Моята идилия се превръща в празна стая с компютър в центъра, а аз самата скоро ще бъда изцяло един ай пи адрес и един никнейм с парола.
Докосвам клавиатурата си толкова нежно - така, както не съм докосвала човек от дълго време.
Всичко друго в стаята е покрито с прах, но не и лаптопът.
Джеси.
Казва се Джеси.
Кожата ми отвиква от човешкото докосване и свиква с допира на мишката и клавиатурата.
Лицето ми е озарявано повече от разлагащото излъчване на екрана, отколкото от слънцето.
Струва ми се, че виждам името си по често написано, отколкото го чувам с ушите си. Ушите. Не едното ухо, допряно до телефона.
Предпочитам да слушам как ми говорят хора, които никога няма да срещна, на запис, отколкото хора, които познавам, на живо. А те като че ли нямат и какво толкова да кажат.
Не е...това не е правилно.
Да си сменяш облика на блога по-често отколкото прическата. Като искаш промяна в живота си, да сменяш никнейма и аватара си.
Като че ли цялата ми личност се влива в интернет и в мен не остава нищо.
От мен не остава нищо.
Аз съм сбор от линкове, картинки и постове.
Аз съм Disenchanted и не съм вече Криси.
Скоро Disenchanted ще излезе от екрана и ще завладее целия ми живот. Няма да остане Криси. Ще се загуби някъде, в някои от сайтовете, които вече не ползвам.
Аз се провалих. Регистрирах се навсякъде и забравих паролата за реалния живот.
Онлайн животът не е нищо лошо, докато не започне да превзема реалния ти живот.
А моят от известно време го превзема.
И личността ми бясно се опитва да се бори срещу интерактивността ми и се проваля.
Ако някой се интересува и иска да ме следи в някой друг сайт, да ме попита. Имам акаунт навсякъде. Ако някой се почувства лично критикуван от този пост, няма смисъл. Критиката беше към мен.
Не мога да издържам вече.
Искам живот, а не пост.
A имам само пост и никакъв живот.
Аз съм си виновна.
Май те провокирах. Смисъл, казвам го с добро.
ОтговорИзтриванеНяма да те съвествам, защото не мисля, че е нужно. Щом се осъзнавам, че си станала твърде зависима, то ще се опиташ и да спреш Стискам палци!
ами, по скоро ме вдъхнови :Р
ОтговорИзтриванено от доста време съм си го мислела това.
напоследък просто живота ми е адски празен откъм...живот и ми се отразява зле. всъщност аз мога да прекарам адски много време затворена с лаптопа ми и минимално да ми липсва човешки контакт, но осъзнавам, че прекалявам и се самозабравям.
а лошото е че и в момента нямам толкова много шанс да излизам, защото имам да уча, нямам пари и определено не ми е 'най-добрия час'
ама се надявам че в края на месеца като се изнеса и почна да работя и да живея постоянно с приятели ще имам повече социални контакти.
искам да се накарам да имам и да не си дам избор, защото иначе си пропилявам времето с групостииииии
тъпа криси, тъпа.
"а лошото е че и в момента нямам толкова много шанс да излизам, защото имам да уча, нямам пари и определено не ми е 'най-добрия час' "
ОтговорИзтриване- точно - в такива моменти друг социален живот освен интернетския е трудноосъществим. Така че не си се ядосвай толкова много. Иначе напоследък аз съм горе - долу на същото дередже но няма какво друго да правя освен да си се задоволявам с него докато ми се отдаде възможността да махна табелката "в ремонт. Строителен обект - не влизай. Падащи тухли" от реалния си живот.