, когато усетих обицата бях в няма такъв възторг. Също стана и с татуировката..за един миг се почувствах безсмъртна. Да, това са неща, които не са особено важни...и може би, когато стана на 40 ще съжалявам за тях, но сега това едно от нещата, на които най- много се радвам...Радвам им се, защото преудолях страховете си, преудолях непрекъснатото ми желание хората да ме одобряват и пренебрегнах мнението ми. Радвам им, се защото тези минути, в който светът спря да се върти, защото бях в еуфория забравих всичко грозно, мрачно и тъмно. Да, звучи жалко, че може би това са най-силните ми моменти, но в момента съм на принципа, че щом си жив никога не е късно за каквото и да било...
Няма коментари:
Публикуване на коментар