Значи, късмет ще да е това аз все да ви
пиша рандъм.
Здравейте, аз съм Бетута и днес с
неделя. Приветствам с хубаво промените в блога и също така нека кажа „сбогом”
на старите Понеделници.
„Сбогом.”
И понеже тъкмо видях, че темата ми е нещо
като за dumb-хората,
нека кажа нещо за тях. Макар, че май изобщо не е такава. Нищо, все пак:
Знаете, много такива хора си има. Глупци.
Понякога като се разминавам с разните деца по коридорите в училище и обичам да
ги оценя: ще са умни, ще са глупави, ще търсят талантите, etc. Напоследък една седмокласничка
(мисля, че е най-много такава) ми е хванала окото. Всеки път като я видя, мога
да преценя на какво ще прилича няколко години по-късно. И се съмнявам, че ще
сгреша в преценката. Мисля, че точно тя ще да е издънка. Детската физиономия с
грим; косата, губеща формата си от обработка, жълто-русият кичур; късите поли и
потници с гол пъп... Гледам я и се чудя кога ще спре да ме дразни с
лекомислието си.
После се сещам, че не само тя е виновна
за това, което е и ще да е.
Преди няколко седмици, поради химията,
вуйчо ми и семейната кола, се оказах в разговор с един родител. Той носеше
зелено палто и притежаваше загоряло лице, бяла коса. Притежаваше и син в осми
клас. Та, този родител се чудеше в кое от двете най-пропаднали училища в града
да прати своя син, че да изкара гимназия. Ококорих се. „Той е любовчия, не му е
до ученето” – ми каза. Гледах го този човечец с бяла коса и се чудех… Как може
да се примири? Вместо да търси най-доброто за сина си, да му помогне в
бъдещето, той желаеше детето да учи, с извинение, с циганчетата?! Защото точно там,
където родителя желая да прати сина си, ако 20 ученици влязат в час общо толкова
пъти, колко аз съм влиза през последната година, ще завършат и 20-тимата с отличие.
И човека казваше тези си думи, докато аз се връщах от урока си по химия и говорех
за бъдеще!
После се сетих, че той просто е глупав.
Преди няколко дни спорих и с едни други
родители, един от които не прояви кой знае какъв интелект. Той беше така високомерен
и сляп. Потреперах. „Дано не стана като него.”
Random enouhg?
Random enough.
Аз такива родители ги съжалявам понякога, понякога съм О.о и се надявам да не съм като тях. :)
ОтговорИзтриванеРазбираемо е, че някои родители избират да дадат свобода на децата си да правят каквото искат. Това обаче оставя нещата в ръцете на съдбата, или по-точно приятелите. Всъщност независимо какви родители имаш приятелите пак са огромно влияние. Мога да кажа, че моите родители си бяха доста строги когато растях, но това не ми попречи да тръгна по пътя надолу заради компанията, която бях избрала. Добре, че ме изхвърлиха и се повъзстанових, иначе сега сигурно щях да съм с късите полички и с 20сантиметра луфт между краката :D
ОтговорИзтриванеДа, разбира се, че не влия само от тях, но тези родители дори не се опитват. Лошо е да са твърде строги, но и друият полюс не е алтернатива.
ОтговорИзтриванеСега ме извините, но отивам в къта си за мислене, нуждая се да разгадая тази нова представа за Уил.
Хмм зависи. Много зависи как точно им е давана свобода. Защото може и да поникне прекрасно цвете. Аз само се надявам детето ми някой ден (осиновено или мое) да си намери стойностна компания, която няма да го завлече надолу.
ОтговорИзтриванеХахаха недей да си представяш това, ще е ужасна гледка, ще ти изгорят очите :D
Уил и къса пола - хмм... this sound interesting... :D
ОтговорИзтриванеНяма наръчник за родители, никой родител не е перфектен, трябва да се намери "златната среда" или по-лошото на принципа проба-грешка пък каквото стане - стане, зависи си и от детето. :)
според мен си зависи от всичко... как е отгледано и възпитано въпросното дете, в каква компания се движи и разбира се самото то колко е силно като характер и дали осъзнава на какво дередже (не) е. всичко това си има значение за всяко дете, което не знае по кой път да тръгне.
ОтговорИзтриванеи аз лично много се дразня на малките фифиритки, дето са ми до коляното, обаче знаеш ли ги какъв живот живеят...
Обаче май не съм се уточнила правилно. Не говорех за възпитаението, а за разни примери за хора, които напоследък са ми направили впечатление, че не мислят много. Просто споменах родителството :D
ОтговорИзтриване