Ъх.
Най-силното ми преживяване.
Много са...
Не мога дори да преброя всички пъти, в които съм се молила да спра времето, защото моментът, в който се намирам, е перфектен. Както и моментите, които не съм искала да съществуват, защото ме съсипват.
Напоследък ми се струва, че целият ми живот е това. Понасям времето и отчаяно искам да мога да го контролирам. Да го спра, да го превъртя, да го върна...
А аз съм кълбо нерви и всичко ме засяга твърде много. Така че...имам доста силни изживявания.
Влюбвания, целувки, раздели, пътувания, пристигания, мисли, осъзнавания, мечти, разочарования, рев, смях. Прегръдки, които искам да продължат вечно и моменти, в които искам да избягам, но не мога.
Кълбо чувства.
Боли ме силно, радва ме безкрайно и пак се връщам към болката. Защото знам, че всеки перфектен момент отминава. Всичко е bittersweet, ya know?
Във всеки живот има много силни изживявания. И в моя също.
Изтъкана съм от спомени и чувства.
И дори не мога да тръгна да ги изброявам, защото нямам сили.
Понякога не мога да понасям да чувствам всичко и напоследък ми се събраха твърде много чувства.
Гледам да не задълбавам, защото ме е страх да не се изгубя в тях и да не мога да се измъкна.
Но пък, какво е живот, в който не чувстваш всичко до болка?
Уравновесен живот, може би...
Не го мога.
Вали дъжд. Обичам дъжд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар