Мис Понеделник е права, всяко едно изживяване, независимо добро или лошо, допринася за това какъв човек си. Така редица от кофти случки може да те направи свестен, състрадателен или смел човек. А живот изпълнен с всичко, идващо лесно и безпроблемно, може да те превърне в самонадеян идиот.
Затова ако се откажеш от някакво изживяване, се отказваш един вид от част от теб.
Но, за да проработи този пост и да мога да напиша поне едно нещо, което искам да изтрия без да мисля за последиците за осакатената ми личност или живота ми в алтернативната реалност, в която това не се беше случвало, ще избягам от отговорност и ще кажа, че не са важни последствията, а самите случки.
След като казах това, нека започнем.
Искам да не ми се бяха случвали хилядите скандали с баща ми през целия ми живот.
Иска ми се 12ти клас да не беше толкова ужасен, тогава много съжалявах, че съм влязла в моята паралелка и много страдах.
Виена. Страх ме е да си помисля какво може да се случи ако изтрия последните 3 (и заедно с 12ти клас -4) години от живота ми. Но напоследък, а и от началото всъщност...съжалявам, че съм заминала за Виена. Може би чужбина не е проблем, може би просто Австрия е грешната държава. И в същото време тук срещнах една от най-добрите си приятелки и ми е трудно да жертвам това. Искам да не ми се бяха случвали толкова много неща тук.
По принцип винаги съм се старала да не съжалявам за нищо. Каквото и да е станало, то си е в миналото и заради него настоящето е такова, каквото е. От 12ти клас насам обаче почнах да съжалявам за някакви неща. И като си помисля от тогава не съм била особено щастлива.
За по-малки неща.. Иска ми се 2009 на концерта на Fall Out Boy да не си бях взимала айпода или да си бях оставила чантата на гардероб или да се бях постарала да я държа повече, така че да не го загубя безвъзвратно, заедно с личната ми карта.
Иска ми се преди няколко месеца, да не бях позволявала да ми откраднат телефона, защото беше абсолютно възможно, ако бях реагирала по добре.
Иска ми се да не бях правила доста неща, с които съм наранявала приятели.
Иска ми се да не бях изпускала някои шансове.
Иска ми се да не бях правила някои прибързани неща.
Иска ми се да не си бях забравяла всичко, което съм учила, по време на няколко презентации в училище.
Иска ми се на много места да бях рагирала и да се бях справила с неща другояче...
Та...ясно, че всички с лекота бихме се лишили от лошите неща, които са ни се случвали. А в случай, в който нещо хубаво ни се е случило, но то води до доста гадни неща, може ли да се лишим от доброто, заради лошото?
Да, понякога ми се иска хич да не бях срещала него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар