Понеделник и това, което искам да не ми се беше случвало

Хелоу!

Тази седмица е една от онези, в която имаме обща тема, а именно: „Какво искам да не ми се беше случвало”.

Обмислям какво да напиша по темата, но наистина малко са нещата, които да искам да не ми се бяха случвали, защото ако не бяха, то самата аз нямаше да се поуча от грешките си. Само на 16 и все мога ги да поправя тези неща. Пък и от друга страна те (важна) са част от развитието ми. Но ще си напъна мозък, ще измисля.

Преди 3 години и няколко месеца направих едно нещо. Сложих спирт в полугоряща печка. Изрично ми беше казано да не го правя, но разбира се, аз трябваше да проверя (по принцип палехме печката (котела) със спирт и бля-бля). Разминах се с най-най-най-лекото възможно – изгорени наполовина вежди, мигли, бебешки коси, тотална липса на косми в носа и съвсем леки изгаряния на отделни части на кожата. Да, сега е забавно, имам какво да разкажа, но съжалявам, че това се случи, защото сега имам лек страх от огъня. Смисъл, замислям се (в лошия смисъл) какви неща биха се случили като паля газовия котлон със запалка, когато паля въпросната печка (котел), замислям се за огъня като цяло. Вярно е, че е хубаво да се замисля човек, че не е хубаво да си играеш с огъня, но на мен ми действа като спънка, лоша спънка. Можех да се развия и без тази ми история.

Не искам да си бях позволявала да се отпусна, след като спрях да играя баскетбол – все още не мога да се справя, колкото и да не искам да го обявявам публично, с няколкото качени килограми от тогава. Макар че има вероятност най-накрая да стана сериозна и да се справя.

Щеше да е хубаво, ако мама нямаше тези проблеми със ставите на колената. Да, това не е мой проблем, но е толкова близо до мен, че… Наистина искам да не беше заболяла. Това подкопава. Подкопава много… защото… Защото ако мама не е добре, цялата сложна конструкция, върху която семейството ми се държи може да падне. От доста време насам постоянно стискам палци тя да се оправи и… абе не искам да обяснявам да не взема да играя срещу късмета.

*малка пауза за як блог в Tumblr*

Искам ми се паралелката ми да нямаше профил физика, защото жестоко мразя физиката, а нямах друг избор. Не е толкова важен факт, но 3 часа на седмица с предмета, който по някакъв странен начин не може да достигне до мозъка ми…

Иска ми се никога да не бях срещала някои хора and stuff.

Всъщност това е всичко, което се сещам по тази тема сега. Пък и говоря с кака ми, която е на майната си, в Америка, и е супер яко да я чуя. Но тя ме и разконцентрира, затова чао!